ВИДЕО: Българският рейв архив на Vladzen

Горните 138 секунди са потентен синтез на носталгичната емоция, позабравена история и всичко мило и важно за средата, което се случи по време на BRA | Български Рейв Архив – мултимедийната изложба за електронната сцена в България отпреди двайсетина години, преобразила залата и фоайето на Националния студентски дом в миниклуб и място за случайни срещи на стари познайници преди близо месец.

Краткото филмче за събитието обаче едва ли дава достатъчно ясна и изчерпателна представа за къртовския труд на визуалния артист Владислав Илиев – Vladzen, който създава българския рейв архив след преглед на хиляди фотографии, плакати, флаери, архивни видеа и части от радио предавания, преди да направи интервюта с над двайсетина продуценти, диджеи, организатори, фейсконтроли и обикновени фенове от онези времена и да ги събере в интерактивна аналогова и дигитална инсталация с добавена реалност, видео прожекции, мапинг и ударна доза носталгия.

Цялата изложба се случва в най-подходящия момента – в настоящия постковид (поне в нормалните държави) период, когато започваме все по-често да тъгуваме по свободното събиране и неограничени танци на еуфорична музика от аналоговия период преди социалните мрежи. Макар и позабравено и претопено от захаросания корпоративен свят, зараждането на рейв културата у нас в края на 90-те оставя своя отпечатък върху градската култура и заслужава още по-задълбочен анализ не само на нейното влияние, но и очевидните причини за нейното изчезване.

Самият Vladzen не смята да спира до тук и предвижда разширяване на BRA с още материали от личните архиви на посетителите на изложбата и дигитални епизоди на сайта на проекта и неговите канали в YouTube, Instagram и Facebook до края на годината. Макар в същината си проектът на Илиев да дигитализира, обработва и показва по нов начин едно старо, но важно съдържание, BRA успява да постави и доста въпроси за връзките между поколенията, приемствеността, изграждането на общности и въобще как се забавляваме в момента.

Избягваме да натискаме Vladzen с въпроси дали не му се прави пълнометражен документален филм за цялата случка и вместо това го разпитваме набързо как се стигна дотук, какво мисли за изложбата от дистанцията на времето и какво очаква занапред.

Владислав Илиев – Vladzen © Личен архив

Как стигнахте до BRA? Защо решихте да се съсредоточите върху точно тази субкултура? Идеята дойде по естествен път, исках да споделя разговорите и хубавите спомени, ценностите и морала от това време. Разбира се, състоянието на сцената в момента също ме вдъхнови да започна проекта. Усетих, че сега е точният момент да стартира с изложба и мисля, че сцената го заслужава.

Бил сте на 14 в пика на рейв кулурата у нас. Какви спомени имате от нея и какъв е първият Ви осъзнат досег до нея? В ранна възраст се докоснах до дивия ентусиазъм на тази култура и веднага се идентифицирах с нея. Нямаше нужда от колебание, музиката, хората и свободното изразяване веднага ме грабнаха и изградиха у мен чувство за принадлежност.

Помните ли някое конкретно парти? Помня ярко партитата в Индиго, самото пространство бе много добре аранжирано. Имаше две нива, а целият клуб беше покрит като новите закрити тенис кортове. Също така всички транс партита, които бяха изключително цветни и с голяма ангажираност към декора и светлината. Тези партита бяха цяла концепция от елементи и разбиране към детайла, което сега ми липсва.

© Метрополис

Как подходихте към предварителното проучване и подготовка за изложбата? Разбира се, първо направих проучване какво е правено в България и след това се захванах с търсенето на материали: от телевизии до частни продукции, диджеи, промоутъри и фенове. Като сценограф и художник имам опит с експониране и работа с пространство и не ми бе трудно да си представя как искам да изглежда изложбата. Паралелно с това търсих и място и когато преди повече от една година попаднах в Националния студентски дом, веднага разбрах, че това е мястото.

Най-важните изводи и наблюдения, които направихте сам за себе си? Основно това, че много млади хора не знаят абсолютно нищо за историята и нямат любопитство, а също и забравата в тези, които са преживели това. Това ме накара да се замисля за връзките между поколенията, приемствеността и изграждането на общности. Затова и изложбата за мен се превърна от визуален спомен и мост между поколенията в нещо важно и дълбоко като концепция, а именно връзката между паметта и колективната история.

Ползвали ли сте архиви на други промоутъри освен Метрополис? Да, разбира се, партньори са Метрополис със своите плакати, фотографии и статии, но освен тях сме изключително благодарни и на студио Cinemaq и техните страхотни видео архиви на предаването Техно от края на 90-те до 2003-та. Освен тях се включиха и много хора с лични архиви като страхотните флаер колекции на Марта Данева, Рада Еленкова, както и на много други хора, които ни писаха и се включваха с отделни и много ценни графични материали, фотографии и видео.

© Метрополис

Какви са причините за появата на рейв културата у нас: привлечена мода или осъзната нужда? Мисля, че беше и двете, но модата се появи по-късно. Политически влизахме в ново време, хората имаха нужда от нова музика и от нови преживявания. На запад тази култура вече се беше развила и много български диджеи можеха да купуват плочи от Германия, Холандия или Англия и да възпитават публиката тук. Това в комбинация с голям брой млади хора създаде една добра среда за избухване на рейв културата. Хората имаха нужда да се идентифицират и да покажат и изразят свободата си. Това и големият ентусиазъм бяха в основата тази култура да процъфти за толкова кратко време.

Има ли някакви политически причини за това? Да, както вече казах, тази култура винаги е била свързана и политически, неслучайно рейвът в Англия тръгва точно от такъв проблем. Така и тук, съзнателно или не, рейв културата беше огледало на политиката и всъщност кризата през 90-те може би тласна сцената да започне да се развива по естествен път.

Къде изчезна духът на рейв културата отпреди двайсетина години? Има ли модерни феномени с шанс да се превърнат в масова култура? Духът сякаш се претопи в един много захаросан корпоративен свят. Не знам къде изчезнаха тези хора, изключително ми е любопитно. голямото желание и дори наивност, които виждахме у младите хора, сега сякаш липсваТ. Като че ли в момента има спад в тази енергия и се надявам и вярвам, че винаги след спад има и издигане.

© Метрополис

На какво ни учат рейв партита от края на 90-те? Най-вече на нормални човешки взаимоотношения, морал и ценности. Това не е просто музика, а начин на живот и ние можем само да се възхищаваме и да се учим от ентусиазма и самоинициативността на хората по онова време.

Най-изненадващите реакции на посетителите на изложбата? Всички бяха страхотни: от това как хората се разпознават във видео архивите до това колко души се включиха с желание да дарят такива. Също сме много приятно изненадани от големия брой млади хора, които посетиха изложбата и бяха любопитни към историята.

С какво искате да си тръгнат освен с носталгия? С вдъхновение и гордост от нещо, с което можем да се похвалим. Нещо, с което не сме били на последно място в поредната класация. Щастлив съм, че много хора идваха при нас с думите благодаря ви, наистина настръхнах.

© Метрополис

Bulgarian Rave Archive е онлайн тук и в Instagram.