Ревю: Nasir на Nas

Не си губете излишно времето с Everything is Cash на The Carters, защото Nas има нов и леко противоречив албум, който си заслужава вниманието. Макар и двамата с Jay-Z да са изгладили отношениеята, новият му албум Nasir е продуциран от Kanye West – човекът, продуцирал онзи брутален и тотално изпепеляващ дис към Nas от Jay през 2001 под формата на парчето Takeover. West пък от своя страна не е в никак добри отношения с г-н Carter през последните години и е много интересно как решението на Jay и жена му да пуснат собствения си общ албум само ден след Nasir и да отвлекат тотално вниманието от него ще се отрази на отношенията им занапред.

Заплетена история, няма как. Извън чисто спекулативния анализ на вътрешната динамика между старата гвардия в хип-хопа по оста Чикаго-Ню Йорк, 11-ият албум на Escobar или гето Отело-то (по един от текстовете в него) и негов първи от шест години насам намира особено място в собствената му дискографията, пълна с възходи и провали и често пъти жертва на лошата му преценка върху какви бийтове да разлее своя потентен поетически реализъм (Never sold a record for a beat / it’s my verses they purchase / Without production, I’m worthless от Simple Things). Nasir звучи като музикално най-добрия Kanye албум от концепцията за седем трака от различен артист всеки петък за пет седмици и едновременно с това като леко разхвърлян, неясен и объркан опит.

Причините са това противоречие са основно две. Nas е един от малкото хора, на които Kanye се възхищава и съответно си събира главата и пословичната енергичност и спонтанна креативност, за да издири най-жестоките семпли и да композира едни от най-силните си бийтове от много време насам или поне в този цикъл от Уайоминг. Cops Shot the Kid е най-добрият пример за гениална комбинация между гореизброените. Интрото от комика Richard Pryor е прекъснато от ужасяващ крясък, за да бъде последвано от семпъла от Childrern’s Story на Slick Rick, нарязан брутално до фразата The cops shot the kid и повтарян непрекъснато почти през цялото време.

Емоционалната травма от непрекъснатата дискриминация в американското общество е подчертана с много крясъци и се стоварва право в целта. Използваната като обложка снимка на Mary Ellen Mark  е достатъчно показателна за основните социални теми на албума, които се въртят около расизма, насилието и справедливостта, но олекват значително в комбинация с вероятни и напълно абсурдни конспиративни теории и няколко откровени тъпотии.

Основният проблем с Nasir обаче е поредния отказ на Nas да коментира директно обвиненията в домашно насилие и пиянство от бившата му жена Kelis. Самото игнориране на подобно нещо през 2018 го поставя Nas в деликатната ситуация да отблъсне голяма част от феновете си, които решат да й повярват. И макар тънките намеци по темата да не липсват в текстовете на песните от Nasir, сериозното разкриване и отговор ала другите изтормозени рапъри през последната година и половина се усеща като осезаема липса. Досущ като чувството за противоречива криза на средната възраст от мъж, чиято късна дискография все още остава в сянката на дебютния му албум от 1994. Чакането на нов истински шедьовър като Illmatic продължава.

Nasir (G.O.O.D. Music/Def Jam) е на пазара.