Непрекъснатата размяна на пасивно-агресивни обиди и залпове от ритмично fuck you във домашния спектакъл на Kendrick и Taylour Paige e най-потентната илюстрация на токсичните връзки напоследък и тънките болезнени моменти, които ги определят. Това, което издига късометражния филм на Lamar, Free и Schreier над обикновена размяна на обвинителни тиради, скандали (и сдобрявания) обаче е брилянтната визуална и драматургична хореография, обгръщаща всичко с меката пелена на злободневието. Заснетите на живо и на един кадър невероятни превъплъщения на Paige и титуляра от Комптън също умират за актьорски награди.

В видеоклиповете на Björk няма слаба секунда вече почти три десетилетия, но Ancestress e друго ниво на внушение. Визуализацията към най-сърцераздирателната песен от нейния последен албум Fossora е драматичен духовен наследник на Black Lake отпреди седем години, който ситуира траурната церемония за покойна майка на певицата сред живописната природа на Исландия. Облечена в червена коприна и носеща воал и клюноподобна шапка, Björk води погребалното шествие и ритуал сред спиращи дъха гледки, които улавят дълбочината на нейната скръб и приканват всеки да се присъедини. Алиенацията и мъката по разпада на нейния брак от черното езеро отстъпват място на мимолетна утеха.

Само шведската поп кралица Tove Lo може да събере едновременно препратки към Björk, The Knife, Olivia Newton-John и безброй научнофантастични филми, за да сглоби ретро-футуристична любовна история за роботи, гимнастика, коктейли и тревни тенис кортове с ужасен край, за да е по-драматично. Никой не умира от любов, ама друг път.

Миналата година възхвалявахме феноменалната къса трилогия на Guillaume Alric (Enfant Sauvage) като ужасно красив и съкровен сериал за младежката спонтанност, търсенето на идентичност и нуждата да живееш свободно и за момента. Завръщането на основното му дуо The Blaze с братовчеда Jonathan Alric също не отстъпва със своята силна емигрантска история за обратния път към корените и връзката между хората, манифестирана не само със споделено каране на скейтборд и прочувствени събирания със семейството, но и с пословичния за дуото акцент върху телесността на участниците и най-френетичното басейн парти, което сте виждали напоследък.

Когато не го изкопават от гроба, за да бъде подложен на екзорсизъм и угощение с монахини (God is a Circle), Yves Tumor си организира скромни вечеринки със садо-мазо гейши, за да пушат цигарки и да танцуват неудържимо, преди да припаднат уморени на задната седалка на американската политика. Творческото сътрудничество между Tumor и режисьора Jordan Hemingway е дар, която не спира да дава.

Ако има един клип, който да илюстрира мечтите на технологичните титани да се пренесен в метавселената, то Shinigami Eyes на Grimes отговаря на предизвикателството с изкуствено генерирани, психеделични (и много, ама много CGI) изображения на дяволски добре тацнуващи сребърни ангели с лъкове, лазерни тунели и всевъзможни калейдоскопични епизоди, от които може да ни заболи главата, но и да ни се прииска да поживеем малко във пъстрата вселена на Claire Elise Boucher.

Видеото към първата нова песен на Kelela от близо пет години насам плаче за прожекция в IMAX с оглушителен звук, за да ни потопи напълно в емоционалното пътешествие на певицата на фона на изумителната самотна и екстремна красота на етиопската депресия Данакил. Носенето в изумрудените води на естествения басейн във формата на континентална Африка и прераждането с бръсната гласа са само два от красивите детайли на това визуално пиршество.

Дори когато не обелва дума, присъствието на Rihanna където и да било е сигурна гаранция за интерес. Любовното писмо към моногамната любов на A$AP Rocky обаче печели не само с деликатния си характер, но и с изключителната постпродукция и колажен монтаж, впрегнати да илюстрират популярни и не чак толкова популярни моменти от живота на двамата и тяхната споделена любов. Само с такава можеш да разчиташ на гаджето да те отървава не един и два пъти от затвора, че и да сложи червен воал за непретенциозната ви сватба. D.M.B. е чиста проба романтика с очарователни жестове.

Докато видеото към Candy разчита на бърз монтаж и почти буквален римейк на Изгубени в превода, първоначалната идея за Saoko е доста по-елементарна: банда готини мацки на мотоциклети. Още с първото Yo me transformo на Rosalía обаче става ясно, че испанската певица залага на многократна драстична смяна на гардероба и високоскоростни трикове и преследване с полицията по улиците и мостовете на Киев преди войната в очевидна почит към Daddy Yankee и неговата Gasolina.

Многобройните великденски яйца настрана, но поуката от видеоклипа към огромния хит на Wet Leg е да не се отваряш много-много, ако живееш с майка си и има опасност да се сблъскаш с изобретателни продавачки, способни да създават само хаос около себе си и да те тормозят по възможно най-изобретателния начин.

Едноличният победител в категориите за техническо съвършенство, фантазия, присвояване и пунтиране на миймове и попкултурни препратки е абсолютен шедьовър на творческото мислене, вдъхновен от устройството и работата на зоетропа (старо цилиндрично изобретение, създаващо илюзията за движещи се изображения). Gif-оподобните циклични движение на анимираните аватари, барабар с всички детайли в подробния декор почитат и стоп кадър анимациoния стил на имена като Henry Selick и Wes Anderson. Привидният хаос всъщност е чудесно разиграна съвременна и малко по-NSFW версия на Играта на играчките.

Визуалните референции в Mais могат да запълнят поне десетина странички в курсова работа по история на изкуството – африкански племенни танци, дебел намек за радикалната поляризацията на света, демократи и републиканци, колониализъм и какво ли още не. Още по-интересно става в надписите на клипа на Tshegue, където откриваме името на режисьора и арт директор на видеото Ibrahim (Ib) Kamara – следващото много голямо име в световната мода, ако успее да си изиграе добре картите.

Concorde започва като британска версия на Местен извънземен, но бързо ескалира до едновременно сюрреалистична и дистопична притча за другостта, тоталитаризма и адрения апокалипсис. Горкото извънземно не среща най-добрия прием на земята и е размотавано като панаирджийска мечка в кравеферми и в гората, преди да бъде изправено за разстрел пред наказателен отряд. Без да издаваме финала, видеото към едно от най-магичните парчета на Black Country, New Road е катарзис от първата до последната секунда, каквато е и историята на самата група през последната година.

В един от последните видеоклипове от Киев преди войната, мистериозната богиня на изцелението Florence Welch левитира, тича и танцува с балет от феи докато оплаква своите недостатъци и провалени връзки на фона на призрачен оркестър и недовършени бетонни сгради. Истинското удоволствие настава, когато се заемете за човъркате цялата символика, цветове, хореография и дълбоки теми в King, за да си намерите обяснение на необикновената хармония между звук и картина – епично, красиво и неземно превъплъщение на един от най-запомнящите се гласове на своето поколение.

Пропитото с носталгия и семпло, но секси видео на Dani (този великолепен и много деликатен 80-арски бенгър на Zimmer) е най-доброто доказателство, че хубавите клипове не се нуждаят само и единствено от голям бюджет, а от добра идея, богата обща култура и гледане на правилните френски филми, симпатична хореограгфия и читаво осветление. А да, и от фотогенично място за снимки като Лос Анджелис, където няма как да сбъркаш.

John Cale няма какво повече да доказва. Легендарният музикант, продуцент и основател на The Velvet Undergound може само да продължава да експериментира с музиката, вместо да се къпе в стари лаври, а и да илюстрира един от последните си сингли с анимирана нюйоркска разходка в компанията на David Bowie на принципа на Омагьосан ден.

Стоп кадър анимацията с пластелин не става по-добра от Eleanor. Но за да не повтаря други шедьорви в категорията, Alice Kong разгръща парчето на Hot Chip до симпатична (мета) история, в която има всичко – скучно ежедневие, жена-протагонист, Птиците на Hitchcock, Шоуто на Труман, себеосъзнаване, приемственост и апокалипсис.

На фона на някои от нейните предишни (визуални) провокации, завръщането на Fever Ray е сравнително спокойна афера за отегчението от офисния живот и превръщането на последния работен ден в разгулен рейв. Както му казват по нашите ширини – петък вечер.

Тенденцията модни фотографи да снимат музикални видеоклипове не е от вчера, но малцина се справят толкова добре като Tim Walker – англичанин с богата фантазия и съвършен усет към композиция, цветове и сюрреалистични, направо магични сюжети. Описвано от своите създатели като еко-феминистичен боен зов, видеото на One разиграва мита за сътворението на Адам и Ева като история за власт, свобода и идентичност. Сюжетът се върти околко раждането на андрогинна жена (уелската драг кралица Salvia) от обсипана с перли почва, която танцува малко, преди да се върне обратно там, откъдето е дошла. Майката природа си знае работата.

В 22-минутния късометражен филм на Yann Gonzalez за дебютния солов албум на Oliver Sim има много приятни неща като чувство за хумор и почит към гей хорърите и филмите за чудовища, но Hideous блести най-силно заради почитта към киното на Derek Jarman и описаването на радикалната любов към самия себе си като пътешествие на живот и смърт. Sim се превъплъщава в ролята на отритнато от обществото HIV-позитивно чудовище, който се мрази и срамува прекалено много, за да се отвори към другите. На помощ се притичва неговият ангел пазител Jimmy Somerville, който знае едно и две по темата и може да го извиси.