След задълбоченото внимание върху работата на Гаро Кешишян (2016), Йордан Йорданов-Юри (2017) u Антоан Божинов (2019), Синтезис продължава да показва значими български фотографи от втората половина на ХХ век. Макар в отсъствието на своя покоен автор, изложбата Бунтът на изображенията е удобен повод да се запознаем обстойно с еротиката и другите теми от снимките на Деяна Стаматова (1941 – 2001) – едно от най-важните имена в съвременната българска фотография от 70-те и 80-те години.
Катерина Гаджева определя този период като време, в което властта предприема решителни мерки в нова посока, противоположна на идеята за мъжкото момиче, характерна за ранния социализъм. Възвръщането на женствеността се превръща в основна цел, заради която се налагат редица промени. Търсят се нови пропагандни образи на жената и девойката и кой би могъл по-добре да разбере, да преживее и да предаде – красиво и смислено – женския свят, освен самите жени?
Именно през 70-те, жените за първи път уверено се заявяват като автори в българската фотография. Деяна Стаматова, Лоте Михайлова, Румяна Бояджиева, Петра Атанасова и много други откриват първите си самостоятелни изложби, в които представят теми като новата жена – нежна, красива, одухотворена, майчинството, децата и други. Властта им позволява показването на по-интимни сцени и голо тяло, макар изложбите на самата Деяна Стаматова нееднократно да се оказват със заключени врати и недостъпни за широката публика.
Последното съвсем не е случайно, тъй като Стаматова експериментира най-смело именно с актова фотография, която е и най-силно застъпена в настоящата изложба. В своя текст към монографията Фотографията на Деяна Стаматова (2007), Георги Лозанов разказва как през нейната работа минават бунтовете на модернизма – срещу естествеността на гледката и невинността на погледа. Светът пред камерата чезнеше, стапяше се във вътрешни състояния, родени според културните моди на 70-те и 80-те, от една деликатна феминизирана женственост.
В интервю с Нора Ангелова от 1997, Стаматова споделя как актът е всичко дрго, но не само показването на човешкото тяло. За мен актът става акт, когато говори за същността на актувания, за характера на модела. Към този характер аз прибавям някаква идея, която той самият носи в себе си. Защото актовата фотография е начин да разбереш човека, който е изобразен. Защото смисълът на цялата фотография въобще, на всичките ѝ жанрове е да покаже хората, човека, средствата, с които си служи. Фотографията въобще е човекът. Той винаги е в центъра на всяко изкуство – човешката личност, човешката същност. А тя може да бъде изобразена и чрез актовата фотография.
Бунтът на изображенията на Деяна Стаматова е в софийската галерия Синтезис (бул. Васил Левски 55) до 6 октомври. Повече информация има ТУК.
