Тегавото време навън, постоянните валежи, ескалиращата ситуация с коронавирус, незнайно кога предстоящата карантина и онази особено смразяваща костите влажна есен са идеален повод за спасяване на места, които предполагат тишина, социална дистанция и вдъхновение от добро изкуство. Иначе казано, правим още един стегнат тур на софийските галерии и техните настоящи ИЗЛОЖБИ. Къде ще ходим този уикенд:
Какво: СЛЕДИ ОТ ИМПЕРИИ. След Сребърната мина на Thomas Sauvin, Vernacular MashUp на Jean-Marie Donat и Melos на Guillaume Lebrun, кураторите Надежда Павлова и Никола Михов продължават доброто партньорство на Синтезис с Френското посолство и културен институт както те си знаят. А именно, като канят едно от водещите имена в съвременната урбекс фотография на гости този септември, за да направи още кадри от България и да ги изложи в Следи от империи. Откакто зарязва работата си като правен консултант преди години, Thomas Jorion прекарва цялото си време в пътешествия по целия свят и снимане на впечатляващи изоставени места, руини и недовършени сгради с голямоформатната си аналогова камера. Най-новата изложба на французина е фокусирана върху три от неговите значими проекта: Silencio (2007-2013) за индустриалното минало на Европа, руините на Американската мечта и разпадането на Съветския блок (корица на едноименната книга е зимен изглед от Бузлуджа), Vestiges d’Empire (2013-2016) за архитектурното наследство на френската колониална империя и Veduta (2009-2020) с над 250 изоставени италиански дворци, вили и хотели, построени между XVII и XX век.
Къде: Галерия Синтезис на бул. Васил Левски 55 до 4 декември
Какво: СГРАДИТЕ В НАС. Кураторът Мария Василева определя Иво Бистрички като автор, който назовава нещата с истинските им имена, без да е дидактичен или да си служи с плакатни похвати. Какво означава това в неговия случай? Ами, просто коментира глобалните икономически, политически и екологични проблеми проблеми чрез запомнящи се образи, които смесва минало и настояще, факти и митологии, реалност и утопии, за да постигнат максимален ефект. Бистрички ползва и различни техники като специални плаки, надупчване и издраскване на повърхността, но най-новата му серия, създадена специално за галерия Структура, е чиста проба живопис – портретна галерия на сгради на властта като Мавзолея на Георги Димитров и Партийния дом в София, Триумфалната арка и Луксорският обелиск в Париж, Сградата на конгреса във Вашингтон, Портата на небесното спокойствие от площад Тиенанмън, Бранденбургската врата, Партенона в Атина и други. Без помпозни декоративни детайли, разголени до крайност, ужас за архитектите (или не?), кеф за всички останали. Конкретността на сградите няма значение – те са символи на властта и метафори на обезличаването.
Къде: Галерия Структура на ул. Кузман Шапкарев 9 до 23 октомври
Какво: ВЪЗДИГАНЕ. ПЪРВИЯТ ВИПУСК. СГХГ отбелязва 125 години от създаването на НХА с поглед към учителите и учениците, които полагат основите на българското изкуство и възпитат художествен вкус в Следосвобожденска България. Динамичното изграждане на модерната българска държава върви едновременно в много и различни посоки, а художествено образование е поверено на създаденото през 1896 Държавно рисувално училище (днес Национална художествена академия). В първия випуск са приети 48 учащи, по-голямата част от които е представена и в настоящата изложба с над 80 творби: рисунки и първи опити с маслени бои на добре познати автори като Андрей Николов, Асен Белковски, Господин Желязков, Димитър Радойков, Стефан Иванов и Цено Тодоров, наред с произведения на не толкова познати имена като Богдана Фисчиева Иванова, Борис Блъсков, Никола Тонев и Михран Гарабетян. Там са и техните учители: Иван Мърквичка, Ото Хорейши, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Шац и много други.
Къде: Софийска градска художествена галерия на ул. Ген. Гурко 1 до 28 ноември
Какво: ДНЕС Е УТРЕШНОТО ВЧЕРА. 22 автора от 13 страни ни срещат с първата вълна на Ковид-19 в Италия, оцеляването на орангутаните на остров Суматра, кървавия режим във Венецуела, трафика на забранени стоки в Иран, маслиновите горички на остров Сицилия, поразени от друг вирус и оставили без поминък много хора. Българските участници в груповата изложба на международния фотофестивал-биенале Фодар пък са се насочили към забравата и разрухата, която може да се открие на много места у нас. Болезнен хуманизъм, един вид.
Къде: Музей на изкуството от периода на социализма на ул. Лъчезар Станчев 7 до 27 октомври
Какво: ЗАКРИТИ ПОЛЕТА. Доверяваме се на приятелчетата от artnewscafe и тяхната препоръка да се разходим до изложбата с ретроспективен характер на Станислав Памукчиев, подготвяна повече от две години и представена в три инсталационни групи. Стълбата работи с универсални символики за пътя и изкачването, Биографично е серия от обекти, затворени и архивирани в стъклени кутии, а трите картини от серията Молитвено постепенно се скриват зад синтетични материали под натиска на метални стяги. Мизансценът от метални мрежи, стъкленици, железни стеги, покрития от поликарбонат, гума и стъкло също е атрактивен – може да влезе в употреба и за други проекти.
Къде: Галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2 до 21 октомври
Какво: АЛЦЕК МИШЕВ/АКУИ-МИЛАНО-СОФИЯ. Живописец, концептуален артист, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор, наследник на стар зографски род, завършил Художествената академия в София, Алцек Мишев напуска България в началото на 70-те. Заради прочутия пърформанс Преплуване на Атлантическия океан (1979-1982) му се носи слава, че е избягал от режима плувайки – своеобразен мит на героичния художник, предприел невъзможното в името на творческата свобода. Ретроспективната изложба за 80-годишнината на художника заема тринайсет зали на Двореца, събрали над 140 негови произведения.
Къде: Двореца на пл. Княз Александър І №1 до 21 ноември
Какво: VIRIDITAS. Базираната между София и Берлин Гергана Петрова започва фотографската серия Viriditas (зеленина на латински) след завръщането си у нас през 2017. Продължението на темата за климатичните промени и замърсяването в Хоризонт на събитията от 2016 съвесем логично е фокусирано върху красотата и крехкостта на заобикалящата ни природа и нуждата за нейното опазването. Цялата случка е болезнен рефлекс към време, в което продължаваме да експлоатираме безогледно земните ресурси, а несметно богати капиталисти екзистенциалната криза на всички кризи, като се развличат с фалосоподобни ракети и разходки 3в космоса. Петрова обаче вярва, че зеленинаta все пак ще успее да надделее въпреки всичко. Животът, какъвто го познаваме сега, със сигурност ще се промени. Наш дълг е да намерим начин да се развиваме заедно, в хармония. Дано.
Къде: Пространството на КО-ОП на бул. Янко Сакъзов 17 до 7 ноември
