BLUR – The Ballad of Darren (Parlophone)
Първият албум на Blur от осем години насам постига това, което малко групи в третото десетилетие на своето съществуване успява – да комбинира зрялата носталгична меланхолия на мъже на средна възраст със звукови и жанрови експерименти, обикновено запазени за далеч по-нахъсани и невръстни тигри като Arctic Monkeys например. Без да имат каквото и да било желание, а и нужда да се съревновават с младата гвардия в създаването на нови хитове и стадионни бенгъри (защото си имат поне двайсетина, както се видя на двата концерта на Уембли това лято), Blur са спокойни и свободни да се събират когато си искат и когато им е приятно, за да се отпуснат красиво в басейна на The Ballad of Darren – емоционален поглед в първо лице към минали върхове и падения (The Narcissist), но и към последните им тръпки от страничните (по-скоро основни) проекти, които движат през последните две десетилетия. Вместо да изпадат в крайна (и винаги досадна) сантименталност или прекалена самовлюбеност, Blur навигират чудесните си мелодии без инертност, а само с добре ошлайфаната патина на дългогодишни британски, но крайно любопитни легенди. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
NONAME – Sundial (самиздат)
Дебютният микстейп на опасно талантливата чикагска рапърка Fatimah Nyeema Warner от 2016 се въртеше около темата за семейството и общноста, примесена със сцени на романтични неволи и и полицейско насилие. Нейният първи дългосвирещ албум (Room 25 от 2018) пък засегна още по-силно войнстващия расизъм и дискриминация. В първия си (и дългоочакван) албум от пет години насам, Noname обединява целенасочената, брутална и невъздържана критика към съвременното общество с дълбоко тричане на собственото си Aз и небрежно приемане на ежедневните пороци и човечност. Sundial обединява всички теми, които Noname е зачеквала през годините и ги пречупва през призмата на днешния ден, отправяйки смели и доволно самоуверени нападки и обнивнения към титани от модерната музикална сцена като Jay Z, Beyoncé, Rihanna и Kendrick Lamar. 32-минутният урок по нередностите в съвременна култура и живот обаче не са обикновено заяждане с меркантилния танц на посочените на зеленото килимче на Националната футболна лига. Вършеейки деликатно из музикалните полета на боса нова, джаз, нео-соул, хип-хоп, арендби, фънк, госпел, реге, афробийт и дори поп (последният да затвори вратата – бел.ред.), Noname подлага успокояващи инструментали под своите медени речитативи, за да демонстрира своя динамичен диапазон от гладки и изпипани рими със закачлив самоанализ и гротескно противоречие (Potentially The Interlude, Beauty Supply, Toxic, Oblivion) до такива с твърд (политически )антиимпериализъм (Hold Me Down, Balloons, Namesake), a често и две крайности в една и съща песен (Namesake с красноречивия текст go Noname go/ Coachella stage got sanitized/I said I wouldn’t perform for them/and somehow I still fell in line). Сред прецизно избраните гости ли личат имената на Jimetta Rose и The Voice of Creation (Hold Me Down), Jay Electronica и Eryn Allen Kane (Balloons), $ilkmoney, Billy Woods и Stout (Gospel?), но Sundial блести най-вече с безспорния талант на Noname да представя ударно мислите, притесненията и същността на модерния човек докато разчленява проблемите и противоречията на света по безподобен начин. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
LAUREN AUDER – The Infinite Spine (True Panther)
Дори да я следите внимателно след върховния дебют с June 14th отпреди три години, първичят дългосвирещ албум на Lauren Auder e стъпка напред и отвъд досегашните спорадични, но винаги разкриващи EP-та. Записан между Лондон и детския му дом в Южна Франция, The Infinite Spine очарова със своя завидно овладян и еуфоричен експериментален характер, обединяващ електронно барок поп звучене с пищно орнаментирани и много амбициозни оркестрални и хорови моменти. Независимо дали Балансира съвършено измежду струнни инструментали, бомбастични припеви или осезаема ефимерност, динамичният и винаги изпъкващ баритон на Auder маркира ясните граници на този концептуален и откровено автобиографичен албум за транс женствеността. Auder използва символиката на физическото тяло и съществуване, за да изтъкне душевното и нематериалното, докосвайки се до духа и корените на своето родно място. Влиянието на средновековната религиозна група на катарите (и тяхното нихилистичното вярване, че всичко земно и материално е зло и обречено, а страданието – неизбежно), е ясно доловимо, но пречупено през ясен стремеж към щастие и приемственост. В тъмната и отчаяна пропаст на екзистенциално отчаяние (I was born an open wound that only suicide could sow up в откриващото 33&Golden) се прокрадват ослепително ярки лъчи на надежда и вълнуващ трепет за живот. Без да иска или съвсем умишлено, Lauren Auder ни учи как да се противопоставяме не само на самите себе си, но и на целия останал свят. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JESSY LANZA – Love Hallucination (Hyperdub)
Четвъртият албум на Jessy Lanza не губи време, за да заяви своите желания прямо и без излишни заобикалки и метафори. Подобно на What’s My Pleasure? на Jessie Ware, любовните халюцинации на канадката не са невидимо и ефимерно, а директно желание за оргазми, споделени любовни преживявания и изследване на здравословните граници дори когато сама се губи в своята представа за изживяванията и тяхната реална същност или случка. Всичко в Love Hallucination изглежда по-дълбоко, добре обмислено, открито, леко и с нужното чувство за хумор – от електронните синти инструментали с приятен за ухото пас, през пълнокръвния фалцет до определено слънчевия характер, вероятно дължащ се на влиянието на новия дом на Lanza в Лос Анджелис. Без да прекрачва границите на добрия тон (в пряк и преносен смисъл, нито пък да бъде вулгарна, боже опази!), Lanza разгръща интимния характер на своята нова музика с хипнотичния електропоп на самоуверен изпълнител, наясно със своята чувствителност и сексуалност. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
GEORGE CLANTON – Ooh Rap I Ya (100% Electronica)
Класическият вейпъруейв среща дриймпоп и шугейз рифове с фрагментирани и частично извисени вокали в първия албум на George Clanton след Slide от 2018. Ooh I Rap Ya запазва утвърдения статут на американския изпълнител от щата Вирджиния като една от основните поддържащи фигури на попуълярния микрожанр от първото изречение, без да добави или надгради с нищо ново своя предшественик или съвместния албум на Clanton с Nick Hexum (вокалист на 311) от 2020. Познатият като темпо бийт с провлачени китари получава нотка на съвременна преработка, но водещият електронен инструментал често е недостатъчно динамичен – неизбежната повтаряемост на отделните мелодии не водят до завладяваща прогресия, а по-скоро граничат с досада (Vapor King/ SubReal, For You I Will). Масираната еуфория от бурни синтезатори и благите носталгични вокали обаче често избледняват и губят своята емоционална сила много преди да разгърнат пълния си потенциал. Най-доибрият момент в албума най-вероятно е I Been Young заради експериментирането с вокалите и интензитета на докосващия текст със аналитични строфи като Hanging on to every grudge I think I need to hold/Can’t remember who I’m even fighting anymore/You’d think I’d know my way by now/But I’m lost and now I can’t be found. Последвалото го You Hold The Key and I Found It също внася лека разчупеност с осезаемо ориенталско звучене и духови семпли. Ooh I Rap Ya се колебае прескача от маниакална еуфория до тягостна меланхолия в неземни психеделични цени и забавена продукция с приятно провлачени вокали – нещо, което Clanton умее добре, но и нищо ново. Симпатичният George продължава да странства в търсене на истинския си дом и често пъти изглежда като да е съвсем близо. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BAMBII – Infinity Club (Innovative Leisure)
Запомнете артистичния псевдоним на канадската диджейка и електорнен продуцент Kirsten Azan, защото ще го срещата доста често идните години, ако можем да съдим по заявката в нейното дебютно EP. Противно на своето име, безкрайният клуб на Bambii работи по-малко от двайсетина минути, но успява да спечели вниманието с много специфичен меланж от геридж, джънгъл, арендби и флиртуващ денсхол. След като продуцира убийствения сингъл On the Run от последния велик албум на Kelela, Bambii продължава да експериментира новаторски със звука на карибската диаспора с помощта на гости от Великобритания като Aluna (Hooked), Ragz Originale и Lamsi (Slip Slide), Lady Lykez (Wicked Gyal) и градската Sydanie (Sydanie’s Interlude). Infinity Club е прецизно потният саундтрак за френетични чупки в кръстта, който успява да подлъже с крачка напред и най-големите дървета. – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
