
Той един от най-красивите актьори в историята на киното. Да не кажем най-красивият. Alen Delon е от онези редки екземпляри с изсечени черти и пронизващи сини очи, излъчващи едновременно загадъчност, ранимост, спокойствие, пасивност и неумолима заплаха. Европейският символ на завладяваща харизма така и не пробива в Холивуд на обръгналите Paul Newman и Robert Redford, но това не го спира да се превърне не само във вероятно най-известната емблема на френското кино от втората половина на ХХ век, но и в спомен за особената чувствителност на изгубената 60-тарска красота.
Безпорният актьорски талант и невероятна фотогеничност му позволяват да изиграе знаменити роли в криминалните шедьоври на френските гиганти René Clément, Jacques Deray и Jean-Pierre Melville, а също и епосите на смели италиански колеги като Luchino Visconti и Michelangelo Antonioni. В късните му години Delon става печално известен и с крайнодесните си виждания, защитаta на Националния фронт, поредполагаемите връзки с корсиканската мафия (подозрения, който го преследват още преди да стане актьор) и унизителните си коментари за жени.
Най-яростните критици обаче забравят, че като всяка конфликтна и противоречива личност, Delon има и положителни страни: потапя се проникновено в темата за антисемитизма (Господин Клайн) и подкрепя Украйна до последно. Двамата с Brigitte Bardot са едни от най-известните защитници на животните, а любовта на Delon към кучетата е пословична. Със смъртта си на 18-ти август, 88-годишната френска легенда оставя зад гърба си огромно наследство от близо сто филма, а ние проследяваме част от най-запомнящите се и важни роли на Alain Delon в хронологичен ред:
ПОД ЯРКОТО СЛЪНЦЕ (1960) на René Clément
Същинската кариера на Alain Delon започва в самото начало на 60-те – десетилетие, което ще го изправи лице в лице с велики режисьори като Luchino Visconti (Роко и неговите братя, Гепардът) и René Clément. Последният му поверява главната роля в Под яркото слънце (Plein Someil) – напрегнат психологически трилър по класическия роман на Patricia Highsmith за Tom Ripley (Delon), младият мошеник, изпратен в Европа по петите на сина на богат индустриалец. Нататък сюжетът е добре познат – влюбен в луксозния живот на Dickie Greenleaf (Maurice Ronet), Tom решава да си го присвои на цената на доста (включително смъртоносни) схеми. Предадетелството и фалшивата самоличност на Ripley обаче няма как да не го застигнат като цунами рано или късно някъде по крайбрежието на Амалфи. Смразяващият и хипнотичен магнетизъм на 25-годишния по онова време Delon е от основните причини за култовия статут на филма в канона на Талантливият мистър Рипли, а богато нюансираната му метаморфоза в прелъстителен мошеник с безупречен стил и непробиваемо изражение е роля, към която ще се връща неведнъж идните години. И докато все още ближем благи рани след невероятната Netflix екранизация на романа с Andrew Scott в главната роля е редно да се запитаме още веднъж има ли по-красив и безскрупулен филмов психопат от Alen Delon-овия Tom Ripley? Гледайте в The Criterion Channel, Apple TV или Amazon
РОКО И НЕГОВИТЕ БРАТЯ (1960) на Luchino Visconti
Роко и неговите братя (Rocco e i suoi fratelli) е драматична хроника на класовата борба, личното падение и разпада на едно бедно южняшко семейство, опитващо се да се приспособи към живота в индустриалния пейзаж на Милано. Един от петимата братя Parondi (Renato Salvatori) жъне успехи като боксьoр, но кариерата му пропада веднага щом работещата като проститутка красива негова любима Nadia (Annie Girardot) се влюбва в по-малкия му брат Rocco (Delon). Матриархът Rosaria (Katina Paxinou) насърчава амбициите на своите синове, а младите любовници задействат поредица от събития, които разрушават отношенията в цялото семейство. Този безсмъртен шедьовър на следвоенния италиански неореализъм е още едно доказателство за широкия актьорски диапазон на Delon и способността му да демонстрира сила, нежност и чувствителност извън безспорната красота и магнетизъм. Роко и неговите братя печели безброй международни награди, сред които и тази на международната критика от фестивала във Венеция. Гледайте в The Criterion Channel
ЗАТЪМНЕНИЕТО (1962) на Michelangelo Antonioni
Michelangelo Antonioni обича да разгръща своите наситени, но винаги елегантни психологични драми с бавно и загадъчно темпо. Затъмнението (L’Eclisse) не е изключение. Модернистичният, медитативен и невероятно красив чернобял шедьовър на италианеца е трета част от своеобразната тематична трилогия, започнала с Приключението (L’Avventura, 1960) и продължила с Нощта (La Notte, 1961). В това изследване на отчуждението и екзистенциалната досада, младият борсов посредник Piero (Alain Delon) се влюбва в отървалата се от турбулентна връзка Vittoria (Monica Vitti, една от малкото актриси, способни да се сравняват с Delon по красота и магнетизъм). Филмът печели специалната награда на журито в Кан и е смятан за един от символите на артхаус киното на ХХ век. Гледайте в Apple TV, Amazon или The Criterion Channel
МЕЛОДИЯ ОТ ПОДЗЕМИЕТО (1963) на Henri Verneuil
Delon и Jean Gabin правят смел опит да оберата казино на Френската ривиера в този забавен и изключително стилен трилър на режисьора Henri Verneuil. Извън въпросния стил, Мелодия от подземието очарова с естествената химия между младия Delon и легендата Gabin. Хубавият диалог на Michel Audiard също си го бива, да не говорим за кожените якета на Delon ала Steve McQueen. Гледайте в The Criterion Channel
ГЕПАРДЪТ (1963) на Luchino Visconti
След иконичния шедьовър на неореализма по-горе, Delon и Visconti се събират отново за още един тричасов исторически епос, този път по едноименната новела на Lampedusa. Ситуаиран по време на унификацията на Италия, Гепардът разказва за упадъка на сициалианската аристокрация и възхода на буржоазията и новия социален ред. Delon играе ролята на хитрия опортюнист Tancredi Falconeri – чаровен млад принц и прагматичен племеник на Don Fabrizio Salina (Burt Lancaster), който изпитва особено удоволствие от падението на аристокрацията в началото на 60-те години на XIX век. Нежните целувки на Delon с Claudia Cardinale са веднъж, а цветовете и грандиозните декори на филма остават в историята на италианското кино под знака за вечна класика. Пищната костюмна драма на Visconti печели Златната палма в Кан през 1963. Гледайте в Amazon или Apple TV
САМУРАЯТ (1967) на Jean-Pierre Melville
Една от най-съдбовните срещи в кариерата на Delon е с режисьора Jean-Pierre Melville, с когото реализират своеобразна тематична трилогия в бърз порядък. Първият им съвместен филм от края на 60-те бетонира статута на актьора като безспорен крал на стилния френски трилър с ледени погледи, минимален диалог, федора и шлифер. Самураят (Le Samouraï) разказва за загадъчния наемен убиец Jef (с едно f) Costello, който се опитва да навигира в опасното сиво пространство между упорит полицейски следовател и собствения си поръчител. Разчитайки повече на дискретна тишина, отколкото на шумни пресрелки, филмът остава в историята на съвременната попкултура, а почеркът му си личи в работата на безброй режисьори като Nicolas Winding Refn (Живот на скорост) и Jim Jarmusch (Дух куче: Пътят на самурая). Критиката описва шедьовъра на Melville като прецизен коктейл от американското гангстерско кино на 50-те, френската попкултура на 60-те и японската митология за самотния войн, а рафинираната роля на Delon – като магнум опуса на неговата кариера. И с пълно право: екзистенциалният минимализъм рядко изглежда по-добре. Гледайте в Amazon или Тhe Criterion Channel
БАСЕЙНЪТ (1969) на Jacques Deray
Сещате ли се за по-чувствен, емоционален, напрегнат и красив филм в историята на киното? Със сигурност има и други, но Басейнът (La Piscine) на Jacques Deray е в Топ 10. Девет години след Под яркото слънце, Delon и Maurice Ronet се събират отново на голям екран в психологическа драма за писател (Delon) и неговата приятелка (Romy Schneider), чиято идилична ваканция в луксозна вила в Южна Франция е прекъсната от появата на бивш неин любовник (Ronet) и красивата му дъщеря (Jane Birkin). Както добре знаем, трима са много, а четирима – готов френски еротичен трилър. Старото съперничество и новите увлечения на героите изтласкват напрежението на повърхността, а Delon блести със способността да изпълни своята роля с деликатен баланс от хищна ревност и особена несигурност. Екранната химия между вече бившите по онова време партньори Delon и Schneider не е случайна. Гледайте в Amazon или The Criterion Channel
СИЦИЛИАНСКИЯТ КЛАН (1969) на Henri Verneuil
Криминален трилър с три от най-големите френски звезди в главните роли? Имаме го! Alain Delon, Jean Gabin и Lino Ventura се събират във филм за обир, нагласен от престъпен сицилиански клан. Roger Sartet (Delon) е хитър крадец на бижута, който успява да избяга от затвора с помощта на клана Маналезе. Но докато действа с Vittorio Manalese (Jean Gabin) по кражбата на ценен диамант, надигналите се противоречия водят до завладяща и напрегната конфронтация. Движен от сложния си сюжет, стилна режисура и интензивна харизма, филмът на Henri Verneuil се откроява забележимо в обирджийския жанр. Саундтракът е на Ennio Morricone. Гледайте в Amazon
БОРСАЛИНО (1970) на Jacques Deray
Приносът на Jacques Deray за историята на киното не се изчерпва само с Басейнът, а и с други добри дела като повторното широкоекранно събиране на двама от най-популярните френски актьори от началото на 70-те. Две години преди Кръстникът и три преди Ужилването, Alain Delon и Jean-Paul Belmondo играят забавни дребни гангстери, които се опитват да пробият в йерархията на организираната престъпност в Марсилия от 30-те години на ХХ век. Delon има особено отношение към Борсалино (Borsalino), защото именно той предлага на Deray да адаптира разказите на журналиста Eugène Saccomano. Гледайте в Amazon
ЧЕРВЕНИЯТ КРЪГ (1970) на Jean-Pierre Melville
Вторият филм на Melville с Delon не е жизнерадостна комедия, а страхотен мрачен трилър – такъв, какъвто очаквате при споменаването на въпросните имена. Червеният кръг (Le Cercle Rouge) разказва за току-що освободения от затвора мошеник Corey (Delon), който не чака повторна покана, преди да се впусне в дръзкия обир на бижутериен магазин на парижкия площад Вандом. Всичко трябва да бъде внимателно планирано, за да не събуди подозренията на полицията. Комисар Mattei (Bourvil) обаче вече е по петите на един от съучастниците Vogel (Gian Maria Volonté), успял да избяга по време на конвоирането си от Марсилия към Париж. Червеният кръг е напоен не само с прецизно студения и визуално поразителен Melville-ов стил, но и с превъплъщението на Delon в стоически подготвен и изключително опитен престъпник. Пригответе се за 140 минути, които не доскучават нито за миг – Червеният кръг е феноменална обирджийска класика. Гледайте в Apple TV
ЧЕНГЕ (1972) на Jean-Pierre Melville
Макар и не олкова популярен и обожаван като предишните два филма на Melville с Delon, Ченге не е обикновен боксофис провал и последният филм на великия френски режисьор преди смъртта му през 1973, но и всъшност доста приятен и стилен трилър. Този път Delon застава на страната на доброто в ролята на полицейския комисар Edouard Coleman, който е по петите на банда банкови обирджии, предвождани от близкия му приятел Simon (Richard Crenna). Подобна постановка на основните протагонисти няма как да не доведе до морални противоречия, а откриващата сцена с банковия обир в дъждовен Париж е показно за изграждане на напрежение и атмосфера.
ПЪРВАТА СПОКОЙНА НОЩ (1972) на Valerio Zurlini
Oсвен витрина на страхотни пуловери с поло яки и палта с широки ревери, появилият се същия месец като Ченге филм на Valerio Zurlini е и красива (и подценявана) италианска драма – тъжен филм с деликатна душа, който разказва за учител по литература (Delon), запленен от една от своите ученички (Sonia Petrovna). Разделяйки се с бляскавия имидж на по-горе споменатите си роли, La prima notte di quiete служи като демонстрация на далеч по-дълбоката меланхолична страна на актьорския талант на Delon.
ДВАМА МЪЖЕ В ГРАДА (1973) на José Giovanni
Зрелите години на Dеlon се характеризират не само с противоречивите му позиции, но и със стремежа да участва във все по-смели проекти. Един от най-ярките примери за това е тази покъртителна мелодрама от 1973, в която френската легенда е бивш касоразбивач, опитващ се безуспешно да води почтен живот под наставленията на социалния работник Germain (Jean Gabin) и постоянния тормоз на отмъстителното ченге Goitreau (Michel Bouquet). Една от най-емоционалните роли на Delon се помни и с редките му сълзи. Останете до проникновения финал, за да позволите на José Giovanni да ви разбие сърцето. Гледайте в Amazon
ГОСПОДИН КЛАЙН (1976) на Joseph Losey
Въпреки всички фантастични роли от 60-те и първата половина на 70-те, Delon получава първата си номинация César за най-добър актьор чак с Господин Клайн (Mr. Klein) от 1976. Великолепната драма на Joseph Losey се върти около безксрупулен търговец на изкуство в окупирана Франция, който се възползва от опитите на евреите да избягат от Париж, купувайки и продавайки притежавани от тях произведения на изкуството. Първоначално почти безразличен наблюдател на ужасите на нацизма, Robert Klein (Delon) трябва да се окопити, когато разкрива как споделя едно и също име с подгонен от нацистите евреин. Попадайки под подозрение и изпитвайки преследването на своите сънародници от първа ръка, героят на Delon започва да издирва методично другия Klein, попадайки в главоблъсканица от Kafka-ански пропорции. Господин Клайн е едно от най-мрачните и зловещи превъплъщения на Delon, да не кажем най-доброто. Гледайте в Amazon и The Criterion Channel
‘ТРИМА МЪЖЕ ЗА УБИВАНЕ (1980) на Jacques Deray
Delon влиза в 80-те с още една успешна колаборация с Deray – свободната екранизация по едноименната новела на писателя Jean-Patrick Manchette. Французинът играе ролята на Michel Gerfaut – професионален играч на покер, който е натопен за убийство и трябва да намери изход от напрегната ситуация с конспиративни елементи. Поредният стилен и смислен филм на Jacques Deray се помни и с безнадеждния си финал. Гледайте в Amazon