ANOHNI AND THE HOHNSONS – My Back Was a Bridge for You to Cross (Rough Trade)
13 години след последния си феноменален албум като The Johnsons и цели осем от отчаяния оперетен Hopelessness, Anohni събира групата за още един записан на един дъх шедьовър, помитащ със своята изумително интимна комбинация от пронизителна болка, скръб, фениминизъм, неравенства, екоцид, отчаяние, загуба на любими хора, алиенация, постоянни катарзиси, феноменално вибрато и затрогваща мелодичност. Още докато маркира първоначалните идеи със соул продуцента Jimmy Hogarth (Amy Winehouse, Duffy, Tina Turner) и преди да събере джонсъните с китариста Leo Abrahams и аранжора Rob Moose, Anohni решава да избягва прекалената метафоричност и да заложи директно на сърце, душа и стискане на гърлото с мракобесно разочарование и спотаен гняв, прекарани през някаква интроспективна и ужасно красива светлина. Макар тематичното мъченическо сърце на My Back Was a Bridge for You to Cross да се върти около жестокостта на загубата и самотата, болката на другите, слънчевите китари и внимателни струнни аранжименти на парчетата в този албум го правят някак по-мек в излагането на целия драматизъм, развит като директен отговор или по-скоро ехо на тревогите на Marvin Gaye в What’s Going On. Именно комбинацията от соул душа, спотаен мелодичен рок и този упойващ глас на Anohni превръща посланията в My Back… и неговите вълшебни инструментали в поглъщащо емоционален и разтреперващо вълнуващ опус, който се асимилира лесно, преди да те помете и затрогне със своята необикновена сила. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
PJ HARVEY – I Inside The Old Year Dying (Partisan)
Десетият албум на Polly Jean Harvey е поредно новаторско смесване на звукови, лирични и пасторални светове, които създават проникновена атмосфера за нейната идиосинкратична и често екзистенциална поезия, лееща се върху необичайно нежни композиции. Записаният с нейните дългогодишни колаборатори Flood и John Parish албум излиза седем години след своя предшественик The Hope Six Demolition Project и го играе звукова преизподня (нейни думи) за дванайсетте поеми от сборника Orlam (2022), вдъхновени от митологията и позабравения диалект на родния Дорсет. Трудният, но витален и подходящ за гмуркане характер на албума се държи на блестящия начин, по който Harvey и нейните хора комбинират инди фолк звученето и минималистичната електроника с изкривени полеви записи на ветрове, камбани и човешки звуци. Предвид сложната тематика, липсата на познатата от началото на нейната кариера агресия и силните алюзии в настоящите текстове, десетият на PJ Harvey не е лесен, напротив – доста изискващ, но и способен да възнагради всяко внимателно и проникновено слушане. I Inside The Old Year Dying е енигматична атмосфера, в която да се загубиш. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LITTLE DRAGON – Slugs Of Love (Ninja Tune)
Welcome/We’re gonna whistle a little melody for you са деликатните думи, с които Yukimi Nagano ни приветства в седмия албум на Little Dragon. Конструиран тематично около акробатичните танци на леопардовите голи охлюви, Slugs Of Love отразява търсенето на любов, екстаз и близост, надграждайки стабилната мелодична основа на шведската банда със свежа динамика, плавни (стилови) преходи и потапяне в отпусната и атмосферична смес от скандивнавско арендби, трип-хоп, джаз, фънк и електроника. Любовните плужеци на Little Dragon балансират между свободното дишане и затаяване на дъха в правилните моменти със едно същинско ритмично и танцувално изследване на романтичния копнеж. Липсата на задръжки в експериментирането със звуци води до избуяла креативност с изпипани многопластови мелодии с впечатляващ детайл, ненатрапчиви синтезаторни звуци, печеливши рискове с разнообразни вокални техники и добро взаимодействие с гости като рапъра от Атланта JID (Stay) и бритпоп легендата Damon Albarn (Glow). Въпреки своето преобладаващо спокойно темпо, Slugs of Love не доскучава именно заради енергичните скоци (едноименното парче), леките жанрови забежки към хип-хоп (парчето с JID) и мелодично оголените инструментали с взор в космоса (закриващото Easy Falling). 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ALICE PHOEBE LOU – Shelter (самиздат)
Не се заблуждавайте по опияняващото темпо на сингъла Lose My Head, защото пeтият албум на Alice Phoebe Lou е по-малко бунт и повече медитативни приспивни мелодии с определено съзерцателен характер. Shelter докосва приятно с красивите и нерядко кинематографски аранжименти от китара, струни и деликатни синтезатори, уплътнени от моментално разпознаваемия глас на Lou и темите за съмненията в собствените възможности и чувствителността като водеща сила във всички отнощения. Макар често да звучат пасторално като от един и същи калибър, меланхоличните и много успокояващи мелодии на базираната в Берлин Alice са всичко друго, но не и предвидими. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
J HUS – Beautiful And Brutal Yard (Black Butter)
Седем години след краткото дебютно EP Playing Sports) и последвалия го опияняващ елексир от
афросуинг, поп, рап и дрил в мисктейпа The 15th Day) и двете LP-та Common Sense (2017) и Conspiracy (2020), J Hus се завръща със сериозни емоционални катализми. Траклистът на Beautiful And Brutal Yard (заглавие, маркирано върху обложката с акронима BABY, директна препратка към Hustla Baby от Dem Boy Paigon) включва цели осем (нерядко блокбъстър) колаборации (Drake, Jorja Smith, Burna Boy) и сериозна плетеница от музикални стилове, вокални каскади и лирически проблеми, разнищени върху умни инструментали от течен и слънчев афробийт, класически дрил и британски рап. Но вместо да затъне само в сантиментални признания, J Hus редува с агресивно опасни напомняния, че статутът му на британска легенда и по-скоро на едно от най-интереснит еимена на английската рап сцена не бива да бъде подлаган на съмнение. Още увлекателното въведение Intro (THE GOAT) отеква гръмко въпреки умерените вокали и темпо и най-вече заради завидната уивереност в текст като Тhey know I’m a goat, they know I’m a dog, they know I’m a thug/If I got my nose in your business, you know it’s a snub. Нататък Остатъкът е привидно спокойно и леко с нотки на реге, ритмичен поп и арендби, но без да ни лишава от своята кръвожадна страна на рапър (Cream със CB, It’s Crazy и Bim Bim), но и да не пропусне да ни запознае с гамбийските си корени (Massacre и Come Gully Bun (Gambian President) с Boss Belly). Макар J Hus да вършее еднакво добре в територията на дрил, денс, поп, афробийт, хоп-хоп и арендбито, дългият траклист и 63-минутното времетраене на третия му албум го правят частично хаотичен, разпилян и подходящ кандидат за сериозна редакция на някои от по-забравимите парчета. Най-важното качество на BABY обаче е, че където и да отиде, сервира предимно екстра качество. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE ENDLESS COLOURED WAYS: The Songs Of Nick Drake (Chrysalis)
Няма нищо по-приятно от това поколение след поколение да преоткриват гениалната музика на Nick Drake и да я интерпретират по свой собствен начин. Подобни компилации често пъти редуват добри с кофти попадения, но The Endless Coloured Ways е рядко изключение от горното с убийствени версии от млади (Fontaines D.C., Let’s Eat Grandma) и стари (Guy Garvey, Ben Harper, David Gray) таланти – час и половина с 23 уважителни кавъра, без някакви кардинални експерименти, само с благо отношение към оригиналите, но и с майсторско миксиране през личния стил на всеки участник. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна. Следете Владимир Господинов и в Weekly Music Fix.
