Албумите на 2010, III

Ето я и последната партида от любимите ни албуми на 2010. Можеш да видиш предишните двайсет позиции в класацията тук (30-21) и тук (20-11).

Aлбумите на 2010: 10-01

10. Head First: Goldfrapp

Обичаме музика, която успява да ни изтръгне от действителността. Последният албум на Goldfrapp няма дълбочината или пристрастяващия, свръхсексуален заряд на предшествениците си. Вместо това предлага бягство към съвсем безгрижна територия. Заредени с твърде запеваеми припеви и рефрени, деветта парчета явно черпят вдъхновението си от осемдесетте и блестят с брилятен, приповдигнат звук. За любителите на ескапистски поп без последствия.

_

09. Grinderman 2: Grinderman

В предишния дебютен за групата албум Nick Cave и няколко от партньорите му от The Bad Seeds се подиграваха с кризата на средната възраст с парчета като No Pusssy Blues. Няколко години по-късно Cave е дисциплиниран, работи всеки ден от 9 до 5, за да смогва с всичките си проекти за художествена литература и музика за филми и отделно записва един от рок албумите на 2010 – изнасилен и вдигнал се на истински рокендрол бунт американски блус. Започнете с шедьовъра Mickey Mouse And The Goodbye Man. Неслучайно е под номер едно в албума.

_

08. Crystal Castles (II): Crystal Castles

Доста по-лесносмилаем, но все така шумен и труден е звуковият инди/рейв/електро/пънк хибрид на Crystal Castles във втория им албум. Под врявата и писъците на Alice обаче често се крият страхотни парчета, както прекалено лесно си пролича във версията на Not In Love, изпята от Robert Smith. Като за начало препоръчваме оригинала на Not In LoveBaptism и Celestica.

_

07. The ArchAndroid (Suites II & III): Janelle Monáe

Monáe прави доста амбициозен и зрял дебютен албум за 25-те си години. Признаваме, че не бяхме твърде развълнувани от съмнителната концептуална страна на албума – постановката е, че се намираме в Metropolis, а тя е месията-андроид Cindi Mayweather, дошла от бъдещето да се бори за любов и свобода. Това не пречи да му се кефим без ролевите игри. Monáe демонстрира усет за пълнокръвни, мелодични песни, като прескача между поп, нео-соул, фънк, хип-хоп и класически композиции със завидна пъргавина.

_

06. The Drums: The Drums

Дебютът на годината. За една година The Drums постигнаха това, което хиляди други The групи не успяха – да запишат мелодичен и много лек сърф-поп с много безгрижие и бири, доста пост-пънк влияния и накрая да вкарат меланхолията и тъжните текстове на The Smiths и Joy Division в перфектната поп песен на 2010, която все пак ни кара да се усмихваме. Освен това изглеждат добре в нескопосания си preppy стил.

_

05. Good Things: Aloe Blacc

Макар на много места да е доста социален, албумът на Blacc успява да е приятно оптимистичен и дори романтичен. Класическото, седемдесетарско соул звучене е добре постигната цел Blacc и на места спокойно можеш да се заблудиш, че това не е албум от 2010. Препоръчваме знаковата I Need A Dollar, кавъра на Velvet Underground Femme Fatale и Momma Hold Me Hand.

_

04. Black Light: Groove Armada

Въпреки че Groove Armada бяха загатвали, че са нещо повече от другите денс групи, родени във втората половина на 90-те, Black Light удучи с ярка промяна в музикалната посока на британското дуо към по-мрачно звучене с много синтове и китари. В албума участват имена като Bryan Ferry, Fenech-Soler, Nick Littlemore и Will Young, но може би най-важно е, че групата за първи път работи по-тясно с един вокалист – Saint Saviour. Резултатът е най-страстният и силен албум на групата в близо 15-годишната й история. Няма слабо парче, но като за начало обърни специално внимание на Paper Romance, History и Look Me In The Eye Sister.

_

03. High Violet: The National

High Violet ни разби сърцето с едно завъртане. Петият албум на американците е напълно опустошителен и задължителен от начало до край. Историите са зрели с изживяна горчивина, разказани от обезоръжаващия, баритонен глас на Matt Berninger на фона на сурови и напрегнати инструментали. Неутешимо безнадежден, продължава да ни се плаче неудържимо всеки път, когато го слушаме.

_

02. The Suburbs: Arcade Fire

The Suburbs е албум за раздялата с младежките илюзии – онзи момент на изтрезняване, в който почва да те човърка, че затъваш, че най-доброто май не предстои, a ти си се озовал в предградията и ще ставаш родител. Затова спомените за пропуснатите възможности са ярки и романтични, бъдещето е апокалиптично несигурно, а по-младите просто си те дразнят с повърхностните си увлечения. Има нещо много жестоко в цялата работа, която Arcade Fire поднасят иначе така човешки и мелодично, че можеш и да не разбереш. Не е за пропускане целия, но си струва да се отбележат The Suburbs, Half Light I и най-вече леко нетипичната Sprawl II (Mountains Beyond Mountains), която звучи като нещо средно между The Knife и Blondie.

_

01. This Is Happening: LCD Soundsystem

James Murphy си е жив поет откъдето и да го погледнеш и винаги успява да напипа пулса ни с екзистенциалните си размишления на теми като отиващата си младост, себеуважението, любовта и въобще какво правим тук. С две думи в This Is Happening LCD Soundsystem продължават да правят електронна инди музика за мислещия човек по собствените си правила.  Уж последният албум на групата съдържа 9 песни, които често звучат повече като поток от мисли и звуци с продължителност 7-8 минути. Случайно или не водещият сингъл Drunk Girls не е много представителен за албума. Не се заблуждавай и давай с You Wanted A Hit, I Can Change и Dance Yrself Clean.