4 албума, които да слушате тази седмица

GHOSTPOET – I Grow Tired But Dare Not Fall Asleep (Pias)

Като верни последователи на Ghostpoet още от първия му албум през 2011, не очакваме нищо по-малко от това Obaro Ejimiwe да надскача себе си в битието на мрачен и ужасно талантлив градски поет, който отразява околния ужас по стряскащо болезнен, неудобен и направо тегав, но и много привлекателно спокоен начин. Заглавието на петия му албум I Grow Tired But Dare Not Fall Asleep определя точно гледната точка на Obaro във всяко едно от десетте парчета – Ghostpoet не звучи уморен, а провокира с познатия интимно атмосферичен звук и тежки текстове (за войни, възхода на крайно десните, миграцията, расизма, параноята, политиката, разпадащото се общество, социалната умора и постоянното чувство за капан) на талази право в най-далечните краища на съзнанието, за да отлежават и издават нещо ново с всяко следващо слушане.

Дълбоките бас линии, разляти китари, тихи барабани и перкусии и звукови експерименти със свободен джаз и алтернативно трип-хоп инди следват добре познатата гъста атмосфера на предшествениците, допълнена от хармоничната текстура на разнообразни женски вокалистки като SaraSara, Art School Girlfriend и Delilah Holliday от пънк групата Skinny Girl Diet. Ghostpoet определя последния си албум като дистопична снимка на всеобщото безпокойство и тревожност, с които влизаме в новото десетилетие. Предвид постоянството и честите пророчества на Obaro, I Grow Tired… e неочаквано актуален поглед в главата на милиони, притеснени от постоянното чувство на несигурност. И макар албумът да не надскача или добавя нещо ново и радикално към досегашната му дискография, нямаме ли нужда точно от нещо подобно и сигурно? 4/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или Bandcamp

CAR SEAT HEADREST – Making A Door Less Open (Matador)

12 албум, време за промяна. Will Toledo сменя посоката и представя своето алтерего Trait (назаем от страничния му електронен проект с барабаниста Andrew Katz – повече за него в текста в Bandcamp) в каламбур от познати екзистенциални теми (самота, любов и други катастрофи) с много по-синти и различен звук от обичайното му алтернативно инди. Общо взето, положението е равни дози денс, пънк и рок, които няма да отблъснат старите фенове, но ще му спечелят доста нови. 3/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или Bandcamp

CALEB LANDRY JONES – The Mother Stone (Sacred Bones)

Актьорът Caleb Landry Jones (Бягай!, Х-Мен: Първа вълна) идва от семейство на цигулари, така че дебютният му музикален албум не е такава изненада. Освен това колко е добър – толкова, че да предизвика похвалното определение на Billboard блестящо наподобяване на John Lennon в костюм на Marie Antoinette. Последното е много точен синтез на съдържание и обложка, базирано почти дословно на придружаващия текст от журналиста Alex Pappademas. The Mother Stone се ражда като целеустремен опит не за концептуален албум, а за запис на натрупаните през годините близо 700 песни, изсвирени в плевнята на родителите му и почитащи наследството на John Lennon, епохалния бял албум на Beatles и амбициозните идеи на Syd Barrett от Pink Floyd. Резултатът: еклектична психеделична пиеса с разхвърляна театрално-барокова естетика, която се бунтува срещи класическите поп аранжименти и ги спъва на всеки ъгъл, за да гарантира едно по-различно изживяване. Свеж и много приличен дебют, който може да се окаже заявка за нещо по-голямо, стига да се Jones отърве или поне надгради директните препратки занапред. 3,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или Bandcamp

DRAKE – Dark Lane Demo Tapes (Ovo)

За разлика от знакови ърбън артисти като Kendrick Lamar, Drake не обича да стои дори за миг извън центъра на вниманието – слабост, която му коства не една и две кофти бомби в иначе свръхуспешната му кариера. Продължаващото упорство да издава междинни компилации в навечерието на следващия си голям албум си личи по пандемичния микстейп Dark Lane Demo Tapes – на пръв поглед напълно излишен и не особено вдъхновяващ проект с 14 изтекли, Soundcloud-ови и нови парчета, селектирани от редовните му колаборатори Oliver El-Khatib и Noel Cadastre и претоплящи предимно стари и рециклирани идеи без въпиеща оригиналност. Уви, съдържанието отговаря напълно на заглавието, а първият сингъл Toosie Slide е притеснителен знак за артист, който не създава, а преследва вирална слава (в случая TikTok). Разбира се, всичко около бездушния мавзолей в клипа по-долу ще му бъде простено, ако се реваншира със силен и стегнат наследник на раздутия Scorpion това лято. 2/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към Apple Music обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.