MalegríaPsychic Hotline

Reyna Tropical

30

Malegría започва със сладкогорчива заявка за нещо фриволно, но се развива неочаквано и бързо в един от най-пълнокръвните, силни и смислени дебюти на 2024. Пулсирайки леко и напоително между трансконтиненталните влияния от конгоански, перуански, колумбийски и карибски ритми и почерка на революционни артисти като Chavela Vargas, първият албум на Reyna Tropical е чувствена афера с интернационален дух и текстове за женската чувствителност, калейдоскопична любов и съвременна политика. Издаден две години след смъртта на нейния партньор в дуото Nectali Díaz, Malegría катализира скръбта на китаристката и певица Fabi Reyna в меланхолично изследване на културните традиции и корени на емигрантската диаспора в Лос Анджелис. И макар многобройните интерлюдии (почти половината от общо 20-те имена в траклиста) с гласови бележки от разговори между Reyna и Díaz да накъсват темпото, въпросните са семпъл и важен поглед към творческия процес на дуо, съкрушено от загубата, но възкръснало като самостоятелен проект за онези, които не са нито оттук, нито оттам, едновременно нещастни и щастливи, но танцуващи през сълзи за добро или зло.

I Got HeavenEpitaph

Mannequin Pussy

29

 

Mannequin Pussy газят смело в мелодичното тресавище на независимия алтернативен рок с гръндж душа, вълнуващи синтезатори и поп припеви. Редувайки отрезвителни и нерядко стряскащи шамари от индустриални рифове, маниакални барабани и крясъци с притихнали и нежни мелодии от премерени вокали, четвъртият албум на американската група е искрена изповед за душевния смут и спотаеното разочарование, породени от неспособността за справяне с хаоса на тегавото съществуване. В стегнатите рамки на трийсет минути и десетина парчета, I Got Heaven съблазнява, провокира, обстрелва с хапливи въпроси и резонира емоционално с завидна увереност, уязвима несигурност и страх от отдаване. Разчитайки на интуитивната човешка връзка с изконно важните теми, албумът е пресечна точка между първично удоволствие и свещена вяра.

Sonido CósmicoEasy Eye Sound

Hermanos Gutiérrez

28

Особена магия e музиката, създадена от братя и сестри – чуйте само как пеят и свирят групи като The Beach Boys, Haim, Aly & AJ, Bee Gees или The Pierces. Уви, тук няма да чуете гласовете на Alejandro и Estevan Gutiérrez, но няма и нужда. Шестият албум на братята с еквадорска и швейцарска кръв Sonido Cósmico, обезоръжава безмлъвно с красивите си, отнасящи далеч и дълбоко звукови пейзажи. Младежите отново колаборират с Dan Auerbach (The Black Keys) и резултатът е толкова безметежен колкото предполага заглавие като космически звук. Отвъд асоциациите със спагети уестърни, екстрапланетарни трекове и вездесъщия дух на Ennio Morricone, двамата братя създават ужасно бистро и вълнуващо пространство за вглъбяване и мечтаене – заслушайте се достатъчно внимателно и като нищо да чуете вашия глас.  

Someday, NowHeavenly

Katy J Pearson

27

 

Katy J Pearson задобрява в създаването на брилянтно мелодични фолк мелодии със запомнящи се рефрени и онзи един-на-милион глас. Записан в Уелс с басиста Joel Burton и колеги от лейбъла Heavenly като Davey Newington (Boy Azooga) и Huw Evans (H Hawkline), третият албум на Pearson съчетава нейния разпознаваем стил с подписа на електронния продуцент Nathan Jenkins (Bullion). Прескачащи на пръсти между печални коди за разбити сърца, оди за траматични изживявания и барови мелодии за малките часове, десетте песни в Someday, Now надграждат и без това перфектния дебют Return (2022) и последвалия го Sound of the Morning (2022) с минималистична продукция, чист звук, 80-тарска естетика и Fleetwood Mac душа.

Prelude to EcstasyUniversal Island

The Last Dinner Party

26

Все по-често се чува за непотизма и връзкарството в звукозаписната индустрия. Градушката от обвинения не подмина и The Last Dinner Party, изникнали сякаш от нищото, за да пометат музикалния свят – все пак Sound of 2024 на BBC и Rising Star на Brit Awards не се печелят току-така. Всъщност историята на формацията датира от 2021, когато кипящата лондонска сцена събира петте девойки и ги обединява около много точно избрана идентичност – пищен букет от бароков поп, инди и арт рок, обилно поръсен с драма и глем. Тайната на успеха на квинтета (освен продуцента James Ford), е и в ясния фокус и увереността, с която заявяват себе си. 42-те минути на албума поднасят дръзко, но изискано пътуване през впечатляващи аранжименти, омагьосващи вокали, имперска театралност, провокиращи текстове и неподправена женска ранимост. A Prelude to Ecstasy е впечатляващ дебют, заслужаващ напълно всичките хвалебствия, и е поредният пример, че на Острова са майстори на драматичния поп-максимализъм. Ако това е прелюдията, Бог да ни е на помощ когато дойде време за същинския екстаз.

CascadeNinja Tune

Floating Points

25

Три години след триумфа с вече покойния саксофонист Pharoah Sanders и London Contemporary Orchestra, пет след самостоятелния си албум Crush и един балетен саундтрак по-късно, Sam Shepherd се връща към дансингa с богато орнаментирани мелодии върху пулсиращ нервен ритъм. Без да изпада в психеделични крайности, Floating Points синтезира клубните си спомени от Манчестър в края на 90-те в уж първосигнални, но всъщност много умни и енергични 4/4 бенгъри, обвити в каскади синтезатори само, когато е необходимо. Рзултатът е чиста проба взривяващ асид и енергичен серотонин.

All Born ScreamingTotal Pleasure

St. Vincent

24

На Annie Clark ѝ трябват двайсет години, за да осмисли значението на случайната си хрумка All Born Screaming и да я ползва като флагман на опус за загубите, терзанията и мъчителното изплуване от емоционална бездна. Движен от пост-индустриални денс мелодии, албумът среща катарзисите с успокояваща примиреност. Демонстрирайки отново своя талант на демонично добър китарист и композитор, Annie Clark озвучава екзистенциалното си експозе с фини, но често прерязвани от резки завои мелодии и прогресиращи сола, танцуващи с отчетлив лаундж, нойз, готически и бароков рок, фънк привкус, алтернативен поп, денс и електроника. Без да влиза в строга концептуална рамка като своите предшественици, All Born Screaming е неподправено раним и романтично красив албум.

Wall оf EyesXL

The Smile

23

Tриото на Thom Yorke и Jonny Greenwood (Radiohead) и Tom Skinner (eкс-Sons of Kemet) няма никаква нужда от потупване по рамото, защото очевидно е не само дяволски продуктивно, но и все по-добре сработено. Tри албума и един концертен запис за по-малко от три години може да звучи като заплаха за основната група на два от титулярите, но няма страшно – честотата на нова музика говори само за това колко добре се забавляват. Wall of Eyes разлива своите пост-пънк прогресивни мелодии за пиано, китари и грууви перкусии до сериозно спускане в подсъзнателните дебри на фрий джаза, космическата психеделия и 70-арския краут и прогресив рок, но без да звучат крайно авантюристично, дори напротив – меко, опушено, елегантно и интересно дори в най-смелите завои към непознати, но странно привлекателни, сякаш приказни места. Подобно на предходния албум A Light for Attracting Attention, и тук основната притегателна сила е в невероятния баланс между спокойствие, звукова хипноза и неуловимо повишаваща се енергия. Wall of Eyes гъмжи от музика, която увлича опасно в дълбочина като подводно течение, но никога не събаря като цунами.

She Reaches Out to She Reaches Out to SheLoma Vista Recordings

Chelsea Wolfe

22

През впечатляващата си четиринадесетгодишна кариера, Chelsea Wolfe успява да поддържа неустоимо примамлива мрачна атмосфера чрез смесица от готически фолк рок, дуум метъл, нойз, ембиънт и трансов сайкъделик рок. Освен полиране на утвърдения звук, седмият ѝ дългосвирещ албум е най-многопластовото ѝ разгръщане в личен и емоционален план. She Reaches Out to She Reaches Out to She е трудно извоювано прераждане – освобождаване от травмите на дългогодишна алкохолна зависимост, поставящо принцесата на модерната готика между смразяващата тъма на миналото и обнадеждаващата вярва в бъдещето. Изпълнителката се отдава на непознатото със завидна смелост, за да стигне целебната светлина и да пусне тежкия емоционален товар, озвучавайки това нелеко изживяване с най-добрата си музика до момента. Чуваме звука на навлизането в стадия на прераждане (Whispers In The Echo Chamber) – металически нойз и отекваща сайкъделика, непоклатима решителност с режеща изкривеност и минималистична електроника с индустриални рифове (House Of The Self Undoing), атмосферен джаз и хипнотични вокали на фона на разтърсващи китари (Tunnel Lights), които осветяват пътя към изцелението, и повратното отдаване на неяснотата и страха с палава електроника и заземена твърдост в The Liminal. Резултатът на този дързък скок говори сам за себе си.

RomanceXL

Fontaines D.C.

21

Не, Fontaines D.C. не са станали прекалено комерсиални. Пост-пънкарите от Дъблин се обръщат към инди-денс продуцента James Ford, за да дестилира влиянията от хип-хопа,  експерименталния дъб и 90-тарския ню метъл във величествена еволюция, готова да покорява стадиони. Всичко обичано във Fontaines D.C. си е на място, просто амбицията е по-голяма. От фестивалния химн In The Modern World през мелодичната брилянтност на Bug и наказателното стакато на Starbuster, четвъртият албум на Fontaines D.C. издига шугейз душата на своите предшественици през погледа на тревожна романтичност и смели завои към струнни балади (Horseness Is the Whatness). Резултатът те кара да се чудиш как такива разнолики контрасти могат да звучат толкова хомогенно и потентно.

30-213