Георги Налджиев е от онези бойскаут авери, които се появяват рядко, но винаги имат нещо интересно за споделяне. Голямата изолация от пролет 2020 отлага последните му три актьорски премиери, но същевременно му освобождава достатъчно време, за да поработи съсредоточено върху последната си любов. Stay Inside Doesn`t Mean At Home е виртуална 360-градусова изложба с 14 картини, която е заснета в изоставено военновъздушно училище и манифестира последното изразно средство в арсенала на Налджиев като артист – удобен повод да го разпитаме за изобразителното изкуство като медитация, положителната страна на пандемията и художниците, които би играл на малък или голям екран.
Как се справяш с изолацията? Изолацията се справя добре с мен. Случва се в период, в който живота ми се пренарежда и без това. Дори пандемията да не се бе случила, пак щях да бъда затворен в себе си, за да изследвам процесите вътре в мен. Изолацията дойде точно навреме, за да катализира всичко. Често мислим, че светът се върти около нас и се взимаме много сериозно. Изолацията ми помогна да си припомня как много неща не зависят от мен – страхотно откритие и огромно облекчение. Спряхме да гледаме във вътрешния си свят, но спряхме да гледаме и във вътрешните светове на хората около нас. Станахме много добри в това да се оглеждаме само в огледала и да виждаме единствено повърхността на нещата. Когато вселената ти изпраща сигнал и не го разбереш, се налага да ти удари шамар, за да му обърнеш внимание. Надявам се да запомним този и по-важно – да си отговорим на въпроса защо се случва това и как да реагираме. Не ме разбирайте погрешно, не съм щастлив от коронавируса, но избрах да извлека ползи от това, което ни предоставя вселената. Смятам, че всичко случило се през последните месеци ще изведе съзнанието на човечеството до нови нива и съм благодарен. Не се оплаквам, нито тая тежки чувства към случващото се. Уча се на новите реалности и се справям с изолацията като рисувам.
Върху какво работеше и мислеше, преди да се прецакат нещата? Бях на пет дни от премиера в театъра. От началото на годината работех върху изключително любопитен проект. Казва се FeelMe и ще се играе в Националния студентски дом през есента, надявам се. Представлява смесица от дизайн лабиринт, сетивен театър и пърформанс. Зрителите се потапят в едно пътешествие из целия Студентски дом, на различни места ще има изградени сцени с отделни интеракции и пърформанси. Лудница! В киното ми предстоеше премиера на София филм фест – пълнометражният Danny.Legend.God на Явор Петков и късометражният Далеч от времето на Деян Цвятков. Последният поне имаше закрита прожекция преди карантината.
Откога рисуваш? Всичко започна през 2018 с поканата на Цвятков да изиграя художник в споменатия филм. Реших да порисувам малко, за да усетя поне как се държи четка. Беше моментална любов. Рисуването се превърна в моята медитация. Използвам всеки възможен момент, за да изследвам света на картините и своя собствен. Като артист винаги търся нови изразни средства, а платната разкриха един непознат и любопитен океан, в който искам да плавам. Платна вече имах, така че се превърнах в лодка. Да рисуваш има много позитиви. На актьора трябва да му предложат, да го припознаят, да го изберат, да се пребори за роля. После следват репетиции, подготовка. Процесът е дълъг и изисква време, докато си на сцена или пред камера и създаваш изкуството. Когато рисуваш обаче, зависиш единствено от себе си. Решаваш и го правиш. Получаваш вдъхновение, хващаш четката и започваш веднага. Ако нямаш порив, никой не ти се сърди и не е нужно да се насилваш, за да го правиш. Рисуването те вкарва в абсолютно защитена среда, в която пътят между теб и създаването на изкуство е много по-кратък, отколкото в кино и театър. И си абсолютно независим. Колко яко, а?
И как? Използвам акрилни бой. Рисувам сурово, грубо и абстрактно. Със сигурност рисувам себе си и света около мен. И това е всичко, което знам засега. Рядко ми е ясно какво ще се получи накрая, по-скоро е подсъзнателен процес, придобиващ различни форми. Оставям подсъзнанието да се реализира и е много интересно да изследвам какво иска да каже. Рисуването е диалог между мен и подсъзнанието ми. Това е! Често се случва да разбирам какво съм нарисувал месеци, след като съм приключил с картината.
Би ли описал концепцията на първата си виртуална изложба? Докато рисувах всяка от включените картините не съм мислил за изложба и не съм работил съзнателно за обща концепция. Тя се появи впоследствие и със сигурност е Вътрешен свят на човек. Всяка от картините е силно повлияна от вътрешните ми емоционални състояния и подсъзнанието. Изолацията оказа силно въздействие върху петте, които нарисувах от март досега. Темите са природа, град, среща със себе си, човекът отсреща, любов, дом, его и тяло. Някои са шарени и цветни, а други – черно-бели. Може да ви се стръва, че са от различни светове. Може би наистина са! Често използвам думи, изписани погрешно. Нарочно е! Понякога го правя, за да играя с тях, а друг път, за да покажа, че няма нищо съвършено.
Художниците, които би искал да играеш? Еха, какъв въпрос. Никога не съм мислил за това. Физически бих се доближил най-много до Salvador Dalí. Бил е много срамежлив и притеснителен човек, преди да се превърне в това, което познаваме. Със сигурност бих скочил в тази кожа. Francis Bacon би бил нещо много страшно за изиграване. Човек с много интересен живот и изключителен художник. Picasso, ех този прекрасен, как да не искаш да го изиграеш. Beksiński е много мистериозен и тъмен, но подобни образи са ми любопитни. Basquiat – би било супер яко!
Виртуалната изложба Stay Inside Doesn`t Mean At Home на Георги Налджиев e онлайн тук на 24 май след 18:00.
