
© Borislavawillmadeit
В живота нищо не се случва като по филмите или поне не в моя. В холивудските истории ситуациите са така навързани, че ако някой ти разлее кафето, това е любов; ако ти блъсне книгите на улицата, това е любов между интелектуалци; не дай си боже пък да ти прати съобщение в сайт за запознанства, това си е любовен пожар, обхванал Манхатън, а не цъкане с език К`ъв е сега пък тоя? И ако в живия живот не е като по филмите, то и в социалните мрежи не е. Противно на масовото разбиране, последните не са паралелна вселена с правила, коренно различни от установените вече в обществото. Ето защо, ако един номер не минава на четири, шест или друг четен брой очи, то той не минава и там. Представи си го така: Facebook е Витошка, Twitter – твоят Шишман, а за Instagram останаха Малките пет. Та ако на Витошка не отиваш при съвършено непознато момиче и не казваш Здрасти, искам да ти целувам небцето, защо тогава го правиш в Интернет? Подобен заход е еднакво обречен в онлайн и офлайн пространството с тази разлика, че офлайн може да отнесеш и нещо повече от пълен игнор.
Но да започнем отдалеч.
Как изглежда твоят профил?
Ако по принцип не излизаш за парти, развявайки три реда плочки, с които си се сдобил във фитнеса, защо тогава ги слагаш на профилната си снимка? Разбирам, че се гордееш с тях, разбирам, че са най-малкото общо кратно на достойни качества като постоянство, дисциплина и спортен хъс, но едва ли точно това е посланието. Помисли пак. Желателно е на профилната ти снимка да присъства лице – не на кон, не на куче, не на двуглава змия с пипала, а твоето лице. Това автоматично елиминира редица притеснения у отсрещната страна. Шокиращо разкритие в стил Истински детектив е и фактът, че името ти е добре да бъде… име. Мислиш си, че е очевидно, нееднократно историята е доказала, че не е.
Какво постваш?
Постването е като концертите на живо – най-важно е да усетиш публиката. Ако таргетът ти са кисели музикални фенки, то убий работния ден в Soundcloud и не смей да пуснеш нещо с над 1000 слушания, защото нали – ние това си го знаем. Друг потенциален сценарий е да искаш да докоснеш по-чувствителните представителки от женски пол – винаги можеш да го направиш с доказано романтични неща като сцената с табелките от Наистина любов или цитат от Отнесени от вихъра. Ако пък се виждаш до някоя мацка, за която здравословният начин на живот е единственият начин на живот, не давай на сутрешния бекон и вечерната редичка шотове поле за изява в профила си. Това не просто няма да те отведе до чаршафите й от органичен памук, а вероятно ще те вкара в групичка, кръстена голямо не. Като фатални за либидото мъжки включвания в своя фийд отчитам споделянето на статии от сорта на Трите най-страстни зодии (придружени от коментар Напълно вярно), потвърждаването на присъствие на събития като Безплатен концерт на Преслава в Студентски град или извънредното вълнение около нормални в календара и живота събития като нов ден, седмица, настъпващ уикенд, снеговалеж, задръстване и други. И тук все така актуални остават правилата за табу теми на първа среща – избягваш острите политически коментари, разказите за бивши, контролираш логореята и гледаш да се изказваш само по теми, в които си поне малко от малко компетентен.

© Borislavawillmadeit
Как правиш заход?
Противно на това, в което се кълнат повечето автори на мъжки еквиваленти на чиклита, аз вярвам, че няма универсално правилен заход, но за съжаление има редица универсално грешни. Пример за такъв е да напишеш името ми на Paint върху снимка на залез и да ми я изпратиш. Друга често срещана ситуация е така да задълбаеш в оригиналност (попкултурни препратки и бележки под линия) и да прекалиш с обема (три екрана), че на финала отсрещната страна да се чуди какво е искал да каже авторът.
Заходи като просто Здравей, zdr, kaksi, здравейте, г-це и други по тази линия се описват най-добре с любима фраза на приятел, а именно – да се застреляш в крака. Тоест не си казал нещо грандиозно тъпо, че съвсем да се прецакаш, но и не е като да си го обмислял като DiCaprio Оскарова реч. С едното здравей си дал знак, че съществуваш (чек), че проявяваш интерес (чек), но реално си прехвърлил топката в другото поле (чек, ама не от хубавите). В общия случай здравей е еквивалентът на глас в пустиня в социалните мрежи. Трябва да си поне 9/10 в точки сексапил, за да получиш отговор.
И тук като навсякъде другаде задължително условие, за да наречем нещо разговор, е в него да са замесени две или повече човешки същества, говорещи на общ език. Тоест, когато в продължение на години изпращаш съобщения, на които не си получил в отговор дори емотикон, вложи времето и енергията си в нещо по-резултатно и просто се откажи. Разговорът е комуникация, спамът – не. А и да повтаряш упорито едно и също нещо и да очакваш различни резултати си е чиста проба лудост. Ами не става.

© Borislavawillmadeit
Да затвърдим
В интернет не правиш и не казваш нищо, което не би направил и казал в живия живот. Имай предвид, че когато говориш с една мацка, все едно говориш с всичките й приятелки. В тази връзка не можеш да ни пробутваш едни и същи лафчета като каквото и да харесам, все е скъпо, нелегално или не ми отговаря на съобщенията. Пак казвам – ние си говорим. Елиминирай до здравословния минимум неща, които биха те превърнали в градска легенда, и навлизания в личното пространство, които могат да се категоризират най-малкото като леееееко притеснителни. В този ред на мисли избягвай серийното лайкване на снимки от лятото на 2005, както и светкавичните коментари на ново профилно селфи под формата на малоумен комплимент като една на милиони (всички сме една на милиони, че и повече, проста математика). Дръж се естествено, разбира се, ако за теб естествено не означава да изскочиш от ъгъла без никакво предупреждение с торба, пълна с танцуващи лисици, френски булдози с букети цветя или еднорози със сърца вместо очи.
Да привлечеш внимание по позитивния начин в интернет е дори по-трудно от това да го направиш в реална житейска ситуация. Тук обаче имаш множество жокери – винаги можеш да използваш обади се на общ приятел или небрежно да намериш пресечната точка на интересите ви, без, разбира се, да спретваш досие с детайлна информация за състоянието на шестите зъби. Не ти остава друго, освен да напишеш едно възпитано съобщение и да видиш какво ще стане. Без излишен напън. Все пак играй тази игра с ясното съзнание, че вероятността да свалиш непозната мацка в интернет е като да си спреш колата до момиче на спирката и да кажеш Да те повозя? Все някое ще се качи, ама вероятността да е правилната е пренебрежимо малка.
И дай да преговорим – изглеждай прилично, поствай прилично, дръж се прилично. Толкова. Другото е съдби на кръстопът.
Биляна Славейкова е любител на кучета, активен потребител на Instagram и супер а(тра)ктивна млада мадама. Всяка прилика с реални лица, съобщения и събития съвсем не е случайна, но споделена за добра кауза. Илюстрациите са от Borislavawillmadeit. Mатериалът излиза в партньорство с Heineken и новата кампания на марката Moderate drinkers wanted.