Последната кампания на Fashion Days противопоставя онова, което може да направи изкуственият интелект (ИИ), с всичко друго, което не може – да усети трепета от получено съобщение, да изпита облекчението от края на работния ден, да се зарадва на неочакваната възможност за импровизирано парти, породена от чисто човешкия гаф да изпуснеш последния влак след концерта.
За закоравели скептици като нас, започнали професионалната си кариера по времето, когато тук-там все още можеше да се види пишеща машина, ИИ поне засега повече лае, отколкото хапе. Но въпреки това го предизвикахме на двубой в десет рунда, при това точно там, където би трябвало да е най-добър: в машинния превод.
Изводът: ИИ може много неща и говори всички езици, но не може да прави това, което можеш ти – нито да го каже като теб. Ето ги десетте думи и фрази на други езици, които ИИ не може да преведе, просто защото нямат еквивалент на български. И защото някои неща винаги ще си останат чисто човешки.
Буквалният превод на тази френска фраза е не знам (точно) какво, но става дума за нещо, което много добре знаеш – просто не можеш да го облечеш в думи. Онова неуловимо качество, което предизвиква внимание, възхищение или прави нещо да изпъква над останалите. Ироничното в случая е, че когато употребяваш тази фраза, всъщност знаеш за какво говориш – и можеш да я използваш, за да пресяваш хората срещу себе си до онези, които също го знаят. Класическият пример за je ne sais quoi е отговорът на въпроса: какво правят парижанките, за да изглеждат по този начин? Не знаем точно какво, но резултатът се вижда. ИИ не може да го направи, разбира се – защото ИИ знае всичко и съответно няма как да достигне до това непознаваемо нещо.
Продължаваме с италианска дума, която се употребява и до днес по улиците на Милано или Рим, въпреки че е въведена през 1528 (!) година от рененансовия автор Baldassarre Castiglione в трактата Книга за придворния. В оригиналното си значение, sprezzatura означава нещо като старателна небрежност и се смята за ключово качество на благородника – умението да направиш нещо трудно или сложно така, че да изглежда все едно го правиш без никакво усилие. В съвременното си значение, думата се използва по-често за описание на стил на обличане, в който нарочно е допусната грешка (чорапи с нелеп цвят, накривена яка на ризата, неподходящ на пръв поглед аксесоар), но резултатът е нещо повече от това, което щеше да се постигне, ако бяха спазени всички правила. ИИ не го може и това, защото е отличник, който винаги полага максимални усилия за всичко и държи всички да го разберат.
Това е лесно. Буквалното значение на тази немска дума е духът на времето в смисъла, в който влагаме и на български. Но на ИИ не му е лесно – защото може за част от секундата да ти направи конспект или обобщение на актуалната информация по всяка една тема, но не може да усети въпросния дух. В модата – дори ежедневната, която виждаш в огледалото и по улиците – zeitgeist означава онова доловимо само за хората качество, което прави нещо да е in, а друго да е passe. Примерите не са един и два: духът на времето повелява през 20-те години на ХХI век да се завръщат всякакви (общо взето грозни) неща, които познаваме от модата от края на 90-те години на миналия век, колкото и ирационално да изглежда това. ИИ може и да прогнозира модните тенденции, но единствено на база на досегашни данни. Но изкуственият интелект не може да предположи, че като излезеш на улицата днес, ще срещнеш поне няколко жени в студентска възраст, облечени точно като майка ти от нейните академични години.
Тази дума на инуитски става много по-умилителна, когато си представяш ескимоси в главните роли на приблизителната й дефиниция: трепетното усещане за очакване, когато чакаш някого и не спираш да поглеждаш навън, за да видиш дали е пристигнал. Но няма нужда да си в иглу, за да го изпиташ – iktsuarpok може да се приложи и в контекста на очакването на премиера на филм, музикален албум или нови кецове. ИИ, естествено, хич го няма в добрия стар iktsuarpok – защото следи в реално време къде се намира всичко и кога ще пристигне, така че никога няма да те попита като дете от задната седалка: Стигнахме ли вече?.
Хиляди (десетки хиляди? Можем да питаме ИИ колко точно, но аре не – бел.ред.) километри делят инуитите от баските, но човешкото преживяване е универсално. След като си чакал ли, чакал, идва мечтаният миг на aspaldiko – непреводимата баска дума за еуфория и щастие от повторната среща с любим човек, когото не си виждал отдавна. И отново – може да не е човек, а онзи филм, който си пускаш всяка година на Хелоуин или Коледа. Или онзи албум, който не си слушал от времената на касетофоните. Или онова яке, което беше забравил на дъното на гардероба, но сега си го преоткрил и вече не искаш да го сваляш. В тази дисциплина ИИ се проваля толкова зрелищно, че не е възпитано да коментираме. Като цяло, човешкото усещане за отминаващото време му е съвсем чуждо, защото колкото и да отмерва всяка милисекунда с атомна точност, ИИ не може да изпита сладко-горчивото осъзнаване на факта, че времето ни на този свят е ограничено – и точно това ни помага да го ценим повече и да се стараем да го изпълваме със смисъл и удоволствие.
Тази дума на мандарин се произнася гуанши и англоговорящият ИИ се напъва да я преведе с комбинация от няколко синонима (connections + relationships + networks), но за нас е детска игра – това са си чисти връзки в българския смисъл на думата. За изграждането на добри guanxi, човек трябва да прави разни неща за другите хора, като например да им дава подаръци, да ги води на вечеря или да им прави други услуги. След това, в подходящ момент, нашият човек може да използва натрупаните guanxi, когато сам има нужда от някаква услуга. В български контекст, тази дума носи по-скоро негативни конотации във връзка (ха-ха) с близкото минало, когато връзките бяха (за теб: са били) единственият начин да се сдобиеш с онова, което искаш. Но в модерния свят, в който всичко се измерва с универсалната валута на контактите и одобрението, guanxi са готови за нов живот. ИИ много обича да говори за персонализация, но личните връзки, създадени между хората – с уникалната им комбинация от щедрост и алчност, импулсивност и пресметливост – поне засега си остават недостижими за него.
Тази холандска дума обгръща в едно общо меко одеяло понятията за уют, приятелство и сърдечна атмосфера. Когато нещо е gezellig, се чувстваш комфортно и приятно в/с него. В един свят, в който физическото общуване е изместено от виртуалното, става все по-ценно да станеш от дивана, да си облечеш нещо по-така и да излезеш навън, при другите живи хора. Или поне да изминеш кратко разстояние на открито и да влезеш някъде вътре, където са се събрали другите живи. Нямаме търпение за модата да си оставяме телефоните си у дома (или поне в джоба/чантата), когато сме с други хора – колкото и невероятно да изглежда да се случи това към този момент.
Японците са царе на думите, непреводими на други езици. (Komorebi или слънчева светлина, която се процежда през трептящите листа на дърветата, някой?) Една от най-популярните е ikigai, най-често превеждана заобиколно като онова нещо, което те кара да ставаш сутрин от леглото. Смисълът на ikigai е да откриеш своя raison d’etre – целта или обяснението за своето съществуване. Като в японското понятие на всичко отгоре се пресичат това, което обичаш + това, в което си добър + това, от което светът има нужда + това, за което би могъл да получаваш пари. Успех в намирането на въпросното нещо! Обзалагаме, че ИИ няма да помогне особено в неговото търсене.
Скъпите на сърцето ни скандинавци имат тази дума на датски, шведски, норвежки, фински и исландски – явно им е много важно. Съставена е от две думи – работа и радост. Но не е просто удоволствието, което изпитваш от работата – нито работа, която ти носи удоволствие. Смисълът на arbejdsglaede е изостреното усещане за щастие, удовлетворение и задоволство, което изпитваш от факта, че имаш не просто добра, а страхотна работа. До доказване на противното, ИИ не може да изпитва удоволствие от каквото и да било – дори от работата, в която се смята за толкова добър. Разбира се, много хора също не изпитват удоволствие от работата си, но ако случайно си сред тях, защо не го приемеш като сигнал от вселената, че трябва да я смениш?
Едно от най-прекрасните човешки качества е вродената способност да си противоречим. Колкото ни бива да си намираме цел в живота и да се стремим към нея, да се влюбваме в работата си и да я смесваме с удоволствието, толкова ни и мързи. И този мързел много често води до творчески пробиви. Или поне така си казваме. Испанската дума за утре неслучайно е главен герой в анекдоти и мемета, защото не означава просто утрешния ден, а може би и вдругиден, и по-вдругиден, а може би и никога. Да се гордеем с леността си. Това е уникална човешка черта, която ни позволява да се наслаждаваме на настоящето, като отлагаме неизбежното бъдеще. ИИ никога няма да изпита гузното удоволствие да не свърши нещо навреме, никога няма да се наслади на трансгресивния кеф да не спази крайния срок и никога няма да изнаглее дотам да твърди, че именно благодарение на мързела си е достигнал до най-доброто възможно решение.
Богдан Русев е български писател, преводач и сценарист, за когото сме говорили и преди. Fashion Days е тук. Илюстрациите в този текст са рисувани от Розалина Буркова. Изпробвайте абонаментната услуга Genius за безплатна и приоритетна доставка и още ексклузивни оферти. Публикацията излиза с подкрепата на Fashion Days България.
