Concorso d’Eleganza Villa d’Este е вероятно най-престижното европейско (състезателно) изложение за класически ретро автомобили и мотоциклети. Златната купа за най-добър модел във всеки клас се раздава в живописното градче Чернобио на езерото Комо още от 1929, когато стартира като класически автосалон за най-новите иновации в индустрията.
Нестабилните десетилетия обаче изместват фокуса на знаменития конкурс почти изцяло към миналото, приемайки малцина концептуални протитипи. След като BMW Group поема нещата в ролята на патрон, последван от bMW Group Classic, градините на Grand Hotel Villa d’Este са винаги разпродаден терен за сбирка на най-елегантните и редки скоростни красавици, собственици и ентусиасти веднъж годишно.
В епоха, която говори само за електромобилност и масово производство, Concorso d’Eleganza Villa d’Este е спомен за една отминала епоха и хапче за пътъване към време на изключителни, индивидуални и богати на история модели. Ето част от победителите и другите секси автомобили на тазгодишния конкурс:
Уискито, хазартът и Ferrari-тата са по-добри от домакинската работа. Тези безсмъртни думи на френската писателка Françoise Sagan са идеална визитка за лежерната и леко екстравагантна красота на това Ferrari 250 GT California Spyder (1961) – носител на тазгодишната златна купа на конкурса в Чернобио. Когато производителят от Маранело представя серията 250 преди седемдесет години, никой не подозира какво неимоверно влияние ще окаже не само върху развитието на компанията, но и върху историята на автомобилната индустрия въобще. Екземплярът по-горе е един от едва 55-те произведени автомобила, които се отличават със своята по-къса база и четири дискови спирачки. За да изглежда по този възхитителен начин, автомобилът е преминал през две реставрации от 1987 и 2002.
Gary Cooper, Clark Gable, Greta Garbo, James Cagney и много други холивудски звезди шофират пъргавия Duesenberg през 30-те години на ХХ век. Основателите на компанията Fred и August Düsenberg емигрират в САЩ от Германия през 1880 и започват да произвеждат велосипеди, преди да се съсредоточат върху двигателите с вътрешно горене. Успехите в моторните спортове популяризират фамилното им име и го наместват комфортно в луксозната ниша на малките серии ексклузивни и безбожно скъпи модели, надминаващи дори и най-аристократичния внос от Европа. Екстравагантният Duesenberg SJ се появява за пръв път през 1932 с 320 конски сили под капака на напомпания си двигател, способен да развие близо 220 километра. С разгара на Голямата депресия в десетилетието след 1929, Duesenberg се разделя с мечтите за по-голям търговски успех и доставя горния (и последен от общо 36 SJ-я) на John Gurney Nutting в Лондон, за да облекат шасито с великолепнa Boattail Speedster каросерия. 28-годишният махараджа на Индор го изпраща в имението си в Калифорния, за да го спаси от евентуална японска инвазия. Автомобилът заминава за Индия едва след като ситуацията се успокоява, но през 1959 отново се връща в Щатите, за да влезе в колекцията на сегашния си собственик в края на 80-те след реставрация.
Състезателната кариера на на високата едва 102 сантиметра спортна легенда с номер на шасито 1075 не започва леко. Първото участие в Дейтона приключва безславно с отпадане след проблем със скоростната кутия. Няколко месеца по-късно обаче, Pedro Rodríguez и Lucien Bianchi финишират с пет обиколки преднина пред втория автомобил на Льо Ман. Година по-късно Ford GT40 вече е с незабравимия дизайн и спонсорско лого на Gulf Oil Company, преди отново да печели първото място в драматична надпревара с Porsche 908. Още на старта обаче зрителите са шокирани от лежерната походка на Jacky Ickx, който отказва да спринтира до автомобила на старта и потегля със собстено темпо. След смяната с Jacki Oliver нещата си идват на мястото, за радост на Henry Ford II. Състезателният автомобил постига общо шест победи в седем надпревари, преди да се пенсионира и да започне да обикаля по частни колекции. Настоящият му собственик го притежава вече трийсет години.
Lagonda има специално място в сърцето на всеки, който обича класните и мощни коли от най-добрите години на британската автоиндустрия. Вероятен виновник за славата на марката е и внушителният и много мощен 12-цилиндров V-образен двигател на W. O. Bentley – абсолютен шедьовър, монтиран върху шасита с три различни дължини на базата. Lagonda V12 Rapide (1938) e отличен пример за късото спортно шаси (Rapide), успяло да се класира на трето и четвърто място на Льо Ман през 1939. От около общо 190 произведени V12 шасита, 17 са в Rapide конфигурация, а само две – Drophead Coupé от James Young. След като горният автомобил се мярка в Австралия през 50-те, настоящият му собственик се сдобива с него през 2022, за да го включи в тазгодишното Concorso.
Alfa Romeo има силна връзка с конкурса за класически автомобили не само поради близостта до родното Милано, но и заради особения стремеж да припомнят една блестяща отминала епоха с успехите на компанията и нейните класически модели покрай живописните брегове и красиви вили на езерото Комо. За да отбележи най-добрите си постижения в стогодишната история на Льо Ман, италианската компания излага две от легендите в своята ретро колекция. След като печели втора световна титла във Формула 1 с Alfetta 158-159, Alfa Romeo се оттегля от моторните спортове, за да се съсредоточи върху серийното производство на автомобили. Отсъствието обаче не трае много дълго и Alfa се завръща на международната сцена през 1963 със състезателния отдел Autodelta. За да повтори първоначалния успех с туристически автомобили, Autodelta се насочва към категорията на прототипите с проекта Tipo 33 – спортни бегачки за състезания, оборудвани с изключително сложни шасита и мощни двулитрови, 8-цилиндрови и V-образни централно разположени двигатели с мощност от 270 конски сили и скорост от почти 300 км/ч. Емблемата Alfa Romeo 33/2 Daytona (1968) се включва в световния шампионат за спортни автомобили и постига престижни победи в изтощителни състезания за издръжливост като 24-те часа на Дайтона, откъдето идва и името.
Развитието на проекта Tipo 33 продължава и компанията печели световния шапионат с Alfa Romeo 33 TT 12 (1975) – TT за тръбното шаси и 12 за 12 цилиндровия двигател във V-образна форма под ъгъл от 180 градуса. Изключителният агрегат генерира мощност от 500 конски сили и развива скорост от 330 км/ч. Автомобилът печели седем от осемте състезания в календара с легендарни пилоти като Arturo Merzario, Vittorio Brambilla, Jochen Mass, Jacques Laffite, Henri Pescarolo, Derek Bell, Jacky Ickx и Nino Vaccarella. Именно този двигател полага основите за завръщането на Alfa Romeo във Формула 1 през 1976 като доставчик на двигатели за отбора на Brabham.
Прототипът Rolls-Royce Sports Phantom (1928) e една от трите експериментали и пъргави коли, конструирани от Henry Royce между 1926 на 1928 на база на флагмана Phantom I и целящи да наложат неговата марка в нишата на спортните и състезателните автомобили. Royce иска да догони конкурента си Bentley, който ниже победа след победа. За целта, първо трябва да надмине заветната скорост от 100 мили/час. След доволно количество тестове и пробни шофирания, синята птичка синя каросерия (Sax Blue) е доставена на 33-годишния махараджа на Камшир в края на 20-те години.
Това Peugeot 302 Darl’mat Sport е едно от трите произведени за състезанието в Льо Ман през 1937 – печели в своя клас и финишира на седмо място в общото класиране, след което изчезва за близо трийсетина години и се появява отново през 1967 с нов собственик.
През 1970, специалистите по каросерии от Heuliez подхващат амбициозен проект. Главният дизайнер Yves Dubernard иска да превърне луксозния Citroën SM в елегантен кабриолет. Първите скици от ноември 1970 предвиждат два отвора на покрива с подвижни жалузи от неръждаема стомана. Прототипът Espace се сдобива и с поразително наклонена решетка върху задното стъкло като допълнителен елемент от дизайна. Боядисан в патладжанен металик и издокаран в смел интериор с тапицерия от зелен велур, Citroën SM Espace Heuliez дебютира на автосалона в Париж през 1971 в опит да предизвика интерес за скромно серийно производство. Citroën прави някои промени, но накрая се отказва от модела. Въпреки това, шефът на компанията за каросерии Henri Heuliez го ползва като личен автомобил чак до 2012, но пребоядисан в любимия му цвят Delta Blue. Настоящият собственик го придобива през 2018 за своята SM колекция, възнамерявайки да го реставрира според оригиналните спецификации на прототипа. По щастливо стечение на обстоятелствата, въпросният господин получава подкрепа от Yves Dubernard – бивш ръководител проекти в Heuliez.
Легендата за този Rolls-Royce Silver Wraith Drophead Coupé започва и свършва в Индия. Импозантната лимузина на James Young Design e доставена на махараджата на Майсур (сега Карнатака) през 1949. След време, автомобилът преминава в гаража на махараджата на Бхаратпур (Раджастан) и е използван от херцога на Единбург и принца на Уелс при посещенията им в страната през 1959.
Ferrari 288 GTO (1985) е господар на мимикрията. Неопитното око би го объркало лесно с Ferrari 308 GTB. Всъщност, 288 GTO е впечатляващ и чистокръвен звяр, който прикрива своите екстремни възможности под приятен за окото сериен силует. Enzo Ferrari го анонсира за пръв през есента на 1983, за да го представи през март следващата година на автосалона в Женева. Феновете на марката мигновено разбират, че зад мускулестия му вид се крие междуосие с 11 сантиметра отгоре и изключително лека каросерия от кевлар и фибростъкло. Целта на инженерите е да го засилят в Световния шампионат, а името му произхожда от легендарното 250 GTO от 1962. Макар да притежава супер производителност от 400 конски сили, плановете за състезания са изоставени, но Ferrari произвежда общо 272 спортни 288 GTO-та за цивилна употреба. Горният автомобил е имал само двама собственици досега и никога не е претърпявал ПТП.
Макар да не спира да се развива технологично, Porsche 911 е един от малкото автомобили, останали верни на своите корени през десетилетията. Спортната легенда от Зуфенхаузен започва своето пътешествие преди 60 години на автосалона във Франкфурт като Porsche 901 – дългогочакваният наследник на изключително успешното Porsche 356. Патентът на Peugeot върху това означение обаче принуждава Porsche да прекръсти своя модел на 911 през есента на 1964, след като вече е произвело едва стотина автомобила. Прототипът Porsche 901 Quickblau (1963) предхожда серийния модел и е създаден под ръководството на Ferdinand Piëch. Автомобилът на снимката е шофиран от Hans Mezger и Walter Vetter, преди да попадне при настоящия си собственик Alois Ruf през 1968, та така до днес. Тежка катастрофа през 1971 налага цялостна реконструкция. Впоследствие, най-старият запазен прототип минава и двугодишна реставрация между 2020 и 2022.
Lamborghini вече е достатъчно уважавана марка, когато се осмелява да представи великолепната Miura през 1966. Нейното привлекателно късо шаси е резултат от смелостта на главния дизайнер Gian Paolo Dallara, който е достатъчно дързък, за да монтира мощен 12-цилиндров V-образен двигател точно зад седалките с цел спестяване на място. Основна причина за успеха на Miura е и широката, ниска и елегантна каросерия на Marcello Gandini – главен дизайнер на туринското студио Bertone по онова време. Това Lamborghini Miura P400SV (1971) е от последното поколение на автомобила и попада в настоящия си собственик през 1984 с едва 31500 километра пробег. Малко след придобиването, автомобилът е освежен с автентичния си зелен цвят. Пробегът в моментна е малко над 73 хиляди километра, което означава, че не е поредният спортен автомобил за лични колекции и изложения, а управляван редовно, за да демонстрира радостта от шофирането – това, за което е създаден.
Това легендарно английско купе е познато сред ентусиастите като VMF 64 заради регистрационния си номер. Aston Martin DB2 Coupé (1950) e смятан за един от петте автомобила, които затвърждават репутацията на английската марка като производител на спортни модели, способни да се включат в международни състезания. VMF 64 има по две победи в своя клас на Льо Ман и Миле Миля без сериозни повреди и нужда от ремонти. Спортната кариера на автомобила включва общо девет финала, което го превръща в звездата на автосалона в Лондон през 1952. Собственикът на компанията я ползва като служебна кола до 1957, когато братовчедът на английската кралица Gerald Lascelles го убеждава да му я продаде. VMF 64 остава в семейството на Lascelles в продължение на пет десетилетия, преди да се озове първо в гаража на немски колекционер през 2009, а след това и в немската The Golden Age Collection.
В периода от 1933 до избухването на Втората световна, Type 57 е динственият сериен автомобил на Bugatti. 3,3-литровият му двигател също е основа за Type 59, останал в историята като последния състезателен модел на Bugatti. Jean Bugatti представя своя шедьовър Bugatti Type 57 S (1936) на парижкия автосалон през 1935. Аеродинамично усъвършенстваната каросерия на купето Atlantic има шаси, оптимизирано не само за състезания, но и за обикновени пътешествия и уикенд надпревари. Всичко в този автомобил е създадено с мисълта за висока скорост. Произведени са точно 40 автомобила между 1936 и 1938, а роудстърът на тазгодишното Concorso d’Eleganza Villa d’Este е притежаван първо от известния британски състезател Nicky Embiricos. След края на Втората световна, автомобилът печели първото състезание за спортни автомобили на Силвърстоун, появявава се в Goodwood и Shelsley Walsh и катери известния Prescott Hillclimb повече от хиляда пъти. Настоящият собственик на тази жива легенда е едва нейният трети, а повечето от оригиналните компоненти са запазени и до днес.
