Районът около софийската улица Шипка е старателно превзет от автомобили, но и някак необичайно сив, студен и пуст. Страната отбелязва най-странния национален празник в близката си история, а Leena не може да намери място за паркиране. Имаме уговорка да се видим по-малко от седмица след инвазията в Украйна и почти месец след излизането на нейния дебютен албум. И макар да я следим изкъсо от дебюта през 2019 и да сме чули Labyrinth of the Subconscious още в края на 2021, първата лична среща с 25-годишната Цветелина Лазова се случва именно в началото на март.
Причините за колкото прозаични, толкова и красноречиви за нейния начин за работа и общуване, чийто белези си проличават многократно в течение на разговора. Отлагали сме го няколко пъти, за да изкара Ковид-19 без тежки симптоми, а и защото очевидно не обича онлайн интервюта. Не го и крие. Цветелина предпочита да говори и работи лице в лице, което е странно, предвид признанията, че се чувства по-комфортно да пише. Именно такива противоречия в иначе спокойната комуникация с Leena сe отразяват положително върху нейната дълбоко нюансирана арендби и нео-соул музика, вдъхновена от изпълнителите като Sabrina Claudio, FKA Twigs и Snoh Aalegra, но звучаща прекалено зряло, внимателно изпипана, необичайно добре помислена и мигновено разпознаваемо, отколкото сме свикнали да чуваме тук.
Малко след като е поздравила мимоходом актрисата Боряна Маноилова (странно, бях тук за пръв път именно с нея) и да поръча капучино с бадемово мляко, Leena споделя, че ковид карантината я е бутнала леко встрани. Емоционалният асансьор покрай излизането на дебюта, снимките на видеоклипа към последния сигнъл Don’t Panic, задачите покрай промото на Labyrinth of the Subconscious и въпросната изолация обаче не са я изкарали съвсем извън релси. Винаги е важно как се чувствам когато правя музика. Понякога ми е трудно да се събера, за да свърша някаква работа. Но трябва да изляза от това състояние, дори да не се чувствам добре.
В този ред на мисли, последните две години всъщност са колкото трудни, толкова и страшно ползотворни за Leena, защото пандемичната изолация у дома ѝ позволява да помисли и да запише дебютния си албум без много зор и натиск. Първоначалният план е доста по-различен. Когато избира да учи в английския Falmouth University в Корнуол, а не в холандската Conservatorium van Amsterdam (наблгаят повече на инструменти, а аз искам да тренирам гласа си), Leena мисли да се установи в Лондон след завършването, но пандемията има други планове. Обичам Англия още от летните училища като ученичка. Прибрах се за лятото след дипломирането през 2019 уж за малко, но пандемията ме свари тук.
Кой знае, ако беше останала в Англия, може би нямаше да има албум. Ами да, всичко се случва с причина. За щастие, Leena завърша преди да се наложи да учи само онлайн. Академията в крайбрежния град Фалмът ѝ позволява да работи често в студио – нещо, което извън университета, особено в Англия, е непосилно скъпо. Никога не е имала колебания да учи навън. Бях абсолютно убедена, че ще се занимавам с музика. Отидох на място, за да усетя кампуса и веднага ме обзе някакво абсолютно спокойствие, че това е моето място. Исках да бъда там.
Заминавайки сама, Цветелина се отделя от комфортната среда в София, за да остане сама със себе си, съвсем буквално. Първата година почти не излизах, бях много затворена – университет, библиотека, вкъщи и това е. Но се запознах с интересни хора, а и академията правеше всичко възможно да работим заедно. На едно от първите си занятия Leena и още петима студенти са натоварени да направят кавър на Katy Perry за два часа. Виждахме се за трети трети път сигурно, но си паснахме добре, останахме си група и свирихме джаз и фънк на различни места във Фалмът и Корнуол следващите две години.
Кавъри? Не, изцяло авторски репертоар. Даже на третата година ни дадоха задача да тръгнем на турне, което те учи много сериозно за какво става въпрос и колко е трудно в началото като не те знаят – пишеш на сто клуба, отговарят ти два. Челният сблъсък с реалността е съпроводен и от скандал между двама от членовете на бандата, което ги оставя само с демозаписи и така и не стигат до студио.
Академията във Фалмът я среща и с шуменския бийтмейкър Камен Колев. Пробват да направят нещо заедно още първата година, но не си пасват. На третата решихме да опитаме пак и създадохме EP-то Sooner or Later като финален проект за един от модулите. Работихме всеки възможен момент, имахме достъп до страхотно студио. Бачкали сме и у дома, но предпочитам в студио, особено когато е възможно. Именно тогава открих какво работи най-добре за мен – да отидем в студио, да започнем заедно всичко от нулата, да говорим помежду си и да споделяме какво ни харесва и какво не – така става най-добре.
Спокойното отношение и желанието за колаборации се дължат не само на навиците от университета, но и на детството и младежките години на певицата. Цветелина израства в семейство с по-малка сестра и по-голям брат. Нито един от тях не се занимава с музика или нещо артистично, но и не я спират да развива детското си хоби и талант в нещо по-сериозно. Когато приятели на баща ѝ отварят софийската Voice Academy, именно той я подтиква да преодолее появилия се през пубертета страх и притеснение да пее пред хора и да се запознава с Петя Данкова.
Вокалният педагог и съосновател на академията очевидно е достатъчно убедителен, защото Цветелина започна да прекарва цялото си свободно време във Voice Academy и намира съвсем различна среда от тази на кварталната компания в Горна баня, италианския лицей и частното училище Дорис Тенеди. Именно там среща музикални професионалисти и бъдещи близки приятели като певицата и настоящ вокален педагог Яна Янчева (Yaиа), с която минават транзит през реалити формата Гласът на България и гостуват поотделно в няколко песни на Григовор и Гена, преди да запишат съвместното Body за дебюта на Leena.
Единственият дует в албума е стара идея за колаборация, която се случва съвсем непринудено на една от сесиите в Студийта – щабквартирата на So Called Crew в Борово. Седнахме да си творим, Гената започна чисто нов бийт и успя да измисли куплет и припев буквално за минути. След това двете с Leena започнахме да мислим мелодия и текст. Първата фраза I just wanna feel your body on me я предложих почти на шега, за два часа-два бяхме готови с демото.
Експлицитният характер на Body (с велики строфи на Яна като we can stay in touch or I can touch myself) звучи меко и нежно заради хармонията между гласовете на двете мацки и очевидното им близко приятелство и многобройни часове в напоителни разговори. Яна описва Цвети с думи като като забавна, луда, искрена, изключително подкрепяща и красота във всяка една форма. Много добър слушател и разказвач на истории, който рисува картини в главата ти. Перфекционист и самокритичен човек, който знае как да превръща мечтите си в план и реалност. Освен това тембърът на нейния глас няма как да бъде сбъркан с друг.
Камен говори в същия тон, но добавя важно пояснение за привидно непроницателния ѝ характер. Малко хора биха предположили, но Цвети е доста интровертна, деликатна и обрана и не допуска кой да е в обкръжението си. Отнема ѝ време да се отпусне пред нови хора и го прави чак, когато ги е опознала. Подобно качество обаче помага при създаването на мистификация и писане на откровени текстове, които преливат неусетно от интимни откровения и мечти във фантазия и сънища.
Кога усети собствения си глас? В университета, със сигурност. И с EP-то Sooner or Later. Усетих някаква промяна покрай заминаването в Англия, попадах в различни състояния. Пеенето във Voice Academy го приемах повече като влизане в роля: не си изживял нещата от текста на конкретните кавъри, но влизаш в роля и го правиш.
Sooner or Laterзвучи като албум за времето след раздялата, такъв ли е? Хаха, интересно наблюдение. Написан е преди раздяла, но сякаш в мен вече беше настъпила, така че да. Малко предварително се случиха нещата.
Година и половина след излизането на Sooner or Later, Leena започва да работи и по лабиринта на подсъзнанието. Повторната среща с другия основен човек зад дебютния албум на Leena всъщност се случва не покрай университета и академията, а покрай семейството и кварталната компания в Горна баня. Гената е съученик на брат ми, познавам го от много малка. По-скоро той ме познава, хаха! Не бяхме говорили да работим заедно, но се изкефи на първото EP с Камен, Илия (Григовор) го беше споделил. Почнахме да си пишем и в един момент му предложих да направим нещо.
Част от бийтовете и идеите за песни са създадени още по времето на Sooner or Later. Двамата с Камен имат парчета за второ EP, но Leena спира да усеща повечето, с изключение на сингъла от миналото лято Assumptions и интерлюдията Day & Night, която влиза в дебюта. За разлика от работата по EP-то, лабиринтът се случва малко по-различно. Leena и Гена започват да работят в началото на първата карантина, но Камен е все още е в Англия и се връща рядко заради пандемията. Включих се най-активно преди първия локдаун, съвсем в началото на 2020. Бях се върнал в София за повечко време и се събирахме всяка сутрин с Цвети. Така направихме почти всички мои бийтове за албума. Тя има много ясна артистична идентичност и дава насоки как иска да звучи музиката. Постоянно търси вдъхновение от нови артисти и ги споделя като референции, държи да присъства в създаването на музика от-до и дава идеи и мнение във всеки етап.
Най-запомнящото за Камен покрай тези сесии е да следи развитието на албума с всяко следващо прибиране. Leena не му праща демозаписи или дори завършени песни, а чака да му ги пусне наживо, за да види първата му реакция. Всеки път бях приятно изненадан и нямах търпение да чуя финалните версии на песните. Гената се явява изпълнителен продуцент на целия албум и може би заради това Labyrinth of the Subconscious звучи толкова хомогенно – повече като албум на Leena, а не като албум с бийтове на Гена и Камен и вокали от Leena. И да, въпреки очевидния стремеж да демонстрира размах и бъде композиран около редица контрасти и жанрове като палав фънк и соул в песни като Vertigo и Mad Dreams, телесно арендби на Body, дълбоки индустриални бийтове в Borrowed Time, великолепното FKA twigs-ово потапяне Senses и експлицитни балади за контрол и любов като Don’t Panic и Until The Morning.
Как успяхте да постигнете баланс и хомогенност? С Камен сме работили толкова много заедно, че се познаваме и усещаме добре. Винаги е готов да експериментира с нови неща и не си слага никакви граници. Бийтовете от сесиите с него минаха през Гената, който ги доизпипа. Освен това държеше много да има разнообразни песни и албумът да не звучи монотонно. Гената има много опит, жесток работохолик, обръща внимание на детайлите дори повече от мен, а и е доста добър бийтмейкър. Както вече споменах, държа да работим заедно в студио и затова има баланс – заедно сме и всеки може да си каже на момента какво го кефи и какво не.
Сега като сте готови, можеш ли да споделиш кой е твоят начин за правене на музика? Много рядко пиша текстове преди да вляза в студио. Имам идея и концепция, но моят начин е да съм заедно с бийтмейкъра. Чувствам, че именно тогава някак си се сливат артистичните енергии и се получава най-истинско. Случва се да си дописвам текста вкъщи, но винаги имам някаква концептуална идея и рамка какъв ще бъде албумът, песента или EP-то. И много държа на нея.
Казваш, че не обичаш да стоиш на едно място, но една от най-честите думи в текстовете на Leena е търпение. Като малка често чувах колко съм нетърпелива и какъв инат съм. С годините все повече опитвам да подхождам с търпение в живота, работата, взаимоотношенията и всичко друго. Давам си време и не искам всичко да се случва сега и веднага.
Естествено ли ти идва? Вече да! Преди две-три години за пръв път някой коментира, че съм изключително търпелива и това ме накара да се замисля. Оказа се, че наистина съм се научила на търпение. Ако говорим за музика, много държа да не се пуска нещо просто ей така, а само като е добре обмислено, дори да изисква време.
Съдейки по спорадичните, но неизменно силни издания, Leena не преувеличава и е напълно окей да издава неща когато има смисъл. Процесът на записи във времето от първото EP от 2019 до албума от началото на 2022 не се е променил много като време, а само като опит. Пандемията ми позволи да помисля и да анализирам себе си. Правя го много често, не знам дали е добре, но много си седя в главата.Четох много за статии за психология, подсъзнание и самопознание преди да започна албума.
Последното е добро обяснение защо Leena дълбае предимно в собствената си глава, а не се трови с токсичността на социалните мрежи и други модерни феномени. Израснала съм без тях, никога не съм имала Tinder, дано не опра до него, хаха. Сега се старае да намира баланс и да не позволява да ѝ влияят твърде много на настроението и живота. Виж, подсъзнанието например ми е ,много интересно, защото е непознато, дори малко страшно – не знаеш какво се случва там, а непознатото винаги ме е привличало. Самото съзнание е безкраен лабиринт, колкото повече навлизах в него, толкова по-интересно ми ставаше и толкова повече въпроси си задавах
Цялото пътешествие към самосъзнанието продължава дълго и няма как да не провокира желание в Leena да изкара някои от мислите в албума, но без да поставя ясни граници между реалност, страхове, желания, фантазии и сънища. Нейната амалгама от ескапизъм и интровертност? Може би да. А какво става като се спуска надълбоко ?Започнах да сънувам много странни неща. Именно това тотално влизане в процеса при създаването на концептуален албум ми допада изключително много – потапяш се в темата, все едно минаваш през някаква фаза за две години, след което излизаш и почва друга. Има ли вече такава? Не ме питай какъв ще е следващият албум, защото още не знам. Дала съм си малко почивка, чувствам, че съм близо, но има още време. Не съм уморена, просто искам малко да отлежи, преди да започна нещо ново.
Търпението на Leena помага и срещу друга токсична характеристика на обществото и музикалната индустрия в частност: непрекъснатият натиск да издава нови и нови неща, за да е актуална. Не отричам, че този постоянен конфликт го има и в мен, чувствам напрежението, хората искат нова музика… сега, хората чак не точно, малката ми фен база (над 22 хиляди Spotify слушатели всеки месец при последната проверка – бел.ред.), но се доверявам на вътрешния си глас и неговото не, ще издаваш само като имаш какво да кажеш. Бутам си моята истина.
Ако Sooner or Laterе EP за времето след раздялата и осъзнаването на собствения глас, Лабиринтът е албумът на самопознанието? Да. И на това, че след раздялата две години бях без човек до себе си и имах шанс много повече да си обърна внимание. Опознах се повече, приех много неща, които досега ми убягваха, дадох си шанс да съм такава, каквато съм, без да се съдя постоянно и да се самобичувам. Приех се.
Каква е границата между Цветелина и Leena не е ясно, а и не е важно. Сега много повече обичам себе си, слагам се на първо място, влизам осъзнато в отношения, не реагирам първично, не съм такъв инат, търпелива и най-себе си. Хубавото е, че ѝ личи и се чувства сравнително добре в своята среда, поне засега. Много от чуждестранните приятели на Цвети я питат дали не иска да се махне. Знам защо го правят, но съм си намерила моите хора и артисти, които харесвам и с които работя. Чувства се добре, въпреки липсата на освободеност, консервативната култура и множеството ограничения. Не ми харесва колко съдят хората, искам да усещам свободата всеки да изразява себе си и на никой да не му пука.
Затова и мисли да се премести в Берлин в някакъв момент, защото го усеща като нейното място още от първото си стъпване в немската столица миналото лято. Артистичната сцена е страхотна, хората се държат естествено, правят щуротии. Ходих на изложба в Бергхайн…
Чакай да отидеш и на парти там. Ти да не си бил? Бил си?!? Я разкажи.
Остави ме мен. Кажи какво искаш да се случи с албума? Уф, добре. Искам да се пръсне от слушане. Да го чуят повече хора не само в чужбина, а и тук.
Пука ли ти? И да, и не. Просто ми се иска хората да обръщат повече внимание на музиката, която слушат. Има страхотни артисти, но повечето ми приятели от училище например си нямат идея кои са тези хора. Пука ми, защото се занимавам с музика, искам да се изразявам с нея и няма как да не съм леко докачлива на тази тема. Искам повече хора да усетят и чуят не само мен, но и всички силни артисти у нас.
Labyrinth of the Subconscious (Stereofox) на Leena е в Spotify и Apple Music. Промоцията на албума е тази сряда, 6 април, в Koncept Space (ул. Никола Вапцаров 6) след 20:00. Входът е 14 лева (с включен диск) от Bilet.bg и 16 лева на място в деня на концерта.
ФОТОГРАФИЯ И РЕТУШ ВАСИЛ ГЕРМАНОВ | АРТИСТИЧНА ДИРЕКЦИЯ И СТАЙЛИНГ НИКОЛАЙ ПАЧЕВ | ГРИМ И КОСА МАРИНА МЛАДЕНОВА | СТАЙЛИНГ АСИСТЕНТ ЯНА АШРАМ | ГАРДЕРОБ BALENCIAGA, BOGDAR, МОНИКА ДИМИТРОВА И NOIEE | ЛОКАЦИЯ WHITE PLACE STUDIO | ПРОДУКЦИЯ И ТЕКСТ СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ | САУНДТРАК QUEER НА ARCA, PYRAMIDS НА FRANK OCEAN, WHAT’S YOUR PLEASURE? НА JESSIE WARE, SAOKO НА ROSALÍA, SHE WANTS TO MOVE НА N.E.R.D И ВСИЧКО НА LEENA, РАЗБИРА СЕ | ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ © 2022/BOYSCOUT
