Спираме да се питаме какво искат жените и вместо това директно им даваме думата и ключовете от Boyscout за серия материали в партньорство с Heineken и новата кампания на бранда Moderate Drinkers Wanted. Момичета с добро възпитание окупират сайта до края на седмицата, за да споделят своите наблюдения и очаквания за мъжете в бара, социалните мрежи, връзките и, разбира се, в гардероба.
Нощният живот на София не е море, в което да се загубиш и точно това му харесвам. Тук всеки познава всеки и това може да бъде адски удобно. Така дори и да излезеш сама в най-скучния петък на света, ще откриеш познат в бара поне за една чашка. Свалките с момчета също са по-лесни – той или вече е ходил с твоя приятелка и дори знаеш всякакви подробности за него, или е брат на най-добрия ти приятел и спокойно може да отидеш у тях след полунощ, за да продължите вечерта. Знаеш каква музика да очакваш от всяко заведение, знаеш къде приготвят най-добре любимия ти коктейл, знаеш колко ще струва таксито ти обратно към дома… И дотук с практичните плюсове.
Нека бъдем реалисти. София не е Лисабон, където е винаги топло, баровете са на открито, а мъжете са чаровни студенти или музиканти. Нашата столица не прилича на Ню Йорк, в който за всеки вкус има бар – на едно място може да слушаш различна банда на живо на всеки 40 минути, а на друго до теб да седне Lindsay Lohan. Тук няма огромни клубове за електронна музика като тези в Берлин, в които влизаш в петък и излизаш в неделя следобед. Шишман не прилича на улиците в Трастевере и ако решиш да излезеш във вторник или сряда за едно здраво парти, ще останеш разочарован. Най-много да подпираш бара час-два в някое популярно кафе на Витошка и след това всички по леглата и то със сигурност сами, защото хубавите свалки са изчезващ вид в нашата столица.
За жалост тук преобладават нощни заведения, в които всички се оглеждат, одумват и едва-едва се поклащат в ритъм, а аз обичам да танцувам, много обичам да танцувам. Мъжете, обаче, рядко свалят танцуващи момичета. На нашите географски ширини представителите на силния пол не са много подвижни и предпочитат лесната мишена, която стои кротко в някой ъгъл. Според мен момичетата, които се забавляват на дансинга не бива да бъдат подценявани и често са по-интересни от тихите момичета с перфектна прическа, поне така са ми казвали приятели, престрашили се да опитат нещо различно.
И в бара първото впечатление е най-важно, а заучените фрази съсипват всичко. Имам чувството, че репликите, които една жена чува през нощта от непознат не са се променили много от поне няколко десетилетия. Момчета, ако наистина имаме страшни очи, то най-вероятно вече го знаем. Не е нужно да опитвате да бъдете твърде оригинални, за да ни впечатлите. Така най-често ставате поредната история, която да разказваме с усмивка през следващите месеци. Спомням си как по време на едно женско излизане към мен и приятелката ми се доближи непознат. Огледа ни, не можа да прецени коя да започне да сваля (излишно е да коментираме колко нелепо е да се целиш в цяла компания момичета, вярвайки, че все някоя ще ти обърне внимание) и реши да провери коя ще подаде първа със следния въпрос: А вие на какво сте промоутърки, че и двете сте с червени рокли? Отговорих му: На нещо, което няма да имаш и се обърнах с гръб. Щеше да му бъде много по-лесно, ако просто беше казал едно наздраве. Ако пък щедростта е прийом в ценностната система на даден мъж и има най-доброто желание да почерпи някоя хубавица, трябва да знае, че тя не му дължи своята компания за вечерта срещу едно питие. Случвало ми се е да откажа почерпка, когато мъжът отсреща намига похотливо. Случвало ми се е и да върна жеста, само защото човекът отсреща не е бил досаден.
Мъжът в бар трябва да знае следните няколко неща: никоя жена не разбира какво й говориш, когато фъфлиш след n-тата чаша, никоя жена не обича да й нарушават личното пространство, да се подпираш на рамото й силно почерпен и няма мъж на света, който да мирише добре, когато е пиян. Имам приятел, много красив и близък и ще ми прости, че споделям това. Той сам казва, че никога не му връзват, когато прекали с алкохола. Веднъж все пак една подпийнала девойка проявила интерес и двамата опитали да проведат разговор, но не се разбрали кой кого ще подпира и паднали на земята. И до днес, когато се видят по заведенията, стоят на разстояние един от друг. Най-неприятното нещо в нощния живот на една жена, обаче, са фукльовците. Онези мъже, които на второто изречение небрежно споменават кого познават, какви клюки знаят за някоя популярна личност, колко пари изкарват и колко скъп е часовникът им. За мое съжаление това последното ми се е случвало повече от веднъж и съвсем не е клише. Веднъж дори господинът срещу мен ме попита: Свалял ли те е някой с толкова скъп часовник? Отговорът беше и край на разговора.
Въпреки примерите съм оптимист и вярвам, че нощният живот за една жена е като секса – става все по-хубав с годините. Няма нищо по-добро от женска вечер с приятелки, която завършва с един разменен телефон и момиче, пренесено на ръце до таксито, за да не си намокри обувките в снега. Градът е само фон, когато си на място с хубава музика и бъбриш със спретнат, трезвен непознат.
Ирина Денева е редактор и телевизионен журналист с платинено руса коса и пронизващ поглед.