Ревю: Uptown Special на Mark Ronson

© Florent Dechard

© Florent Dechard

Освен като много кадърен и забавен диджей с много дълъг стаж зад гърба си, Mark Ronson е признат и като един от най-успешните поп продуценти на последните две десетилетия, който е успял да работи с имена като Lilly Allen, Paul McCartney и Robbie Williams и да продуцира изключително важен албум като Back To Black на Amy Winehouse. Именно липсата на отличителен и оригинален собствен стил и звук ни е карала да се отнасяме към него предимно като добър колекционер и продуцент с много богат телефонен указател, който умее да смесва и да отдава почит на многобройните си влияния по най-добрия, лесносмилаем и много музикантски начин. Четвъртият албум на Ronson е още един енергичен и сравнително кратък (малко над 38 минути) колаж от влияния и джем сешъни с част от любимите му артисти, който влиза под кожата само ако не го възприемаме прекалено сериозно и с преднамерено критично ухо.

Uptown Special звучи като директен разказ и ентусиазирано пътуване към дълбоката музикална история на американския юг (със записи в Лос Анджелис, Мемфис, Ню Орлиънс и Мисисипи) и спомен за онези нюйоркски диджей сетове от края на 90-те, по време на които Ronson рафинира слабостта си да смесва съвременен хип-хоп с винтидж арендби и соул. Албумът е доста амбициозна и самоуверена смес от Motown фънк и диско, класически американски соул и психиделичен поп, който напомня за продукцията на Quincy Jones и Steely Dan, но е реализиран с помощта на Andrew Wyatt от скандинавската група Miike Snow, Kevin Parker от Tame Impala и някакъв нов много талантлив пианист с хармоника на име Stevie Wonder, за когото тепърва ще слушаме много. Основният съучастник на Ronson за музиката в албума е Jeff Bhasker, доста добър джаз пианист и продуцент на Alicia Keys, а всички текстове са написани от писателя Michael Chabon.

Големите топки на Ronson си личат още в иронично озаглавеното откриващо парче (или по-скоро интро) Uptown’s First Finale, в което участват Andrew Wyatt и споменатата вече американска соул/фънк легенда Stevie Wonder. Песента задава цялото настроение на последния албум на Ronson, сбъдва най-смелите му детски мечти и му позволява да си поиска още веднъж в закриващата интерполация Crack in The Pearlкласически диско/соул/фънк с мигновено-разпознаваемата хармоника на Wonder. Действието между тях двете се развива бързо и елегантно. Първият сингъл Uptown Funk с Bruno Mars на вокалите и барабаните се бори за повече фънк по радио станциите, емоционалния и леко отнесен глас на Kevin Parker се включва небрежно в цели три парчета (Summer Breaking, Leaving Los Feliz и Daffodils), а напълно непознатата, но много талантлива млада мацка Keyone Starr отдава младежкия си chaka-khan-нски глас на I Can’t Lose и Silver Dagger. Истинското откритие в албума обаче е възкресението на американския рапър Mystikal (онзи с емблематичното парче Shake Your Ass), който заличава абсолютно всяка граница между рапирането и олдскуул соул речитативите и влиза изключително успешно и адекватно в трудната стилистика на James Brown за най-силната песен от албума Feel Right директно вдъхновение от жестокото парче на MC-то и легендарния хип-хоп продуцент KLC от 2013. Ако не нещо друго, то Uptown Special e поп музика като по учебник за онези дни, в които ще можем да си позволим кабриолети и живот на знойни места с прилични дискотеки, танцуващи хора, водка в промишлени количества и здравословно-изглеждащи момичета с жарсени къси рокли без бельо.

Uptown Special излиза на 19 януари.