Мързеливият поглед към Skepta го намира някъде в предния ешелон на британската грайм култура. Tам, където настоящият крал Stormzy жъне плодовете на своя усърден труд по добре отъпканата от Dizzie Rascal и Kano пътека. Ако задълбаете по-сериозно под повърхността на масовото обожание и най-известните факти от биографията на Joseph Olaitan Adenuga Jr. обаче, няма как да не забележите, че Skepta всъщност е не просто първият истински дон на най-влиятелния музикален жанр на Острова от години, но и тотален пионер на полижанровите колаборации и артист с афинитет към експерименти в разнообразни посоки.
Дори последната му промо снимка върху плакат за концерта в Пловдив през юли е доказателство, че Skepta отдавна е надхвърлил границите на родния си жанр и посяга шеговито към иконографията и на други островни икони като James Bond. Последното, разбира се, е повече шега в кръга на пожелателните асоциации, но Joseph Olaitan Adenuga Jr. е безапелационно най-добрият пример за независим и неизменно свързан със средата си английски артист и глас на повече от едно поколение.
Макар Великобритания да има противоречива история и връзка със своята монархия, елитизмът се прокрадва рядко в нейната съвременна поп музика, чийто звезди излизат почти неизменно от работническата класа и градските субкултури. Когато синът на нигерийски емигранти от Тотнъм започва да се изявява като диджей и продуцент от колектива Meridian Crew в пиратските радиостанции през 2004, Skepta едва ли подозира, че години по-късно ще спечели награда Mercury и номинации за Brit, а също и статут като едно от най-влиятелните MC-та в Англия.
По онова време, в началото на новото хилядолетие и почти десетилетие след бритпоп революцията на Cool Britannia, грайм културата е естествената градска еволюция на популярния през втората половина на 90-те UK геридж, която печели аудитория и извън своята ниша покрай далновидното вдъхновение и връзка с британския джънгъл, денсхол, трип хоп и електроника. Но вместо да се задържи само петилетка, преди да мутира в нещо различно, граймът успява да надскочи естествените си териториални граници и да измине пътя от пиратските радиостанции и независимата ъндърграунд сцена до трансграничната популярност на всички континенти с репутацията за вероятно най-влиятелната и важна музикална субкултура на Острова от десетилетия.
За щастие, макар близо двайсетина години по-късно да го смятат за знаменосец не само на английската музика, но и на нейната култура като цяло, Skepta не се отказва от стремежа да бъде непоколебимо независим и да работи само така, както му се иска. Именно способността да си партнира с крайно комерсиални, но и с тотално експериментални артисти по свое собствено желание и с преднамерено търсене на различен звук и стилистични трансформации циментира репутацията му на един от най-интересните и влиятелни музиканти в историята на грайма и английския поп.
Дори когато записва хитачки за милиони като Praise The Lord с А$AP Rocky, Shutdown, It Ain’t Safe, That’s Not Me и Show Out с Kid Cudi и Pop Smoke, Skepta продължава да дълбае усилено и в по-некомерсиални експерименти. Дали се връщаме 14 години назад до общия трак с Plastician Intensive Share (2008)или само четири до филмовото Upstart (Road Trip) с Goldie за неговия лейбъл Metalheadz, Skepta се доказва като нахъсан глас, който следва изненадващите обрати в грайм музиката като шаблон за собствено си преоткриване с онова особено сурово чувство за опасност, глад и амбиция.
А какво да кажем за съвместните му проекти с покойния нигерийски барабанист Tony Allen (Africa 70) за Song Machine на Gorillaz (How Far?) и посмъртния албум на пионерa на афробийта (Cosmosis)? Или леките и много мелодични речитативи в High Street от Cupid Deluxe на Blood Orange? Или дори удрянето на приятелско и менторско рамо на млади британски рапъри като Headie One (Back To Basics от 2019)?
Независимо дали записва с по-млади колеги като Chip и Ypoung Adz (Insomnia от 2020) или прави бенгъри в лондонския си дом с Rocky, Skepta не забравя корените и етиката на колектива Boy Better Know, който създава с брат си JME, Wiley и други авери през 2005, за да го превърне бързо в един от най-продуктивните и влиятелни лейбъли от първата вълна на грайма и доволно търпеливи пионери по време на неговата световна инвазия от 2014 насам.
Последните албуми на Skepta (носителят на награда Mercury Konichiwa от 2016 и Ignorance Is Bliss от 2019) сa най-яркото доказателство за неговата артистична зрялост и способност да се пласира органично и успешно не само на Острова, но и по света със своя суров речитатив и непрекъснато изненадващ звук и подход към продуцирането. Част от това забележително творческо израстване и зрялост е и решителността, с която подкрепя нигерийската диаспора не само у дома в Тотнъм, но и в Африка, създавайки подходящата платформа и условия за намиране на нови локални таланти.
И докато африкански гиганти като Burna Boy тръгват от родната Нигерия, за да завладеят света, Skepta минава по обратния път на своите родители не просто, за да разшири африканската си популярност, но и за да продължи да подпомага развитието на тематично озаглавения фестивал Homecoming в Лагос. Когато е на сцената, Skepta e хипнотизиращ артист, който надскача ограниченията на обикновените MC-та, за да помете публиката с рейв парти от бъдещето – така, както критиката определя аудио-визуалните му спектакли по света преди пандемията. Концертът му на Solar Plovdiv след малко повече от месец е отлична възможност за първа или поредна среща с човек с близо 20-годишна успешна кариера зад гърба си, но и с неутолим глад да се доказва, експериментира и актуализира постоянно. Така, както трябва да бъде. Британската инвазия на Skepta продължава на сцената и извън нея.
Skepta е в Пловдив на 15 юли от 20:00 като част от Solar Plovdiv 2022. Билетите започват от 70 лева онлайн в Ticketstation. Въведете код BOYSCOUT12 за 12% отстъпка от цената при поръчка на билет, стига да сте регистриран потребител, а не гост, за да се покаже полето за код.
