© Златимир Араклиев
Николай Пачев е високо и брадато трийсет/и/няколко-годишно момче с трескав поглед, унищожителен гардероб и безупречен шведски личен стил, което може да те засрами с огромната си усмивка и безкрайна добре синтезирана информация за всяка част от съвременната поп култура – абсолютен зубрач с диплома по моден дизайн от НБУ, специализации по програмата Еразмус в Берлин, откъдето също има диплома, злощастна номинация за Pantene Beauty Award и няколко международни награди от студентски конкурси. Първо ходих в Чехия и станах млад дизайнер на Източна Европа, след това в Италия не взех никаква награда със същата колекция, но на следващата година компенсирах с три – първа и две специални: за най-добра прет-а-порте колекция и за най-добра колекция, изразяваща иновация в модата. Въпреки това, Пачев не е моден дизайнер в класическия смисъл на думата, тъй като не се занимава последователно с налагането на собствена марка и работи предимно за единични проекти. Познаваме го покрай работата му върху модните сесии на списанията Ego, Едно, Light, Amica, Eva, Moda, Madame Figaro и FHM.
Имаш впечатляващи енциклопедични познания за мода, музика и кино. За добро или зло имам видео откакто съм се родил. Приятел на баща ми от тогавашния киноцентър правеше някакви дублажи и ментета и имахме супер готини филми у дома. На 13 нашите ми спретнаха лютия номер да се преместим на ново място, паралелно с това смених и гимназията – да кажем, че изкарах една самотна година, в която изгледах и трите квартални видеотеки и след това не можах да спра. В годините на МTV реално си бях сам и открих хора с общ музикален вкус много по-късно. Имаше два музикални магазина на Графа (улицата, не изпълнителят – бел.ред.), в които продаваха и записваха касетки – отиваш с име, група и албум и си го поръчваш, след седмица разбираш дали са го намерили. Сещам се за конкретен случай – гледам пънкарлив клип с някаква жена с леопардово манто, зализана коса и много грозни пластмасови очила и рокля, която прилича на 80-тарска диско проститутка и въобще не може да ме грабне като стайлинг и визия, обаче песента е един път. Става въпрос за 50ft Queenie на PJ Harvey. Не успяха да ми открият албума с тази песен, но ми продадоха предишния с Rid of Me и Dress – още по-приятна изненада. Имам чувството, че и досега търся музика по подобен начин.
Кога ти се оформи вкуса за музика? За всеки този период е един и същ и се нарича тежък пубертет. Човек наистина попива най-много информация, докато е млад. Имам леки опасения, че преминавам към четвъртата си декада в това отношение. Слушам страшно много музика, но се чудя дали не почвам да губя усещане за модерните неща. Най-силният ми период би трябвало да е било десетилетието след 95-та, тогава съм бил най-парти настроен, де да знам. Още си ги харесвам старите неща, намират адекватно място сред новите изпълнители, които слушам.
Правил си облекло за мъже и жени, снимал си за списания, писал си текстове, правил си интериори и екстериори, защо не можеш се спреш на едно място? Според мен цял живот правя едно и също нещо, от което разбирам. Смея да твърдя, че имам някакъв вкус за дизайн. Аз съм зубър и винаги ми е било важно да уча. Избирам си работа, която може евентуално да ме обогати, независимо от сферата.
Сега с какво се занимаваш? В момента правя точно три неща – основното, което ми гълта най-много време и енергия, е Allure – бутик за тясно сегментиран висок клас мода, предимно от Париж. Второто, което не ми гълта никакво време, но от следващия семестър ще ме обсеби, е воденето на курс по Комуникации и медии в модата за магистърската програма на НБУ. Ще поема и курс по стайлинг при бакалаврите. Третото нещо: скромен и малък проект за тишърт компания с още трима човека, която не се представя в България за момента по разбираеми причини. Първата колекция се разпродаде сравнително добре, ще видим какво ще стане занапред.
Личната връзка между модата и музиката? Нямам технически познания за музика и никога не ме е грабвала заради силен глас или брилянтно изсвирена композиция. Разчитам изцяло на вътрешното си усещане. Същевременно музиката е много визуална. Нашето поколение не може да говори за музика единствено като за аудио продукт – гледаме клипове, търсим изпълнители, проучваме нещата, слушаме текстове за определени типажи и картини и те ни помагат да изберем какво харесваме като символи. Аз си падам по изключително монотонна музика с много ясен бийт, което си е саундтрак за ревюта откъдето и да го погледна. Едва ли съм мислил по този начин като малък, но е факт, че 80% от музиката в този подкаст става за ревю.
© Златимир Араклиев
Коя е най-важната епоха в модата и как ще я озвучиш? Първата половина на ХХ век е най-важна от гледната точка на дизайн. Тогава се пишат всички правила какво е модерно и функционално. Свързвам го по някакъв начин с научно-техническия прогрес и урбанизацията – ХХ век е много специфичен в това отношение. С наближаването на Първата световна война си отива романтичното настроение модата и дизайна, а самите правила са изведени в годините непосредствено до края на Втората световна война. Това е любимият ми период в модата. Най-важното, което се случва: Coco Chanel рециклира военните униформи и дава дефиниция за минимализъм със своята малка черна рокля, освен това представя първия парфюм без флорални нотки и облича жената в костюм. Ако трябва да избера музика за този период, ще се спра на най-лесното в лицето на The Knife. Причината е проста. Филмът Мария Антоанета на Sofia Copolla щеше да си бъде обикновен средностатистичеки исторически филм, ако го нямаше гениалния саундтрак на вокалиста на Phoenix и нейн съпруг Thomas Mars – има нещо много готино в това кончетата да препускат на фона на леки брит китарки от коренно различна епоха. Именно заради това не бих избрал нещо от конкретния период и нещо романтично – искам тежки и машинни композиции.
Какво да носим през есента и зимата? Топли дрехи, хаха. С годините ставам все по-толерантен към хорското виждане за стил. Нека носим неща, които поне изглеждат добре. Все още сме на този етап от развитието си.
Най-доброто парче за под душа? Последната седмица е Rama Lama на Roisin Murphy.
Каква е идеята зад твоя Boyscout подкаст? Задължително женски вокали, никакви лирични песни и откровено new disco и synthpop влияние от три конкретни десетилетия – 80-те, 90-те и периода след 2000-ата година. Фигурират само песни, които съм слушал повече от 10-20 пъти. Невъзможно е да се събереш в 30 песни и до последно чистих.
Кой отпадна? Много ми е мъчно за Criminal на Fiona Apple, Mylene Farmer бе прекалено диско и нямаше как да остане, Siouxsie and The Banshees също. Усетих се, че забивам много в 90-тарски трип-хоп елементи и неща като Lamb – те също отпаднаха. Имаше няколко групи с повече от една песен, но се ориентирах по предишните подкасти, за да няма повторения. Мъжките вокали дадоха фира, до последно се чудих дали изпълнители като Genesis и Phil Collins, Peter Gabriel и Foals имат място в него.
Хубаво, кои са ти любимите мъжки вокали тогава? По принцип харесвам женски вокали, защото обичам фалцетното пеене, а то се получава по-добре при жените. Обичам и гърлено пеене, което също се получава по-добре при жените. Освен това слушам много текстове и проблематиката при жените ми е по-атрактивна, защото намират по-лиричната и понякога смешна форма, за да облекат вулгаризмите. Велики мъжки изпълнители, които слушам най-много – благодаря на мама и татко, че ми завещаха Peter Gabriel, той ми е до гроб. Patrick Wolf също. Слушам точно две парчета на Phil Collins и харесвам Genesis повече от периода им с Gabriel, но няма да си кривя душата – Jesus He Knows Me е велика песен.
Някоя интересна история? Вече гледахме достатъчно от любимите си банди на живо. Сещам се за онзи мъртвопиян хърватин, който ни лежеше като умрял в краката по време на концерта на Pulp в Сърбия. На първия концерт на Moloko в Зала 1 успях да изскоча почти пред сцената и пеех с пълно гърло всички текстове, но нали съм хипофизен гигант, успях да си въобразя, че Roisin ме е погледнала и не й е станало много приятно. В 10-секундния репортаж за концерта по телевизията забелязах как стърча над всички с една бяла шапка и тази жена наистина се стряска.
Какво прихвана от Берлин? Беше странно изживяване и до ден днешен имам смесени чувства за живота си в този град – видях и много лошо, и много хубаво. В Берлин всичко ти се поднася нахално и без значение какво мислиш – или ги консумираш, или не. Там започнах да ходя сериозно по клубове, много приятна атмосфера имат. Иначе се сещам за един подписан диск на Carla Bruni, подарък от съквартирантката. От него разбрах, че жената всъщност прави много готини неща. В Берлин имаше страшно много улични банди, които свиреха буквално на улицата. Така една вечер пред мен от малкото си бусче изскочиха четирима мустакати момчета, свириха доста добре и се оказа, че са Slagsmålsklubben.
Как ти се струва София през последните години? Продължаваме да пътуваме, за да гледаме концертите, които искаме. Не че Tori Amos не дойде в България, но никой не ми напомни и се събудих посред нощ да рева. Имам добри спомени от Gonzales, който натисна два пъти клавишите на пианото, напсува ни, че сме източноевропейски маймуни, които не разбират неговия гений, и си тръгна.
