Всяка година Арт Старт лансира нов подход в търсенето и представянето на най-интересните млади български художници, които трябва да следим изкъсо (а защо не и да колекционираме).
Докато в предходните си пет издания инициативата разчиташе на нови попълнения в кураторския екип или на конкретна тематична рамка, тази година организаторите от Гьоте-институт България и Credo Bonum решават да потърсят предложения и от преподаватели, галеристи, колекционери и културни мениджъри.
Заедно с кураторките Весела Ножарова и Стефка Цанева, номинациите на Радостин Седевчев, Росица Гецова, Галин Попов, Росен Узунов, Ина Валентинова, Моника Попова, Никола Михов, Николай Неделчев и Ирена Гергова допълват тазгодишната селекция от 11 млади автори.
Сред тях има художници, живеещи в София, Варна и Пловдив, Лондон, Прага и Мюнстер и работещи в сферите на съвременната живопис, фотография, инсталация, дигитални и светлинни обекти. Кого следим:
Йоана Тужарова обича да създава изкуство в публично пространство и за специфични локации. Макар първоначално да завършва стенопис и монументални изкуства в търновския факултет по изящни изкуства, родената в Русе художничка продължава образованието си именно в класа по публично изкуство в Художествената академия на немския град Мюнстер. Понастоящем живее и работи между него и Кьолн, има поне дузина самостоятелни изложби в Германия, а работите й изискват кръстосване на медии в ежедневен, исторически и визуален контекст. Освен това изглеждат жестоко и като интериорен дизайн, но това е друг въпрос.
Анна Комитска описва своя проект Time Capsules като виртуална инсталация на бъдещи паметници, издигнати в чест на човешката цивилизация, настоящия ни дом и предсказаните последици и провали на капитализма. Така базираният в Лондон интердисциплинарен художник, изследовател и продуцент ни кара да се замислим кои елементи от човешката култура, история, навици и идеологии могат да бъдат пренесени в Космоса и да се превърнат във вкаменено знание за произхода на нашия дом. Ще има ли експлоатация или ще развием по-екологични и етични системи на управление? Кои народи ще останат на Земята? Ще пренесем ли нещо лично, старо и познато, върху което ще гледаме с носталгия, или ще изградим изцяло нови история и култура? Все сериозни въпроси, манифестирани в красиви скали и камъни, обвити в стомана, мрамор или гранит в очакване на физическа трансформация от високите нива на радиация и железен оксид. Както се вижда, Комитска обича да съчетава фотография, инсталация, 3D компютърно-генерирани обекти и експериментални филми, а работата й изследва темите за време, пространство, и памет.
Документалният фотограф Денислав Стойчев работи по проекти за младежите в България, живота в селските райони, обществения транспорт, доброволчеството, посткомунизма и православието. Допреди пандемията е на щат като фотожурналист във вестник Труд, понастоящем се изявява на свободна практика и има публикации в местни и международни медии като National Geographic, Guardian, Al Jazeera и The Wall Street Journal. Историята на горната снимка също е любопитна. Младият Петър Добрев, който оглавява село Бабата от 2015, е активист за запазване на населението в Бесарабия, поддържане на българското му самосъзнание и развитието на селата в региона.
Ужасно симпатичният Думисами Карамански е роден във Ваймар, Германия, но живее и работи в София. Възпитаникът на Национално училище за изящни изкуства Илия Петров има магистърска степен по живопис от Националната художествена академия и много участия е групови изложби и резидентни програми. Освен с велико име, Карамански може да се похвали и с първа награда от платформата Млади български художници.
На пръв поглед, Ивана Джановска е невинно момиче, което описва своята работа като импресия и интимен поглед върху това, което намира за красиво и/или поетично, макар и не винаги естетично. Целта й е да бъдe преводач на чувства в образи в снимки, правени в различни години и на различни места, с привидно нищо общо помежду си, но всъщност спояващи преживяванията й в топъл и туптящ конгломерат от усещания. Бърз поглед към Instagram-а на родената във Велико Търново девойка обаче дава да се разбере, че редовно търси белята и играе на котка и мишка с администраторите на Meta заради своята чувствена аналогова фотография с много душа. Ивана е момиче от семейство на художници, което е закърмено с терпентин и бои. Kратък гимназиален завой към точните науки не успява да я разколебае да се занимава с изкуство под една или друга форма. Между 2016 и 2020 пътува и живее в Азия и Централна Америка, където започва да снима. От 2018 насам не се разделя с фотоапарата и предпочита да не обработва след прояваване, а вместо това да експериментира със светлина, двойна експозиция и други инциденти. Потентните истории от нейните кадри със сигурност я вдъхновяват и за следването на операторско майсторство в Чехия понастоящем.
Симона Павлова e родена и живее във Велико Търново. Завършва тамошното училище Емилиян Станев с профилирано обучение по изобразително изкуство, преди да се отбие до столицата за четири години в Нов български университет и специалността Керамика и порцелан. Дигитални форми. Успява да се дипломира успешно и с приложен италиански, за да работи като преводач, а междувременно реализира своя самостоятелна изложба в разгара на пандемията през 2020 и продължава да се интересува от керамика и попарт.
Единственото, което знаем за двайсетгодишната Жаклин Пехливанова е, че е възпитаник за бургаската френска гимназия, който понастоящем следва в пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев и събира своите мисли и чувства в скицник с ежедневни рисунки. Графиката добре, героите също.
Живеещият и работещ в столицата Никола Грозданов използва стъклото като основен материал за подход към обществено-политически теми. Най-новата му работа съдържа пет стъклени обекта с гравирани послания от плакати, използвани по време на протести срещу войната в Ирак през 2003. Затишие поставя въпроса за мълчанието на западното общество към нарастващото напрежение в Европа днес. Захвърлените и смачкани послания търсят отговори за липсата на масови вълнения от нпо-та и мирни активисти. Чупливостта на материала пък подсилва чувството за възможна загуба на стойността зад написаното.
Петър Чиновски завършва гимназия по интериорен дизайн, преди да се запише в арт колеж за визуални изкуства и да се дипломира като график във великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Работата му търси скъсяване на дистанцията между двуизмерно и триизмерно. Петър често работи в слоеве от различни материали и се интересува от синтетичния минимализъм, машинно произведеното и артефакта. Някои от хората около мен ми казват, че съм станал стерилен. Сигурно е от частияния минимализъм. Привлича го и функцията на изображението като средство за (публична) комуникация, предимно табели и знаци. Материалите, с които работи предимно са дигитално генерирани изображения и принтове, МДФ, хартия, акрил, силикон и фотографии. Чиновски е един от селектираните автори за ежегодната награда БАЗА за 2022.
Радина Стоименова се сдобива с бакалавърска степен по стенопис от Националната художествена академия, преди да запише магистратура по визуални изкуства във френския град Анси. Изходни точки в повечето ѝ проекти са непрекъснато променящите се градски пространства и отпечатъкът, който те оставят върху колективната памет. Разглеждайки ги поотделно и като слоеве, Радина изгражда субективен разказ, който се вмества между белите петна на паметта и градските легенди. Отмествайки някои слоеве и извеждайки на преден план на пръв поглед незначителни места, тя разсъждава върху значението, което имат за нас от историческа, икономическа и антрополгична гледна точка. Така пространствата се превръщат в нещо като острови или съвременни паметници.
Мултидисциплинарният артист Светли Евгениев е профилиран в керамиката – очаквано, след като от ранна възраст се вдъхновява от естествения и натурален свят и обича да изучава и докосва органични материали и земята. Преобладаващите мотиви в актуалните му творби са симплистиката, минимализмът и опростеното представяне на сложни концепции за битието. Светли задълбава в проблеми и въпроси за цялостната човешка култура като бързото и грубо навлизане на новите технологии, интерактивната връзка между човека и света и липсата на връзка между модерния индивид и органичната му среда. Работи с предназначени за изгаряне или унищожаване материали от индустриални зони. Противопоставя се на трафика на наркотици, проституцията и агресивното отношение на обществото към секса и правата на гей хората. Изкуството му търси баланс между визуалното, естетическо възприемане и концепцията в основата на неговите експерименти.
Арт Старт 2022 е в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и галерия Credo Bonum (ул. Славянска 1) от 9 март до 1 април. Повече информация за двете изложби има ТУК.
