BOYSCOUT обзорът на 2024 започва с 50 фантастични и много различни музикални албуми. Китарно инди и алтернативен рок (Still House Plants), поглъщащ фолк (Jessica Pratt) и доминантен поп (Charli XCX и Fabiana Palladino), арендби от готини и болезнено продуктивни артисти като Kaytranada и Kali Uchis, емоционален рейв от австралийците Confidence Man и шведите Suite Simone, музика за танцуване от Jaime XX и Eli Escobar, порция френско йейе (Juniore), все повече инструментални албуми (еквадоро-швейцарските китаристи Hermanos Gutiérrez и канадските пост рокери Godspeed You! Black Emperor), жанрови експерименти (Floating Points и Nala Sinephro), отлична съвременна класическа музика от Kelly Moran, силни дебюти (сред които 57-годишен кюрдски сватбен музикант от Сирия) и още. Това са най-добрите албуми на 2024 според BOYSCOUT.
РЕДАКТОРИ
Петър Грудов, Светослав Петров
АВТОРИ
Александър Владимиров, Владимир Господинов, Гергана Дамянова, Максим Мокдад, Мая Стефанова, Петър Грудов, Радослав Гулеков, Светослав Петров, Светослав Тодоров
ТЕХНИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ
Sofia London Moskva
ДИЗАЙН
2MBD
КОЛАЖ
BOYSCOUT
Наследникът на записвания паралелно Red Moon In Venus (2023) е силна демонстрация на безподобно музикално разнообразие. Докато Isolation (2018) изследваше границите на арендби и латино попа в звездни колаборации, а Sin Miedo (del Amor y Otros Demonios) ∞ (2020) завиваше към медитативната психеделия, Orquídeas синтезира силните им страни в пищен меланж, прескачащ неусетно от болеро (Те Маtа), меренге (Dame Beso // Muévete), мазен дембоу (Muñekita), регетон (Labios Mordidos) и течно арендби (Young, Rich & In Love) до тропичен соул (Tu Corazón es Mío), бавно диско (Igual Que un Ángel), 80-арски синти соул (Perdiste) и клубна електроника (¿Cómo Así?). Вторият испаноезичен албум на Kali Uchis e забележителна еманация на талант, танцуващ елегантно с ретрофутуризъм и латиноамерикански корени.
3AM (La La La) на австралийското дуо е любовно писмо към клубната култура на 90-те и 00-те години и действително от първо слушане хитачки като I Can’t Lose You, So What и So Tru връхлитат с неустоимото желание за танцуване. Третият албум на Confidence Man се отличава с първокласно звучене и заразителната енергия на Janet Planet и Sugar Bones, които блестят във всяка песен с еуфорични ритми, закачливи припеви и усещане за пълно безгрижие. Написахме почти всички песни напълно разбити – седяхме будни до 9 сутринта да правим музика, но забелязахме, че най-добрите идеи идваха в 3 сутринта, казва госпожца Planet за динамичната и разнообразна компилация от жанрове като асид хаус, транс и брейкбийт.
Има явление, което напоследък се наблюдава при някои от британските групи от първото десетилетие на 21 век – стават легенди заради продължителния си живот и отдадени фенове, дори и комерсиалният им моментум да е бил кратък. При все по-осезаемата липса на устойчиви групи от последните две поколения, има търсене на герои. Тези, които са си казали а какво, ако не се разпаднем?, отиват на подиума. Los Campesinos! са сред малкото оцелели от twee поп ерата (макар и те самите да се описват като единствената британска емо група), а колкото по-независими и направи-си-сам стават във времето, толкова по-отдадена (и млада!) публика имат. All Hell е първият им албум от седем години насам и най-силният до момента. А както винаги в контраст с привидното небрежния имидж и ревностно асоцииране с работническата класа, имаме концептуално издържан визуален свят, заредени с поезия и референции текстове, и припеви, които биха могли да бъдат пяти от хиляди.
Китари мъркат, сирени пищят, клавиши пушат и неебателни по френски вокали повeждат по задимните, кадифени коридори на Trois, Deux, Un. Предвожданата от Anna Jean банда с вече над 10-годишен живот (в съседство на сънародници като La Femme или L’Imperatrice) сервира отлично йе-йе ноар в третия си пълносвирещ албум. Способен със същата лекота да озвучи следобедно слънце или някой романтично носталгичен филм, от откриващата психокинетична енергия на La Silence до небрежната величественост на най-новия сингъл Dans le dos, тринайсетте песни блажено се разливат в анахронистичен саундтрак от поп рок, малко психеделия и безбрежни напеви – топлата вода отдавна се лее във Франция, остава само да потопите крака.
Макар и кратък (9 песни в 36 минути), последният албум на Helado Negro e неземно богат на многопластова атмосферичност и страхотен груув от барабани и бас, които топлят още от This Is How You Smile (2019) и Far In (2021) насам. Phasor е завръщане към живота и силно сетивно попиване на сънчеви лъчи. Независимо дали крачим с грууви ритъма на LFO (Lupe Finds Oliveros), блуждаем в космоса (Wish You Would Be Here) или отиваме на любовна разходка (Best For You and Me), Roberto Carlos Lange не звучи като човек в плен на любимия си синтезатор, а като майстор на аналоговата душа и в най-свободните идеи. Осмият на Helado Negro е мека и лека топлина с мелодии, изтъкани от доброта и много любов.
Отраснал в Харлем (с баща от Пуерто Рико и майка от Гърция) Eli Escobar има 20-годишна кариера като диджей и като особено продуктивен продуцент със супер бенгъри, успявайки през всички тези години да остане релевантен на променящата се музикална обстановка без да изневерява на стила си – хаус и диско със соулфул вокали, на които се танцува в запотени клубове в Ню Йорк. И все пак, докато в сърцето си е клубен диджей и продуцент, Escobar умее да създава и музика за слушалки, за у дома или докато си чакате полета. Такъв е последният му албум, който събира както бързи и интензивни тракове, така и интровертни парчета. Както споделя самият артист: The Airplane Album е саундтракът на едно двуседмично пътуване в Европа. Правен е в автомобили, самолети, кафенета и хотелски стаи и препоръчва да се слуша в цялост. Слушаме.
James Blake и Lil Yachty са кардинално различни, но и близки по навика да провокират респективните си жанрове. Първият превръща пост-дъб сцената в изповедалня и бичи хитачки с мегазвезди, вторият пък не зачита авторитети и предпочита да потъва в Pink Floyd-ска психеделия. Заченат в лоното на експериментални ембиънт идеи и пееене във високия регистър, общият им албум бяга от директните бенгъри за сметка на 4-6-минутни мелодии с необикновена структура. Blake и Yachty разливат меандрите на чувствителната си меланхолия до хармоничен ступор и обратно – без излишни провокации, само с лек намек за пълно потапяне без стремеж към хитове на всяка цена. Не че липсват и такива моменти на сублюмиращ кеф като космоса Midnight, двуличното Twice, дроун вселената на Transport Me и госпъла на Red Carpet.
Няма нищо soft в Soft Play. Бандата, която дълги години се подвизаваше под името Slaves (и която е отговорна за едни от най-яките тресни правени от дует някога), издава първи албум с новото си име. Ключовата дума тук е heavy – Heavy Jelly е по-тежък от предишните заглавия в дискографията им, но е все така нелепо смешен. Характерният британски битов хумор хапе с пълна сила във всеки трак, залят от тежки китарни рифове и апокалиптични барабани – нагледен пример, че пънкът не е мъртъв, противно на първия сингъл, който издават под новото си име. Punk’s Dead е компилация от коментари на фенове в Инстаграм, които анатемосват групата след смяната на името, и гениален сатиричен отговор, в който се включва и Robbie Williams. И може би за да натрият носовете на всички черни станции, те са създали най-ударния си албум досега, който пулсира с неподправената ярост, инфантилна смехотворност и проблясващи моменти на откровения.
След почти десетгодишна пауза Jamie XX се завръща с In Waves, завладяващо изследване на електронната музика, смесващо елементи от хаус, техно и амбиент. Албумът включва звездна група от гост-изпълнители като Robyn и The Avalanches, които допринасят за богатата палитра от вокали и стилове на продукция. А за феновете на The XX, Jamie XX си партнира с Romy и Oliver Sim в атмосферното Waited All Night. С пулсиращите си ритми, ефирни мелодии и интроспективни текстове за любов, загуба и копнеж, In Waves предлага звуково пътешествие, което едновременно вълнува и провокира.
Sensory Blending е албум за преди и след. Вие избирате какво. Заглавието е много насочваща препратка към начина на появата му – записът се случва съвсем несериозно и необмислено. Точно според правилото, че понякога добрата музика е просто въпрос на шанс, усет и добро стечение на обстоятелствата. Предшества го парти в Перуджа, където финландският мултиинструменталист Jimi Tenor е гост, а Aura Safari са местната банда. И макар да не са се срещали никога преди това телом, духом между тях явно историята е друга, защото от една импровизирана среща в студиото успяват да създадат нещо толкова леко и нежно за слушане, че от-до се случва неусетно. Всъщност от съблазнителното начало с Bodily Synesthesia до драматичния финал с Indigo минават само 46 минути, в които времето сякаш е омекнало и се е разтекло.