YVES TUMOR – Praise A Lord Who Chews But Which Does Not Consume; (Or Simply, Hot Between Worlds) (Warp)
Стартирал като независим и авангарден електронен експериментатор преди почти десетилетие, Yves Tumor никога не е крил амбицията да прави безкомпромисни хитове според собствените си разбирания и желания на бъде просто… странен. Когато подобни сериозни намерения са съчетани с безподобен и наглед безбрежен талант, постепенната еволюцията в квази-божество на модерния алтернативен рок/поп/пънк/електроника няма как да не буди възхита. Натискайки силно още от Serpent Music (2016) и надграждайки последвалия договор с Warp с превъзходен нойз и авант-поп в Safe In The Hands Of Love (1018) и сексуален глем рок в Heaven To A Tortured Mind (2020), Sean Lee Bowie завършва триумфалния си възход с шедьовъра Praise A Lord Who Chews But Which Does Not Consume; (Or Simply, Hot Between Worlds). Продуциран от Noah Goldstein (Frank Ocean, Rihanna, Kanye West) и Alan Moulder (легендата зад авангарния китарен звук на My Bloody Valentine, Nine Inch Nails и други) пети албум на американеца от Тенеси е красив, вълнуващ, криволичещ и зашеметяващ апотеоз на силните страни от предшествениците и таланта да създава своя собствена вселена от режещи стриктни или шугейз (стени от) китари, постоянно манипулиране на гласа между ревящ секс бог и нежен любовник ала Prince и Moses Sumney, тежък ритъм и лирически проникновения за врагове и любовници. От постоянно нарастващото напрежение и агресия на God Is a Circle, през носталгичния 80-арски китарен ню уейв на Lovely Sewer, 90-арския гръндж и шугейз на Meteora Blues и Parody ала Smashing Pumpkins и My Bloody Valentine, сексуален пост-пънк вой на Operator и тихата доминация на моторния химн Echolalia с неговия синтезаторен фънки ритъм, Praise A Lord… е наелектризиращо и калейдоскопично чистилище и незаменим, направо хипнотизиращ урок какво се случва когато талантлив човек е оставен да бъде себе си и да канализира енергията на живите си изпълнения и желание да преобрази своите рок амбиции по брилянтен начин. Петият на Yves Tumor е силен оргазмичен гърч от първата до последната секунда. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FEVER RAY – Radical Romantics (Tabid Records)
Новината, че откриващите четири парчета от третия (и първи от шест години насам) солов албум на Fever Ray са продуцирани от брата на Karin Dreijer и техен ортак в разделилите се през 2014 The Knife, предизвика асоциации за неофициално събиране на шведските супергерои. Radical Romantics обаче е абсолютно индивидуално и върховно преживяване с изключителна продукция, съсипващо добри аранжименти, емоционално интелигентни и стряскащо директни текстове за търсенето на любов, желанието, страстта и връзките във всичките им нюанси. Работейки с армия сериозни продуценти като брат си Olоf (What They Call Us, Shiver, New Utensils, Kandy), англичанина Vessel (Carbon Dioxide), дуото Aasthma (Tapping Fingers), португалката Nídia (Looking for a Ghost), а също и Trent Reznor и Atticus Ross (Even It Out и North), Fever Ray продължават да пеят неудържимо за секс, психология и дръзки желания, но в далеч по-чувствителен и сложен контекст от особена романтика, отмъстителност, неудовлетворения, мании, насилие и пробуждане. Подобно на Yves Tumor, подривният характер на Radical Romantics се дължи не само на стилистично изобретателната продукция, вариращата от абразивно индустриално диско и техно до ембиънт, синтезаторни мелодии и перфектно семплирани бийтове и барабани ала The Knife, но и на начина, по който цялата тази хомогенна вариативност е вкарана във вълшебен поп формат. Радикалните романтици на Fever Ray не са обикновено постижение, а изключителна концентрирана вселена от чувства, желания и запомнящи се строфи, изплуващи в съзнанието дълго след последното/поредното слушане. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SLEAFORD MODS – UK Grim (Rought Trade)
Всеки следващ албум на Sleaford Mods е като Yohji Yamamoto – все същият, но различен (и разнообразен), но същият. Поредната колоритна тирада на нотингамското пост-пънк дуо срещу проблемите на Острова наследява великолепния Spare Ribs от 2021 с още по-гневна жлъч в социалните коментари на вокалиста Jason Williamson и интересните звукови експерименти на мултиинструменталиста Andrew Fearn. Надежда всяка тука оставете, защото Mod-овете не са в бизнеса с положителни послания, а само в този с проникновени наблюдения върху околния ад, собствените демони и всички недъзи на Великобритания. Както може да се досетите от заглавието на 12-ия им албум UK Grim, положението не е розово, а напротив – все по-зле и по-зле, а спасение не дебне отникъде. Гостуващите Florence Shaw (Dry Cleaning) във Force 10 From Navarone и Perry Farrell и Dave Navarro (Jane’s Addiction) в So Trendy вкарват различна енергия в и без това моментално разпознаваемия звук на Sleaford Mods, но най-силното достойнство на UK Grim e начинът, по който задълбочава неразривната симбиоза между електро пънка на Fearn и абсурдисткия хумор на Williamson, лавиращ непредсказуемо между личните демони и общото зло. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
UNKNOWN MORTAL ORCHESTRA – V (Jagjaguwar)
Най-големият проблем на последния Unknown Mortal Orchestra е бавното излизане на повече от половин дузина сингли в рамките на две години, които карат останалата част от V да звучи като разфокусиран психеделичен експеримент (да не кажем пълнеж) към темите за любовта, загубатата, скръбта и хавайското (музикално) наследство на титуляра Ruban Nielson. Последното е още по-дразнещо при мисълта за какъв гений на инфекциозната мелодия и сладките текстове става въпрос. Петият (и първи двоен) албум на UMO може да бъде разглеждан и като достатъчно дълъг, за да остави доволно място за интелигентни руминации, но често пъти предизвиква точно обратния ефект, размивайки добрите впечатления от най-силните парчете в него. Създаден между палмовите улици на Палм Спрингс и живописното крайбрежие на хавайския град Хило, V демонстрира най-разпознаваемите и силни качества на UMO и звучи като саундртрак за синьо небе, хотелски басейни и плажни коктейл барове, без да обръща гръб на носталгията по детството, самотата и тъгата като компаньони на цялата идилия. Пънкарското диско и лоу-фай фънк рок от албума Multi-Love и върховния сингъл Can’t Keep Checking My Phone се появяват отново в парчета като That Life, Meshuggah и Weekend Run, а останалата част от записите с брат му Kody е повлияна от 70-арските AM радио рок песни и 80-арския поп от детските им години по концерти на техните родители, но прекарани през характерния UMO аналогов филтър. С малко редакция петичката на Ruban щеше да е магнум опус. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ТДК – Неместа (Сепаратистка Република Добрина)
ТДК не си дават зор да разсеят силното впечатление, че са попипавали прекалено старателно от първия ред на концерта на Black Midi до Гребната миналата година. Въпросът е дали слушателите ще го приемат като лек реверанс или отправна точка още от първите секунди на Петнайската – откриващата песен от третия албум на пловдивската алтърнатив/метъл/нойз рок/естрадна (поне според БНР) пловдивска банда, която бележи десетата година на своето съществуване с още един отказ да се разгръща в повече от девет песни. Подобно на предходния Успех (2019), Неместа съдържа шест пиеси, които канализират енергията от концертите на бандата, пристъпите на агресия, шумните експерименти и натуралистичните сюжети (с текстовете на Никола Николов) в хомогенна жанрова смес, способна да тонизира още повече последователите на сепаратистите от Република Добрина, но и да покръсти много нови такива. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE BLAZE – Jungle (Animal63)
Братовчедското дуо на Guillaume и Jonathan Alric няма намерение да се отказва от работещата формула, която го изстрелва от включения в компилация дебютен сингъл Virile (2016) и последвалото го успешно EP Territory (2017) до сцената на Coachella в рамките на година и половина. След излизането на приличния, но не особено интересен дебютен албум Dancehall (2018) и последвалите го четири години на непрекъснати турнета, разпродадени концерти и фестивални участия, The Blaze продължават да композират фестивални химни на забравата, създадени за танцуване в малки и големи пространства. Компенсирането на умората и творческото изчерпване се случва с равни вокали и тривиални (без да има за какво да им се сърдим) текстове върху семплирани пиано мелодии, откриващи повечето парчета в Jungle и разгръщащи се от ембиънт до приятно текстурирани EDM бенгъри в рамките на минута. Вторият доволно енергичен албум на The Blaze е създаден за споделено слушане по пътя и в клуба. Единственият проблем на подобна повтаряема формула е, че омръзва бързо извън този контекст. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
YAZMIN LACEY – Voice Notes (Own Your Own)
Макар да го описва скромно като моментна снимка и резултат от двугодишна работа с пресекулки, дебютният албум на Yazmin Lacey е изненадващо зряла, завършена, чувствена и дяволски лека комбинация от модерен джаз, нео соул, реге, калипсо и едва забележима електроника. Без да намеква за някакъв грандиозен замисъл, родената в Източен Лондон, но живееща в Нотингам британска певица успява да вкара концепцията за моментния, суров и непосредствен заряд на гласовите и други бележки от телефона в интелигентна и забавна разходка из наративите на личния си живот. След трилогията великолепни EP-та Black Moon (2017), When The Sun Dips 90 Degrees (2018) и Мorning Matters (2020), продуцираният от Dave Okumu дебютен албум на Lacey e интимно и изобретателно проникновение, което не затормозява, а sе разгръща методично и красиво, провокирайки да намирате още нещо ново отново и отново. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
M83 – Fantasy (Mute)
Музиката на М83 винаги е звучала като саундтрак за момента, в който срещаш извънземни за първи път или си ги задърпал към най-близкия фестивал за еуфоричен катарзис от звук, светлина и леко разкършване. Деветият студиен албум на Anthony Gonzalez разчита на същия едновременно носталгичен и нахъсан 80-арски електро шугейз от пробива през 2011 с Hurry Up, We’re Dreaming (и глобалния мегахит Midnight City), но не с идеята да повтори неговия главоломен и задушаващ успех, а точно обратното – да избяга от комерсиализма с пълно потапяне в калейдоскопични мелодии. Отказвайки да се съобразява с каноните на модерните поп химни, Gonzalez вършее на широко от ембиънт и дроун (Sunny Boy Part 2) и ню уейв (Amnesia, Oceans Niagara) до акустични и синтпоп балади (Radar, Far, Gone и Laura) и деконструирани експерименти с прогресии, влиза и излиза от фокус неколкократно, но въпреки това грабва с емоционална фантазия от минало, настояще и бъдеще. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FLAVIEN BERGER – Dans Cent Ans (Pan European Recording)
Flavien Berger описва третия си албум Dans Cent Ans (След сто години) като талисман и символ на дългогодишния му стремеж да не прави просто иновативна поп музика, а машина на времето, която изследва скритите дълбини на подсъзнанието, вътрешните демони и собствените му кошмари. За да се потопите напълно във вселената на този симпатичен трубадур ви трябва силна франкофония, език или Google Translate, но и без тях, третият албум на Berger след Leviathan (2015) и Contre-Temps (2018) е интересно преживяване и край на една трилогия. Записан малко след като едновременно продуцира последния албум на Pomme и пише оригиналната музика за филма Tout le monde aime Jeanne, Dans Cent Ans се оформя по време на шестмесечна изолация в строяща се къща и бяга от отявления футуризъм за сметка на мистериозен синтпоп и красиви пасторални винетки. Типичен пример за последното е едноименното 15-минутно парче, което манифестира стила и обхвата на целия албум – от чувствена и минималистична поп музика със синтезаторна мелодия през шансон и артпоп, та чак до синтетични хорови акапели и орган. Интимно поднесеният вокал и моментално запомнящи се кратки мелодии (Feux Follets) са онези допълнителни орнаменти на цялото ДНК, способно да оцелее и сто години. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
