Албумите на 2012, II

Продължаваме с още десет от албумите на 2012, подредени от 40 до 31 място. Първата част от класацията (50-41) е ето тук.

40. Bat For Lashes – The Haunted Man

Препоръчваме: Rest Your Head

Ако бяха родени през 79-та, Annie Lennox и Kate Bush сигурно щяха да звучат съвсем като англичанката Natasha Khan, по-известна като Bat For Lashes. Тя разказва, че с третия си албум The Haunted Man се рови надълбоко в семейната си история и това личи не само в текста, но и в звука, който сe развива бавно и създава странно митологично усещане за миналото, корените и рода чрез характерните маршови дръм звуци и реещи се вокали, съчетани с още по-силни електро-поп моменти. Музиката й е много лична и разказва за спомените, за дома и за любовта, която принадлежи именно там.

Natasha сама пише, продуцира и изпълнява музиката си, свири на огромно количество класически и екзотични струнни и клавишни инструменти и дори сама измисля и прави въздействащия дизайн на обложките си. За последната се снима гола, без грим, носеща своя „haunted man” на рамене и обяснява концепцията като отдаване на почит към великите честни и истински жени като Patti Smith например. АМ

39.  Gossip – A Joyful Noise

Препоръчваме: Get A Job

Интересно какво би казала Beth Ditto за A Joyful Noise през 1999, когато става един от основателите на инди пънкарите Gossip. Десетина години по-късно, трансформацията на Ditto от необузданото, потно момиче в софистицирана ню диско дива е също толкова фрапираща, колкото музиката на бандата –  и същевременно, може би и затова, еднакво логична. След големия успех на предшественика си Music For Men, с който Gossip залитнаха към по музиката, продуцентската щафета поема  Brian Higgins, част от може би най-добрия поп продуцентски тандем от последните 10 години Xenomania. Очаквано музиката е по-силно ориентирана към мелодия и ритъм, протестът е по-сдържан, неравностите са внимателно изпилени и полирани, а там, където още ги има, съвсем преднамерено заложени.

Промяната по-често сработва в музикално отношение – песни като Get A Job, Move In The Right Direction и Casualites of War намират перфектния баланс между запеваемото и смисленото, да не говорим, че от Ditto става много по-интересна поп звезда от повечето в наличност. За съжаление обаче изигра лоша шега на групата, която загуби част от идентичността си и се оказа между нови и стари формати и почитатели. ПГ

38. Ty Segall – Twins

Препоръчваме: Thank God for Sinners

Най-доброто определение за Тy Segall e на The Guardian, които твърдят, че звучи като Nirvana, които свирят песен на Beatles в някоя тоалетна наоколо. След доста албуми, EP-та, кавъри и различни колаборации, завъртяни набързо в гаража му в Сан Франциско, тази година Segall издава цели три албума, последният от които Twins получава много добър отзвук от критиката. В него американецът пее и свири шумни електронни китари и барабани с доста психиделични моменти, преливащи от гаражен пънк (You’re the Doctor) през пост класически рокендрол (Inside Your Heart и Love Fuzz) до сладникави рок балади (Gold on the Shore). Аналогията с ранния John Lennon е неизбежна заради гласа и многото Lucy in the Sky with Diamonds моменти. Тези моменти ги има и в текстовете, които са ту любовни, ту екзистенциални, и разказват личните му, пропити с калифорнийски въздух, истории. АМ

37. Tyson – Die On The Dancefloor

Препоръчваме: Die On The Dancefloor

Един от гласовете, с които ще запомним последната година и нещо, Tyson е от онези изпълнители, които се появяват през няколко години, за да ни напомнят защо трябва ни е яд, че не сме били тинейджъри през осемдесетте с най-бомбастични си припеви, хедонистични синтезатори, лек кич и високочестотна драма. Песните следват ясна формула, енергията има изключителна нужда от физически отдушник, с изключение на закриващото парче, в което неизменно “поетът поглежда навътре”. В този смисъл Die On The Dancefloor не е албум за търсачите на по-дълбок смисъл и точно в това е чарът му. ПГ

36. Theophilus London – Rose Island

Препоръчваме: I Wanna Kiss You

Rose Island Vol.1 излезе само година след дебютния албум на Theophilus London с огромен траклист от осемнадесет песни, които почитат класици като Marvin Gaye и европейската инди музика, представят работата на талантливи продуценти като Lunice и въобще играят ролята на отлично продължение на предишните три микстейпа на господина от Бруклин. От лежерните балеарски иснтезатори в Mothertree, които ни подготвят за продуцирана от Fred Falke сърцераздирателна балада Lisa, през бързия електрофънк в Dancing, която семплира вокала на Marvin Gaye от Got To Give it Up, та чак до кавъра на Wang Chung (Dance Hall Days) и частта за правене на бебета в лицето на Take It Off, колаборацията с Big Boi (She Said Ok) и агресивния събличащ вокал в I Wanna Kiss You с клаустрофобичен инструментал, Rose Island Vol.1 е подходящ саундтрак за всяка домашна дискотека. СП

35. Georgia Anne Muldrow – Seeds

Препоръчваме: Seeds

Seeds на Georgia Anne Muldrow е продуциран от Madlib и неслучайно най-лесното сравнение за авторката му е  Erykah Badu. Като последните албуми на Badu и Seeds разчита повече на страст, отколкото на форма. Строгата структура е заменена от аморфни композиции, които развиват рефрени и мелодии отново и отново, всеки път от различен ъгъл. Песните са по-скоро импровизирани соул мантри, които преливат една в друга. На фона на повечето други аренби записи от изминалата година, Seeds звучи освежаващо динамичен и жизнен, а Muldrow, която дава заявка за силен социален ангажимент, успява един от най-трудните трикове за всеки артист – да проповядва без да звучи проповеднически. ПГ

34. Lescop – Lescop

Препоръчваме: La Nuit Americaine

Няма как да не харесваме младия Lescop, който не се страхува да пее на френски, прилича убийствено на Ian Curtis като внушение и поглед, живее в Париж, но се вдъхновява от английския ню уейв и класиката на 80-те и неслучайно записва в малкия независим лондонски лейбъл Pop Noirе. Макар да не разбираме почти нищо от текстовете на младежа сме напълно обсебени от лекотата, с която записва мелодичен китарен поп с минималистичен бас и грандиозни синтезатори (в песни с имена на градовете Токио, Любляна, Лос Анджелис и Париж), който е минал небрежно покрай пост пънк вълната без да се закача много много с нея. Mathieu Lescop е още едно силно доказателство за могъществото на френската нова вълна. СП

33. Big Boi – Vicious Lies And Dangerous Rumors

Препоръчваме: CPU

Не можем да не ни радва тенденцията, че докато в България местната чалга лека-полека започва да отстъпва позиции в клубове и радио станции на американската, все повече от най-комерсиалните американски рапъри започват да се интересуват и влияят от инди теченията, идващи от Европа в повечето случаи. След като Kanye направи велики парчета с Bon Iver и Elly Jackson миналата година, едната половина от хитовото допреди няколко години дуо OutKast – Big Boi, излиза с доста приятни колаборации с любими на Boyscout банди като Little Dragon, Phantogram, и още по-шумните Wavves във втория си албум с помпозното име Vicious Lies and Dangerous Rumors.

И въпреки че критиката е доста безпощадна към кашата, която е забъркал от семпли и рими ала Yo! MTV Raps като Objectum Sexuallity и Gossip, препратки към общото му минало с Andre 3000 като Apple of My Eye, грубиянски гангстерски изпълнения като In the a (с T.I. и Ludacris), и супер парчета с класическо олд скул арендби звучене като The Thickets, високо оценяваме появяването на любимите ни Kid Cudi в She Hates Me, Theophilus London в She Said OK и А$AP Rocky в Lines, звучния танцувален електро поп в CPU с Phantogram, доста актуалното Маma Told Me с Kelly Rowland, хубавия соул в Raspberries с Mouche и Scar и Tremendous Damage и всяко едно от общо трите, както винаги запомнящи се, включвания на Yukimi Nagano от Little Dragon. АМ

32. John Talabot – fIN

Препоръчваме: So Will Be Now

Дебютният албум на испанеца John Talabot fIN е един от онези моменти в електронната музика – някъде между хаус, чил аут и алтернативната музика, които е твърде вероятно да станат отправни точки за жанра, когато след време си говорим за развитието му. Наситен откъм звуци и ефекти, всеки е премерено и елегантно разгърнат от Talabot, който показва освен техническия си талант, така и усет да улавя настроения, в които неусетно подканва, унася и поглъща. Бавното темпо води fIN ту в призрачна, ту в романтична посока, и го прави по-подходящ за лежерни занимания, отколкото за клубове, но никога скучен. ПГ

31. Liars – WIXIW

Препоръчваме: No.1 Against The Rush

Опознахме Liars сравнително наскоро, но един бърз поглед към дискографията им (5 албума за 10-те години от съществуването им) показва ясно, че групата се чувства много добре да създава нов характерен звук за себе си и веднага да го загробва със започването на работата по всеки следващ албум. В началото бе денс-пънкът от дебюта им, след това се пробваха с нойз в They Were Wrong, So We Drowned, тягостен атмосферичен звук в Drum’s Not Dead до рок в едноименния Liars и Sisterworld като едновременно с това се местят от Ню Йорк към Ню Джърси към Берлин, за да стигнат до настоящото си жилище в Лос Анджелис, където е записан WIXIW (да се чете “wish you”). Групата е изхвърлила традиционните си инструменти и разчита предимно на синтезатори и секвенсер за семплиране на всякакви звуци като пукане на балон и други такива, за да се завърне към по-експериментаторските си години. WIXIW е много студен, мизантропски, добре полиран, далечен и едновременно с това много интимен и вглъбен албум на група, която преоткрива електрониката и психиделията на минали десетилетия по свой собствен начин и редува моменти на откровена бруталност и хипер чувствителност. СП

Предишната десетка (50-41) е ето тук. От 30 до 21 място – след два дни.