Теодор Генов закъснява ужасно много. Хубавото в неговия случай обаче е, че няма как да му се сърдиш, защото не те е вързал да го чакаш на улицата, а и никога не забравя своето обезоръжаващо възпитание и дяволит поглед. Но най-вече защото основни теми в неговата първа самостоятелна изложба (повод за настоящия разговор) са именно онези постоянни спътници в живота и кариерата на мнозина съвременни артисти – размотаванеъо, самосаботиране и липсата на продуктивност.
Въпросното закъснение с разговора за изложбата е мета момент (или NFT? – бел.ред.), а Генов обръща горните субективни недостатъци в забавен отказ да бъде задушаван от чуждите очаквания и чудесно обяснение как когато слезеш от колелото, тогава идва прокрастинацията – онзи разтегнат във времето момент на нищоправене и безтегловност, когато съмненията, напрежението и страховете придобиват физическа форма.
Shot Down In Mid Flight е пост-/пандемичен разказ от първо лице за задушаващата тежест, която те съпровожда. Освен да провокира интеракция с посетителите в КО-ОП, творбите в първата самостоятелна изложба на Генов резонират и извън темата за продуктивността в изкуството (и липсата на такава) и справянето с творческия блокаж просто защото удрят леки елегантни шамарчета на широкоразпространения натиск от големите очаквания и страховете от постоянното пропускане на възможности.
Артистът, познат преди като Pastedko, изследва именно обратния ефект, който се получава от амбицията да бъдем винаги по-усърдни, по-добри, по-бързи и по-силни. Дали е за добро и какво точно се случва, само той си знае:
Как си? Как минава ежедневието ти напоследък? Добре съм, благодаря. Доскоро минаваше в интензивна подготовка за изложбата, но това отмина и сега отдъхвам малко. Завърнах се към писането общо взето.
Какво пишеш? В личен план – мъча се да работя по дипломния си филм и неговия сценарий. В професионален – най-разнообразни неща напоследък. Хубавото на свободната практика е това, че мога да избирам дали да се заема с даден проект или не. Наскоро ми се наложи в един и същи ден да пиша по проекти за кисело мляко, бира и тракийски племена. Другото по-интересно е конфиденциално за момента.
Умишлено ли реши да започнеш годината със самостоятелна изложба или така се случи? Васил Владимиров от КО-ОП ме покани да направя самостоятелна изложба още някъде в началото на миналата година. Конкретната дата я решихме лятото на 2021, така че е съвсем умишлено. Чувствам се добре, че започнах годината с изложба, защото така ми пада един дългоочакван и желан камък от сърцето. Надявам се и да задържа тази инерция и до края на 2022, разбира се.
Кога започна да мислиш и работиш по Shot Dwon In Mid Flight? В началото имах съвсем друга концепция за изложба, но в един момент си казах, че това не е нещо, което напълно чувствам и си смених идеята. И така, след дълги размишления, през октомври си казах, че искам да направя Shot Down In Mid Flight. Общо взето работих по тази идея от три-четири месеца. В първите три доизмислях и избистрях концепцията в главата си, а практическата страна (изпълнението) го направих за един месец. За мен е доста важно да си представя добре всичко в пространството преди да започна да работя реално, обичам да премислям нещата. Но мисловният процес ми отне толкова време и защото за мен най-важното бе да почувствам всяко нещо и да направя нещо съвсем искрено. Всичко започна от заглавието, което ми се яви и не съм го променял въобще, след него си визуализирах и идеята за картината с падащия/простреляния в средата на своя полет жокей. А след тях и другите картини и обекти, с които целях да направя един консистентен, цял разказ за моя опит с прокрастинацията и самосаботирането.
Какво откриваме в изложбата като творби, техники и теми? Състои се от четири платна с акрил, един обект от дунапрен и колани, една модифицирана маса за прострелка на оръжие, две сувенирни пушки, няколко по-малки рисунки на хартия и една временна стена, създадена за пространството (на КО-ОП – бел.ред.). Темата е една – прокрастинацията, самосаботирането, държанието напук на забързаността и изискванията на ежедневието. Мисля, че най-интересно ми бе да работя върху обектите, тъй като са напълно непознати за мен води. Беше искрено забавно и останах доволен от резултата, мисля, че и хората също, тъй като това дунапренче, както го наричат всички, обиколи интернет.
Какво научи за себе си по време на работата по изложбата? Научих, че няма закъде да бързам толкова много, но пък и че зависи от мен колко ще се развия. Научих и това, че рекламата ме е възпитала добре и дедлайнът е и мотиватор. Аз обичам да предавам нещата в последния момент. Научих и как да режа прецизно дунапрен, хаха.
Кои са твоите най-запомнящи се случаи на самосаботиране и размотаване? Най-скорошният случай е да ти върна отговорите на тези въпроси, хаха. За което се извинявам.
Важното е да сме живи и здрави. А иначе? Ами понякога протаквам толкова, че в един момент се оказвам в два-три сутринта пред монитора в полузаспало състояние, работейки за нещо, което е било за предния ден, например. А за самосаботирането – понякога го правя от чист интерес и провокация, все едно ми е скучно и се вкарвам в кофти ситуации, за да видя последствията и реакциите, които невинаги са приятни. Но пък ми разнообразяват деня. Сещам се за подобни случки още от детската градина, но не са за разказване.
Официалният текст към изложбата я описва като разказ за самосаботирането, непродуктивността и прокрастинацията от първо лице. Водил ли си диалози по темата и какво научи от тях? Да, както споменах и по-горе – мисловната част ми отне най-дълго време. Целият този процес бе един експеримент и интересното е, че непродуктивността напук в случая се превърна в движеща сила, мотиватор и вдъхновение за творбите в изложбата. Shot Down In Mid Flight е и протест срещу изискването постоянно да сме продуктивни, с което рискуваме невинаги да създаваме нещо искрено, а просто да задоволяваме нечии очаквания. Бих искал това колко Instagram поста си качил последния месец да не е признак за нашия талант. Иска ми се личният контакт, студио визитите и разговорите с куратори и галеристи да е показ за това, един вид този процес на оценяване да минава отвътре в сцената и отзвукът от труда ни да идва по естествен аналогов път.
Част от обектите провокират интеракция. Изненадаха ли те коментарите и реакциите на хората, въобще успя ли да видиш изложбата и творбите в нея по друг начин след откриването? Ходих доста често до изложбата и след откриването. Стоях при Васето и наблюдавах кой се стреля с пушките, хаха. Изненадах се, че много хора ми писаха и споделяха с мен, че темата ги е ударила по слабото място или пък, че е напълно релевантно. Включително и хора, чието мнение ценя много. До последно се притеснявах как ще бъде възприета изложбата, но общо взето повечето коментари бяха доста положителни, за което се радвам. Разбира се, бих се радвал и на критика, защото тя е и вид признание и за мен е доста важна обратната връзка.
Кои са най-големите ти страхове и как се справяш с тях? Аз съм доста несигурен и винаги ме е било страх да не се изложа или да кажа нещо нередно или неправилно. Което ме е спъвало многократно. Справям се с това като отбягвам злонамерени хора и общуването с тях; като не толерирам лошо държание към другите и като филтрирам това. Понякога се справям и като се хвърлям и в неща, които си мисля, че не са ми по силите, и в некомфортни ситуации.
Какво чете, слуша и прави Pastedko напоследък докато мързелува, размотава се и отказва да се качи на колелото на завишените очаквания? Pastedko е Instagram псевдоним. А Теодор Генов, за да е по темата с прокрастинацията и това, че трябва да си починем малко, ще отговори Netflix & Chill.
Shot Down In Mid Flight на Теодор Генов е в КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) до 20 февруари. Повече информация за изложбата има тук.
