Вариантите за февруари са два. Може да гледате лошо като Захари Бахаров в новия филм на Валери Йорданов (и във втория сезон на Куци коне по Apple TV+), да цъкате табла и да поливате с добри и зли напитки в клет опит да туширате напрежението от непосилната тегоба на битието и валентинските страсти. Или пък да подходите по-рационално, като запълните програмата за идните седмици с най-доброто и интересното от културния афиш в града.
Вторият вариант е да събирате сили за многобройните празнични базари в Спутник, Ларгото и къде ли не, които ще позволят да се запознаете с интересни български марки и да отбиете номера в последния момент, ако не сте се подготвили със смислен подарък (скоро малко идеи и от нас). Най-добре обаче да придържате към новогодишната boyscout клетва за постоянно опиянение с култура като антипод но лошите неща в живота.
В най-късия месец от годината има само 28 дни за забавления, но културната програма за февруари предлага десетки читави събития и без историята по билетите многович. Именно затова сме услужливи като пионерчета в опит да спретнем пълен Google календар с изложби на дебютанти и познати лица, групови експозиции на супер художнички, архитектура от началото на миналия век, инсталации във витрини и тоалетни, филмови фестивали, картбланш на Камен Калев във Френския институт, ново българско кино, електронни партита, класически театър (на голям екран) и концерти с новосибириски пост-пънк, сватбена музика и тежкарски БГ поп.
ИЗЛОЖБИ
КАКВО: Ако имах прасе, щях да го кръстя Нево. Първата солова изложба на Невелин Иванов представя опити и експерименти с рисунка, текстил и пространствени решения. На пръв поглед виждате тазнцуващи и всичкоправещи прасета, но основната идея на младия художник всъщност е свързана с хранително разтройство и психологическата травма, последвала от него. Прасето в случая е универсален символ на всеядността и своеобразна персонификация на човешката дисморфофобия. Според куратора Любен Домозетски, включените творби представят отделни етапи от пътя към преодоляване на хранителния проблем и травмата, свързана с невъзприемането на собственото тяло и страха от отхвърляне.
КЪДЕ: Little Bird Place (ул. 11 август 7) от 3 до 5 февруари с вход свободен
КАКВО: Princess Casino. Алина Папазова се интересува от древни цивилизации и народи, които основат културата си около култа към смъртта. В проучванията си тя се съсредоточава върху погребалните обичаи на етруските, като ги противопоставя с начина, по който смъртта се възприема в голяма част от съвременния свят. Етруските, например, вярвали в задгробния живот и в това, че гробницата е домът на мъртвеца – затова с него са били погребвани вещите, които биха му помогнали в живота след смъртта. В погребалните си ритуали пък наблягали на отразяването на жизнерадостни сцени (празнества, танци, музика и подобни), а мъжът и жената били изобразявани равностойно. Интерпретирайки темата за смъртта и нейното възприятие в миналото, сегашното и бъдещето и свързвайки я с въпросите за технологичния напредък на човечеството и неговите последици, творбата на Папазова отвежда в непознато пространство, съществуващо на границата между реалното и виртуалното.
КЪДЕ: Depoo (ул. Врабча 12Б) до 10 февруари с вход свободен
КАКВО: Salad Days are Over. Теодор Генов, този тежко бездарен и напорист художник от Бургас с нелеп прякор (според One Book Store, Ние си го харесваме), ни цака за пореден път с топла бира. Salad Days Are Over e второто издание от поредица авторски зинове в ограничен тираж, продуцирани от One Book Bookstore. Всеки нов брой е съпътстван от три авторски плаката (също в ограничен тираж). За Генов, темата зелено на пръв поглед не подлежи на особено разнообразни интерпретации. След като задълбах малко се замислих, че зеленото е доста подценяван цвят. Опитах се да представя неговата страна, с която определяме незрелия си период; когато се стремим да разцъфнем и даваме всичко от себе си за тази цел. Но, може би, понякога накрая това, което жертваме, се оказва по-ценно от крайната цел. За целта, Пастедко пише и илюстрира история за пътешествието на герой именно към тази цел. Типичен Генов.
КЪДЕ: One Book Store (ул. Върбица 8) от 9 до 16 февруари с вход свободен
КАКВО: Понякога тишината. Първата за годината изложба в Гьоте-институт представя живопис на седем български художнички – Албена Петкова, Анжела Терзиева, Гергана Николова, Елена Велкова, Мариана Танчева, Пламена Димитрова, Яна Стойчева. Думата тишина в заглавието препраща не само към заглавията на част от подбраните произведения, но и към основната концептуална идея на експозицията да представи мястото на живописта в съвременната визуална култура и нейния отказ от радикални жестове, манифести и революции като контрапункт на повсеместната цифровизация и виртуализация. Вернисажът на изложбата е част от координираните откривания в другите съседни галерии от артистичната мрежа КАРЀ – Depoo, Charta, Аросита, Little Bird Place, Пунта, Поста и КО-ОП.
КЪДЕ: Галерията на Гьоте-интитут България (ул. Будапеща 1) до 17 февруари с вход свободен
КАКВО: Векът на зданието. Една от емблематичните софийски сгради – впечатляващото здание на ъгъла на Славянска и Бенковски, е един от символите на града. Днес в нея се помещават Българо-американската кредитна банка, CSIF холдинг и фондацията (и галерия) Credo Bonum. Малко хора обаче знаят, че зад стените на тази необикновена сграда е скрита 110-годишна българска история – тази на създателите, построили дом на българския бизнес, но и на първото поколение родни архитекти и талантливи декоратори, променили завинаги облика на София. Това е сграда, която заедно с България преминава през войни, разрушения и преврати, многократни преустройвания, нови собственици и сменено предназначение, без да спира да се издига като паметник в сърцето на столицата. Векът на зданието се разкрива през оригиналните дискусии, предшестващи архитектурния конкурс от 1911 и запазени в Държавна агенция Архиви, документални снимки от бързоразрастващата се стара София в началото на ХХ век, чертежи и архитектурни планове на архитектурното трио Димов, Ничев и Фингов, сведения за самоличността на декораторите на интериора като Харалампи Тачев, проектирал уникалните 48 емблеми на занаятите в Заседателната зала на втори етаж и кадри от шестмесечния реставрационен процес през 2003. Има и интериорни кадри от съвременния облик на постройката през погледа на Росина Пейчева, Галя Йотова и Добрин Кашавелов.
КЪДЕ: Credo Bonum (ул. Славянска 2, вход откъм ул. Бенковски) до 19 февруари с вход свободен
КАКВО: Dreamscape. Пола Попова пуска покана да се разходим до Spazio заради Гергана Димитрова и нейното място, на което се срещат сънищата и реалността. Думите на художничката дават лека ориентирация какво можем да очакваме от нейната живопис: Светът на сънищата е този, който ни дава свобода да бъдем себе си, да признаем за какво мечтаем и бленуваме. Той не се уповава на реалността. Но щом се събудим, губим света на сънищата и тогава идва здравия разум, а мечтания свят е несъвместим с реалния. Ако искате да знаете нещо повече за Димитрова преди да се разходите до експозицията, ето най-важното – възпитаник на националното училище за изящни изкуства Илия Петров със специалност Живопис, бакалавър и магистър в НХА в специалност Сценография, въобще симпатичен човек, който работи в сферата на живописта, колажа, рисунката и керамиката и има поне дузина самостоятелни изложби и награди.
КЪДЕ: Spazio (ул. Цар Самуил 47) от 7 до 25 февруари с вход свободен
КАКВО: ЗДРАВЕЙ ЛЯТО! Всяка зима през последните пет и повече години Емил Рашковски документира следите от бивак културата в горите около язовирите Широка поляна, Беглик и Батак. Придвижвайки се със ски, той се натъква на всевъзможни обиталища: каравани, лодки, палатки, навеси, кухни, бани, тоалетни, дори цели къщи и бунгала. Някои лагери са обозначени с табели – Бивак Айляк, Ной или Пивница При Бай Дон, а наоколо са изписани народни умотворения като Малката ракия е бягане от отговорност и Който пее, зло не мисли. Къмпинг културата по тези места се заражда още по времето на социализма, но големият бум настъпва през последните двайсетина години с търсенето на бюджетни ваканции. Цялата местност се превръща в огромен летен лагер с фойерверки, среднощни стрелби от подпийнали компании, стотици огньове, миризма на скара, чалга и рок. Втората самостоятелна фотографска изложба на Рашковски изследва взаимодействието човек–околна среда, наличието на специфични субкултури, кича и еклектиката. Избрах да снимам през зимата, когато хората ги няма, но човешкото присъствие се долавя навсякъде. Местата, които през лятото гъмжат от живот, през зимата изглеждат странно пусти и изоставени. Напредвам бавно в търсене на творенията на бивакуващите, като внимавам да не оставям следи. Чувствам се като полярен изследовател, който се придвижва в зимната пустош в търсене на следите на тази своеобразна цивилизация.
КЪДЕ: Синтезис (бул. Васил Левски 55) до 4 март с вход свободен
КАКВО: Street Angel. Откакто се е zaвърнала в България през 2020, София Димова се е подписала под три самостоятелни и над петнадесет групови изложби у нас и в чужбина. Понастоящем е част от екипа на културното пространство ReBonkers във Варна, но обещава ще намине към София за своята мултимедийна инсталация, разглеждаща изследването на женското тяло и овластяването, когато емоционално и психически се чувствате най-уязвими. Чрез символизма на синята и зелена палитра, проектът търси медитативното състояние, където човек е сам със себе, копнеейки за докосването до мир и хармония между душата и тялото. Street Angel се гмурка в женската психика чрез изкривени образи, но и загърбва плътското, материалното и жаждата за сладострастие. Тази на пръв поглед история за човешкото тяло е дисекция на егото с привидно разграничение между телесно и емотивно. Ралица Герасимова е права – всичко звучи много любопитно и привлекателно, пък да видим.
КЪДЕ: КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) от 16 февруари до 16 март с вход свободен
КАКВО: Приказният свят на Любен Зидаров. Малко след смъртта му по-рано този месец, Квадрат 500 се организира за миниатюрна експозиция на художника-илюстратор и неговия изключителен талант да допълва текста на писателя и същевременно да отваря врати към написаното и към въображението на читателите. Любен Зидаров (1923-2023) оставя след себе си голяма галерия от илюстрирани образи, които придобиват съвсем друг смисъл извън контекста на книжното тяло. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват малка част от творчеството на художника и неговото любопитство към заобикалящата го действителност, неуморимо желание за работа и богата фантазия.
КЪДЕ: Квадрат 500 (пл. Св. Александър Невски, ул. 19 февруари 1) до 26 март срещу 10 лева (2 лева в четвъртък)
ИНСТАЛАЦИИ
КАКВО: Заблуди на утринната роза. Някоя от следващите вечерни разходки задължително ще мине по Дондуков заради последната инсталация на София Грънчарова. Заблуди на утринната роза продължава нейната практика да ползва фрагменти от информационния пейзаж на улиците на София, преосмисляйки значенията на образи, с които се разминаваме повърхностно – банери, графити, надписи, светлини. Преформатирайки активния елемент на рекламните винили и лишавайки ги от обаяние и способност да създават желание, Грънчарова ги връща в света на телесното. Често забелязвам счупените или развалени рекламни табла из града. Винилът се нагъва в прекрасни форми като текстил, като драперия от барокова картина, а цветовете стават по-бледи и се размиват. Никой не забелязва тези рекламни табла, а за мен са много поетични и много по-интересни от нормалните такива. Реших да направя такава смъкната, набръчкана и развалена работа от винил, в която точно от сгъвките на дъното на витрината се получава изображение, фигура, която в разпада сглобява нещо ново и цветно. Евала за което.
КЪДЕ: Витрината на Поста (бул. Княз Ал. Дондуков 34) до 19 февруари денонощно с вход свободен (по очевидни причини)
КАКВО: Let The Water Play. За четвъртата пространствена инсталация от кураторската програма Like the State, the Toilet is Never Neutral, Кърт Колев (псевдоним на Калоян Колев) създава музикален албум, който може да бъде чут единствено в тоалетната на КО-ОП. Let The Water Play е изграден от редки и апокрифни (особено онлайн) български песни, променени до неузнаваемост, за да се върнат към нов живот, но само като призраци. Така Колев превръща обществената тоалетна в музикално пространство и антитеза на стрийминг платформите и техните алгоритми, улесняващи откриването и слушането на музика, но и формиращи еднакъв масов вкус. Но това не е всичко, приятели! Колев поставя контактни микрофони на тоалетната чиния и мивката, спирайки музиката, когато обектите издават звук. По този начин посетителят се превръща и в изпълнител като част от музикалното произведение, a тоалетната става музикален инструмент. Да пусна една вода е страхотно съчетание на полезното с приятното, етичното и любопитното.
КЪДЕ: Tоалетната на КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) до 30 март с вход свободен (и всичко необходимо за облекчаване на нуждите)
ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ
КАКВО: Master of Art. Както обикновено, фестивалът за документални филми за всички сфери на изкуството събира любопитна програма от заглавия като Маестро Енио Мориконе на Giuseppe Tornatore, Ботичели, Флоренция и Медичите на Marco Pianigiani, Труман и Тенеси: Интимен разговор на Lisa Immordino Vreeland, Геният на Джани Версаче на Salvatore Zannino, Името ми е Алфред Хичкок на Mark Cousins и Да танцуваш Пина на Florian Heinzen-Ziob.
КОГА: 10 февруари – 8 март в Люмиер, Дом на киното и Одеон; пълна програма във Facebook и на страницата на фестивала в някакъв момент
МИНИПАНОРАМА
КАКВО: Картбланш на Камен Калев. Френският културен институт поверява програмата си на Камен Калев. В рамките на този пълен картбланш, българският режисьор решава да преплете избрани от самия него и белязали го трайно местни и френски продукции, канейки колегите си Светослав Драганов и Илиян Метев, а и журналиста Радослав Чичев за дискусии след прожекциите. Избрах по-скорошни филми. Само Добра работа на Claire Denis датира от 1999. Достатъчно му бе много малко време, за да се превърне в култов. От своя страна, В класната стая бе удостоен със Златна палма в Кан и въпреки това е недобре познат в България. Същото сe отнася и за останалите френски филми, които са показвани или никога, или само с няколко прожекции пред родна публика. Бих желал да представя и забележителните документални филми Без сбогом на Christophe Agou и Брагино на Clément Cogitore – изключително силни и вдъхновяващи заради любовта, която авторите отдават на персонажите. Филмите на Метев и Драганов (Смирен) пък са пример за авторско кино на световно равнище.Всички прожекции са със субтитри на български език и с осигурен симултанен превод за дискусиите. Пълната програма е тук.
КОГА: 3-25 февруари във Френския институт (пл. Славейков 3) срещу билет от 8 лева на място в Медиатеката
ФИЛМИ НА ГОЛЯМ ЕКРАН
КАКВО: Баншите от Инишерин. Последната поетична драмедия на Martin McDonagh (Три билборда извън града) събира титулярната белгийска двойка Colin Farrell и Brendan Gleeson в проникновена история за разпада на едно приятелство. Действието се развива на измислен остров край западното крайбрежие на Ирландия в началото на 20-те години на ХХ век. Като всеки друг ден, добродушният Pádraic (феноменален Farrell) минава да събере своя сериозен приятел Colm (феноменален Gleeson) за по бира, но получава мълчалив отказ. Colm вече не го харесва и предпочита да влага енергията си в композиране на музика, а не в празни приказки с Pádraic. Отказът на последния да се примири провокира ужасяващ ултиматум, a последиците от трагикомичния сблъсък между двамата бивши приятели се отразяват върху цялото село. Само брутално талантлив режисьор и сценарист като McDonagh може да създаде такава смайваща междуличностна драма на ръба на алегория и реализъм с брилянтно смешни диалози, хаплив хумор и меланхолична мизантропия, но и да изпълни всяка секунда с важни откровения и метафори за гражданската война, случваща се само на пролив разстояние. А какво да кажем за операторското майсторство на Ben Davis и страхотните второстепенни роли на магарето Jenny (без майтап), Kerry Condon като сестрата на Pádraic и абсолютно блестящия Barry Keoghan като затрогващ и сърцераздирателен несретник със сериозни проблеми? Баншите от Инишерин е най-добрият филм на McDonagh заради начина, по който те удря право в стомаха и не те оставя равнодушен. Гледайте го преди да обере най-важните Оскари след месец.
КОГА: От 3 февруари в кината
КАКВО: Шекспир като улично куче. Вторият пълнометражен филм на режисьора, сценарист и актьор Валери Йорданов (Кецове) разказва за 18-годишно момче с два големи таланта – актьорски умения и уличен бокс. Младежът обича и може да пише, обожава Шекспир и е безкомпромисният шеф и гангстер на своята улица. Пред него обаче се изправят два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от талантите може да спаси живота на най-близкия му човек. Историята във филма е истинска и преживяна. Естествено, някои от линиите съм ги доизмислил или уголемил с повече сценарни хватки, но в цялост историята е реална и действителна част от моя живот и от този на мои приятели.
КОГА: От 3 февруари в кината
КОНЦЕРТИ
КАКВО: Ploho. Wrong Fest ни отварят портфейлите още със споменаването на ълшебното заклинание новосибирски пост-пънк. Симпатичните пичове от Ploho гостуват за пръв път в столицата скоро след излизането на последния си албум. Групата на Виктор Ужаков се свързва с банди като Доктор Странная Любов, Немой, Сруб, Шумные и Угрожающие выходки. В началото на кариерата си Ploho свирят лоу-фай пост-пънк, но бързо дърпат на местната новосибирска сцена с организирането на много фестивали. Песните им са посветени на отблъскващата, тъмна страна на руската действителност, на обтегнатите струни в отношенията между хората и носталгията по 90-те. Преди и след края на концерта пък ще слушаме музикалната селекция на Dark Wave Sofia – платформа за пост-пънк, уейв, експериментална музика и съпътстващи концерти, пърформънси, изложби и лекции. Казано по друг начин, тотално наши хора, които се самоорганизират в общност от съмишленици за популяризиране на споменатите музикални стилове.
КОГА: 3 фервруари в Singles (бул. България 1, НДК, вход А4) след 21:00 срещу 25 лева от BILET.BG и 30 лева на входа на клуба
КАКВО: ХЮГО. Направете си услуга и слушайте последния албум на актьора Теодор Кисьов (Хюго), за да разберете защо сме толкова ентусиазирани от възможността да го чуем целия за пръв път на живо с група и брас секция от тромпет и саксофон. Симулакрум е жесток, екзистенциален и много пълнокръвен поп фънк от човек с огромен талант за прочувствени истории и дрезгав танц по обръгналите струни на boyscout-ската душевност. Хюго обещава да изпълни и някои стари парчета от досегашната си дискография, а също и една специална изненада преди афтърпартито с диджей сет на Rumbalyaka.
КОГА: 21 февруари в Бар Петък (ул. ген. Гурко 21) след 20:00 срещу 10 лева на входа на клуба
КАКВО: Иво Папазов – Ибряма и неговия сватбен оркестър. Българският Benny Goodman? Свръхестествен гений на кларнета? Най-великият кларнетист на Балканите? Клубен концерт на Ибряма е събитие, което не се случва често, да не кажем никога. Световноизвестният български кларнетист и неговия сватбен оркестър Тракия отскачат до Sofia Live Club, за да отбележат 70-годишния юбилей на Папазов. Последно Ибряма спечели специалната артистична награда на международния фестивал за уърлд и електронна музика Womex 2022, a ние му сваляме шапка при всяка удобна възможност заради блестящата музикална кариера с многобройни албуми и начина, по който умее да вкарва кръв и смисъл в определението балканска музика.
КОГА: 26 февруари в Sofia Live Club (бул. България 1, подлеза на НДК) след 19:30 (начало 21:00) срещу 40 лева от Eventim и 50 лева на входа на клуба
ЕЛЕКТРОННИ ПАРТИТА
КАКВО: Pyramid Bulgaria. Страхил Велчев отговаря дефинитивно на въпроса А кога в България? като присъединява своя лайв сет към списъка с артистите в първата софийска пирамида на Amnesia. Освен Kink, на партито в две от залите на Интер Експо Център ще свирят италианците Luca Donzelli, Luigi Madonna и Marco Faraone, MAR-T и Anna Tur.
КОГА: 4 февруари в Интер Експо Център (бул. Цариградско шосе 147) след 22:00 срещу 65 лева от EpayGo
КАКВО: Solar Sofia. Английското продуцентско и диджей дуо Camelphat (Dave Whelan и Mike Di Scala) продължава да се движи доста чевръсто в предния ешалон на комерсиалната електроника покрай успеха на гигантския си хит Cola (2017), но ние се засилваме към първия Solar за 2023 най-вече заради Liubo Ursiny и мелодичното хибридно техно на Kevin De Vries – един от силните агенти в лейбъла Afterlife на Tale of Us.
КОГА: 10 февруари в Зала Арена София (бул. Асен Йорданов 1) след 20:00 срещу 70 лева от Eventim
ЛИТЕРАТУРА
КАКВО: Paolo Genovese в София. Едно от най-интересните имена в съвременното италианско кино пристига в града за официалната премиера на книгата си Първият ден от моя живот и режисираната от самия него едноименната филмова адаптация. Римлянинът Paolo Genovese е режисирал над десет филма по свои сценарии, сред които Мястото, За всичко е виновен Фройд и глобалния хит Съвършено непознати, който има над петнайсет световни римейка. Освен Първият ден от моя живот, Genovese ще представи лично и книгата и филма Супергерои, който гледахме в програмата на последното Cinelibri.
КОГА: 1 март в Люмиер (Малкото НДК на пл. България 1) – премиера на филма Първият ден на моя живот от 18:15 срещу 14 лева от EpayGo, последвана от разговор с режисьора и представяне на едноименния роман на същото място с вход свободен
ТЕАТЪР (НА ГОЛЯМ ЕКРАН)
КАКВО: Майка Кураж и нейните деца. Гьоте-институт отбелязва 125 години от рождението на Bertolt Brecht с прожекция на една от най-емблематичните му пиеси. Филмовият запис на класическата постановка Майка Кураж и нейните деца, играна на сцената на Берлинер Ансанбъл под режисурата на автора и в сътрудничество с режисьора Erich Engel, е заснет между 1959 и 1961 малко след кончината на Brecht. Снимките проследяват сценичното изпълнение на пиесата, която към момента на заснемане има над 400 изигравания. Майка Кураж и нейните деца е драма, написана от германския драматург и поет по време на доброволното му изгнание в Швеция през 1938 и 1939 в знак на съпротива срещу възхода на фашизма и нацизма и в отговор на нахлуването на армията на Hitler в Полша през 1939. Действието се развива по време на Тридесетгодишната война и разказва историята на хитра продавачка в шведската армия. Заедно с децата си тя пътува с войскова лавка, решена на всичко, за да трупа печалби (… войната ще продължи малко по-дълго, а ние ще изкараме малко повече пари, така че мирът ще бъде още по-добър.). В крайна сметка цената на нейните действия плащат трите й деца, които губят живота си. Прожекцията на 150-минутната филмова версия ще бъде на немски език с български субтитри и десетминутен антракт.
КОГА: 8 февруари в Гьоте-интитут България (ул. Будапеща 1) от 18:00 с вход свободен
