ГАЛЕРИЯ: Вълшебните стъкла на фотографа Петър Арнаудов

В окопите, село Кенали, 1916/1917

Изпитваме необяснимо привличане към военни филми и сериали, познаваме добре проникновената фотография на кореспонденти като Robert Capa, Margaret Burke-White, Lee Miller, Tim Hetherington, Don McCullin, João Silva и останалите членове на неформалния The Bang-Bang Club, но имаме непростим грях към собствената си история.

Надежда Павлова и кураторът Бедрос Азинян натриват сол в раната, пардон, просвещават с първата есенна изложба в Синтезис, която продължава линията за представяне на значими родни автори от началото на ХХ век. Какъвто несъмнено е и Петър Арнаудов – един от първите военни кореспонденти у нас, който заснема пътя на 23-ти пехотен Шипченски полк и неговите бойни полета, окопи, войници, несгоди и крайни лишения по време на Първата световна война.

Петър Арнаудов, 1903

Негови са и снимките от завръщането на полка в гарнизона в Казанлък, където Арнаудов работи не само като фотограф и документалист на всички значими събития в града, но и се изявява като самодеен актьор и основна фигура зад театралната дейност на местното читалище Искра в продължение на близо половин век.

Генчо Стайнов, приятел на Петър Арнаудов В неговото фотографско студио за шаржа Смъртта дебне отвсякъде, 1910

Роден през 1879 фотограф практикува занаята до смъртта си през 1960 в ателие (малка барака) в центъра на Казанлък, която събира културната мисъл и важна част от творческия живот на града от първата половина на ХХ век. Малка част от архива на Арнаудов със стъклени плаки и хартиени фотографски копия се съхранява от неговите наследници, а другата най-вероятно е в Националния военноисторически музей.

Ляво: Група артисти и деятели от ученолюбива друЖинка Искра Казанлък, 1903/ Дясно: Петър Арнаудов и негов приятел в студиото, 1908

Във фонда на историческия музей Искра се пазят значими негови фотографии на щаба и войниците от полка,  пункта на Червения кръст в Татаркьой до Одрин, позицията Повиен срещу сърбите и завръщането на казанлъшките войници от фронта през Балканската война. Най-големият внук на Арнаудов разказва, че дядо му е първият военен кореспондент, заснел влизането на българските войски в падналия Одрин.

През Сърбия: Почивка след атаката на връх Китка, 28-30 септември 1915

За разлика от театралната дейност на Петър Арнаудов, работата му като фотограф и особено тази на военен кореспондент е слабо проучена. Изложбата в синтезис е резултат от шестгодишно проучване на казанлъшкия фотограф Бедрос Азинян, който е виновен и за подбора и техническата обработка на 60 непоказвани досега кадри, заснети в периода 1899-1933. Има и фотокнига с над 200 фотографии на Арнаудов, която може да бъде разгледана във Фотосинтезис. Поуката: помнете титаните!

През Сърбия: Импровизиран мост от волски коли за преминаване на пехотата през река Тимок при село Дреновец, октомври 1915
Общ изглед към Охрид, първият и последен сняг, I и III дружини на 23-ти ПШП, ноември 1915
Охридското езеро по вечерно време, ноември 1915
Превозване на командири и свещеници по езерото Охрид, пролетта на 1916
Войнишка вдовица, 1919
Петър АрнаудоВ и част от театралната трупа на излет в планината, 1905
Част от театралната трупа на ученолюбива дружина Искра – Казанлък, 1910
На река Черна преди боевете, август 1916
Река Черни Дрин в Струга

Изложбата Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов е в галерия Синтезис от 19 септември до 21 октомври. Повече информация има тук.