BRYAN FERRY – Retrospective: Selected Recordings 1973-2023 (BMG)
Да ревюираш гигантската ретроспектива на една от най-важните, влиятелни и харизматични икони на авангардния рок от ХХ век и отвъд е тъпо – по-добре да целуваме ръката на Bryan Ferry и да му благодарим за повече от петдесет години вярна служба. Отвъд оправдано раболепното ни отношение, Retrospective: Selected Recordings 1973-2023 си заслужава похвалите заради експертната и първа по рода си подробна селекция на най-важното от соловата кариера на британската легенда. Maкар сам да споделя, че е прекалено зает с нови проекти и мисли повече за бъдещето, отколкото за миналото, вокалистът на Roxy Music смята петдесетицата за добър повод да си припомни това-онова – а именно нито повече, нито по-малко от 81 парчета. Но вместо целенасочено да го изолира от паралелната работа с легендарната си група, селекцията в тази солова ретроспектива подчертава експерименталния дух на колаборациите на Ferry (включително и тези с колегите от групата Andy Mackay, Phil Manzanera, Brian Eno и Paul Thompson) – от елегантния романтизъм на ранните му мелодии до късните жанрови експерименти, уважителни (джаз и поп) кавъри и потентни химни на самотата. Звучаща абсолютно хомогенно от първата до най-новата му песен с Trent Reznor и Atticus Ross, ретроспективата на Ferry е величествена демонстрация на този необикновен джентълмен. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
RЕD HOT ORG – Transa (Red Hot Organization)
Компилацията на активистката Red Hot Organization е амбициозен проект с 46 песни в осем глави, които представляват духовно пътешествие в чест на транс хората. За целта, продуцентите на проекта Dust Reid и Massima Bell свързват талантливи транс и небинарни изпълнители с техните музикални герои, за да създадат оригинални песни, кавъри и интересни експерименти. Transa (стилизирано като TRAИƧA) включва над стотина артисти, сред които Sade Adu с първата си нова песен от години, посветена на нейния транс син Izaak, кавър на Sophie от Moses Sumney, 30-минутна пиеса от André 3000, жесток кавър на Prince от Lauren Auder и десетки други бисери от Fleet Foxes, Pharoah Sanders, Yaeji, Perfume Genius, Anohni, Adrianne Lenker, Beverly Glenn-Copeland, Sam Smith, L’Rain и Clairo. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
APHEX TWIN – Music From The Merch Desk (2016 – 2023) (Warp)
Заглавието е красноречиво: Aphex Twin компилира 38 свои трака, продавани само на лимитирани плочи по избрани гигове през годините и недостъпни за стрийминг до момента, в неочакван коледен подарък за всички хардкор фенове. Гениално ужасната обложка също е от неофициална фен тениска, която Warp и James харесват и почват да продават като официален мърч. Kaкво има вътре? Бенгъри, неземна красота и всичко помежду им. При положение, че болшинството от енергията на британския визионер последните десет години е концентрирана предимно върху живите му изпълнения с брутален звук и картина, изсипването на толкова бисери от тезгяха е чудесен повод да се потопим в идеите на господина от Корниш, без да очакваме нов Come to Daddy. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HONEY DIJON – DJ Kicks (!K7)
Как Honey Dijon се превръща едновременно в полиформатен артист, модна икона, куратор, активист, носител на Грами, кадърна диджейка и електронна легенда? Отговорът е лесен: приема абсолютно всяко участие, до което може да се добере последните 25 години, канализира енергията на ранните чикагски партита, не спира да се интересува от различните фасети на съвременната електроника, трупа енциклопедични познания за ъндъграунда, рафинира своя собствен стил и има необикновен талант да превежда миналото в настоящето, телепортирайки и двете в бъдещето. Последното я превръща и в идеалния човек за последното издание от влиятелната серия DJ Kicks. Миксът на Dijon е исторически обзор, който започва плавно и се засилва бързо и уверено още в третия трак с пулсиращ бас и отекващи синтезатори (Freaked Out на Charly Brown). Интересната лекция на Dijon продължава с отличителни припеви и богато инструментално наслагване (Brothers And Sisters на Michi Lange, U R The Best Thing на D:Dream), почит към асид ерата (Keep On Climbin’ на Psychedelic Research Lab) и златните години на диското (Climb The Walls на The Dance Kings). Не е пропуснат и последния трак на титулярката с Ben Westbeech (Finding My Way) като кулминация на клубната вечер. DJ Kicks-ът на Honey Dijon печели от кинетичната си енергия, намигането към своите корени и майсторския подбор на познати и непознати бисери в сърцето на завладяващо пътуване из историята на електронната музика. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
AMEN DUNES – Death Jokes II (Sub Pop)
Damon McMahon променя изцяло подхода си към композирне и създаване на мелодии, учи се да свири на пиано и да работи с дръм машини и софтуер, навлиза смело в електронната музика и темите за световната несправедливост, климатични проблеми и екзистенциален нихилизъм, за да създаде отличния си албум Death Jokes. Излезлият официално в началото на май квазишедьовър обаче се оказва прекалено смел, напредничав, амбициозен и трудносмилаем и е приет вяло извън твърдата фен маса на Amen Dunes и музикалната критика. Последното разочарова McMahon, който звучи видимо фрустриран по интервюта и решава да убие най-популярния си проект (Goodbye, I’ve barely said a word to you, but it’s always like that at parties – we never really see each other, we never say the things we should like to; in fact it’s the same everywhere in this life. Let’s hope that when we are dead things will be better arranged). След близо две десетилетия лавиране по границите на инди рока, Amen Dunes финишира с Death Jokes II – колекция от преработени версии на песни от титулярния албум с по-акустична и първична душа, които демонстрират още веднъж артистичната брилянтност на един от най-важните и смели, но тежко недооценени артисти на своето поколение. Дано да размисли. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
WOOMB – To Never Fear The Sun (самиздат)
Woomb е от малцината интересни проекти у нас, които не залитат към откровена чалга и евтини трикове, а дълбаят в собствената си идея за алтернативно инди и модерни пасторални мелодии. След дузина добре приети концерти у нас и навън, редица фестивални участия и силни сингли, Христо Йорданов и Георги Линев събират споделената си вселена от съкровена емоционалност, меланхолия и заслепяващи проблясъци надежда в стегнато EP със седем парчета, белязани от задушаващ мрак. Рафинирайки внимателно изпипаните аранжименти и вокални наслагвания с електроника, дрийм поп, алтърнатив, инди, невидим индъстриъл и извисени синтезатори, Woomb разгръща най-добре вълшебните си хармония и ритъм, когато има достатъчно въздух (като в най-силното парче в EP-то Shape Yourself Around Me) или потъва бaвно и сигурно с пиано и вокално ехо (Leroy St. 4). В победната обиколка на групата липсват само още две-три парчета, за да я превърнат не просто в заявка, а в чудесен дебютен албум, но нищо – Woomb блести със заземена осъзнатост, гази ненатрапчиво в дълбоката душевност на своите създадели, демонстрира силен усет за симфонична/филмова грандиозност и гледа свенливо към светлото си бъдеще. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NKLV – Inbetween (Running Back)
Ник Николов е от онези обещаващи продуценти, които се опияняват от клубната култура като деца покрай своите родители, подгряват Adam Port oще непълнолетни и създават чудесни клубни бенгъри с нелицензирани вокални семпли, преди да изчезнат за близо десетилетие. Следвайки любовта към жената и програмирането в Лондон, някогашният младеж оставя преследването на музикална кариера на заден план, за да се завърне вече като мъж със същия талант за еуфорична и интелигентна електроника. Но вместо да потъва в екзистенциални екперименти с ембиънт и други подобни звукови текстури, NKLV залага на чиста танцувална еуфория под съветите на Kink и Gerd Janson (чийто лейбъл издава настоящото EP). Шестте трака в Inbetween се разкриват не в неочаквани завои, а в изобретателната постоянна прогресия и наслагвания на мелодии и звуци ала Caribou. И макар пианото хем да доминира, хем да не го играе централен нападател, всеки един от траковете в EP-то се усеща като атмосферичен космос, обагрен с деликатни нотки на IDM, филтриран хаус и емоционално микро-семплиране. Музика за шофиране? Не. За клуб? Със сигурност. За летене? Най-вече. Без да се обляга на лесни трикове като ясно изразени вокали, Ник Николов се връща там, където му е мястото – във фабриката за серотонин. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
UNTITLED (HALO) – Headbanger (Halocorp)
Суровите критици ги определят като копие на британците от Bar Italia, но изгряващото американско трио от Лос Анджелис заслужава по-голямо влияние. Второто EP на Untitled (Halo) е добра демонстрация как Jack Dione, Jay Are и Аriana Mamnoon умеят да лавират между гаражния звук на Южна Калифорния, лековатите Sonic Youth гръндж мелодии (Blunt Subconscious), Beach House дрийм попа (Finding God in The Cut, Emo is Good), шугейз и необикновено алтернативно инди (личният фаворит 020). Съдейки по хомогенно преливане от жанр в жанр и страхотния баланс между дамски в мъжки вокали и хармонии, абумът ще е добър. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
AMBER MARK – Loosies (Interscope)
Aко Three Dimensions Deep, дебютният албум на Amber Mark от 2022, е хроника на трудното себеопознаване и уроци от токсични връзки, Loosies звучи като музикалното разкрепостяване на вече уравновесен артист. Седемте песни в EP-то на американската певица спазват завидна хомогенност в разказването на истории, а мелодичността прелива (предимно) гладко, карайки ги да звучат като добре сглобен откъс от дневника на Amber, поднесен със значително по-меки и по-уверени вокали. Destiny’s Child отваря с едноминутно захаросано въведение и премерено нежен синхрон на пулсиращи синтезатори с ритмични китари, преди да се трансформира рязко в клубна електроника за I Won’t Cry – мантра за устойчивост и себеуважение. Лекото и спокойно арендби с фънки мотиви и игриви синтезатори (City Lights) пулсира зад вокали, разказващи за минали любовни увлечение и топли спомени, а Sink In е еманация на неустоимо съблазнителен афробийт. Stop Calling Me затвърждава решителното отричане от примиреността и се превръща в заявката за себеуважение с мелодичен примес на джаз, соул и арендби с хитри семпли и отчетлив бас. Макар EP-то да свършва с манифестация за необходимия партньор, най-значимата характеристика на Loosies e новооткритата любов към самия себе си. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
