Леките притеснения покрай тазгодишната липса на едно от най-смислените софийски събития за съвременно изкуство са били напразни. Вместо да направят пауза покрай пандемията, организаторите на Арт Старт компенсират януарското отлагане на изложбата на млади български художници под 35 години с две паралелни експозиции.
И докато курираното от Весела Ножарова и Ренета Георгиева специално издание Art Start Editions гърми юбилейни бутилки шампанско в КО-ОП с колекционерски, но достъпни тиражни творби от предишни #артстарт титуляри като Алина Папазова, Мартиан Табаков, Мартин Атанасов, Невена Eкимова и Теодор Генов, основната двойна изложба в Гьоте-институт и Credo Bonum провокира ударна група от дузина фатални жени и двама мъже за потентни работи, инспирирани от темата Скок в празното – по името на една от знаковите фотографии на Yves Klein.
Кураторите Ножарова и Бояна Джикова описват горната тема като левитация между небето и земята, игра с реалността и замръзване в напълно нестабилно място, които се превръщат в отправна точка за коментар не само върху ситуацията на несигурност пред младите художници през последната година, но и върху необходимостта от дързост и смелост за скок в неизвестното. Кой е вътре:
Рисуваните или фотографирани изображения на младата Сияна Шишкова се проявяват в сините часове на денонощието, когато светлината прехожда в тъмнина. Зад това семпло поетично обяснение се крие доста по-дълбоко и сериозно проучване на различните аспекти на Аз-а и размазаните очертания между вътрешния свят и проявлението му в материалния. Изследването на родената в София и учеща в нидерландската Gerrit Rietveld Academie девойка e повлияно от Jung-ианската психоанализа, изучаваща значимостта на сънищата, фолклора и митологията и довели самата Сияна до практика, описана като митологизиране на субективното преживяване. Звучи сложно, но фотографиите на Сияна са от онези, които предизвикват мигновена емоционална реакция.
Познаваме София Димова покрай скорошна соло изложба Capitalizing On My Love for You в Æther и възнамеряваме да я следим отблизо заради любопитното съчетаване на различни материали и изразни средства (рисуване и инсталации) в изграждането на връзка между нейните лични фундаментални търсения и социо-политическите проблеми. Преди да се установи (поне за момента) в България, Димова се дипломира в нидерландската академия Minerva (Грьонинген) през 2019.
Освен самоироничен прякор в Instagram (billydebili), страшен талант за фигуративни женски тела, саморазрушителни букви и велики илюстрации по цитати от Anaïs Nin, Били Матеева има приятния навик да вкарва ирония в наблюденията върху своята среда и нейните хаотични, уморени и изкривени от безкрайни хедонистични начинания обитатели. Ексхибиционистичното желание да изложи лукавия си ум се манифестира в плакати, рекламен дизайн и обекти – реакция към специфични преживявания, но не без импровизация с градски елементи и форми.
Пловдивчанката Боряна Русенова-Айна заминава да учи в Щатите още като тийнейджър и остава в Охайо, за да завърши бакалавърска програма по изящни изкуства. Две магистратури по-късно (една по арт педагогика в Глазгоу и още една по изящни изкуства в щатския университет в Охайо) и вече е професор по живопис в тексаския технически университет и художник на картини, базирани върху скулптурните форми на занаятчийски диорами от фотографии и други материали. След като прекарва по-голямата част от своята кариера в живопис и графика, Боряна мисли все повече как да премине към работа с инсталации и видео и прави планове да документира въпросните диорами в стоп моушън анимация.
Вера Хаджийска има магистърска степен по фотография от университета в Портсмут и неимоверна страст към изучаването на миграционни процеси, културна и национална идентичност, история и колективна памет. Практиката на пловдивчанката разчита на фотография, аудио и видео инсталации, пърформанс и архивни документи, чрез които се вглежда в отминали и настоящи исторически и социо-политически събития в България и на Балканите. Очаквано, работата на Хаджийска е публикувана в издания като Musée, Loupe, The Calvert Journal, Post Pravda и Bulgarian Photography Now, а инсталацията за предстоящия Арт Старт съчетава две нейни произведения от дългогодишния проект за насилствената смяна на имената на мююлманите у нас между 1912 и 1989 – видео пърформансът Черна дъска и инсталацията от архивни документи Тетрадка с имена.
Година преди да завърши основно образование, софиянката Владимира Вълкова решава, че иска да следва архитектура и интериорен дизайн в Майнц. Дългогодишното редовно посещаване на артистична школа в София обаче си казва думата. Въпреки натовареното академично ежедневие, Вълкова продължава да стимулира своя интерес към визуалните изкуства във всичките им форми, без междувременно да се уморява от работата като сценограф във филмови продукции, стажа в студио за изложбен дизайн, барманството, уроците по татуиране и десетките университетски проекти. Дори напротив, Вълкова краде от времето за сън, за да експериментира с текстил, прежда, вехти дрехи и покривки, найлонови торбички, стари въжета, акрилни бои, четки, белина, спрейове, мрежа за изолация, такер, чук и пирони върху опънати платна с рамки от стари полирани летви (когато реши да използва рамки, разбира се). Тазгодишният Арт Старт е нейната първа съвместна изложба в София след участия на събития в Майнц, Франкфурт и Берлин.
Като доста други съвременни (и млади) български артисти, и Денислав Големанов минава през академично образование в Нидерландия и по-точно в художествената академия в Грьонинген. Афинитетът му към прагматизъм навява сатира, засягаща директно изследвания проблем, а практиката на художника го намира в ролята на инженера, който се смее. Нямаме представа дали е фен на Явката ДЛГ, но Големанов въобще не крие вдъхновението си от така наречените батковци: онези квартални идоли с недвусмислени татуировки и едва кретащи коли с хиперболични стикери, които будят хлад и уважение със своето присъствие. Вербуването за изпълняване на задачи го довеждат до близки срещи с техния бит и дом, но вместо негостоприемна среда, Големанов бива залят от охолство от евтини украшения, идилични мушами и сладък аромат.
Жанина Маринова няма 30, но вече е успяла да завърши с отличие графика и печат във виенския университет за приложни изкуства, да се установи в австрийската столица, да участва в десетки групови и самостоятелни изложби и да си подсигури престижна репрезентация от галерия Rudolf Leeb и платформата Kunst ab Hinterhof. Нейните впечатляващи графични творби изследват невидимата материя на възприятието, мислите, чувствата и спомените с идея за въображението като вид материализирана фантазия. Работейки предимно в областта на ситопечата, рисунката, инсталацията и книжното изкуство, Маринова използва разнообразни материали като платно, хартия, прозрачни фолиа и дърво за основа на ситопечати в голям мащаб. Справка: монументалното платно в австрийската църква Св. Михаил от 2018, което може да бъде видяно в сайта на младата мацка.
Жанина Маринова не е единствената участничка в тазгодишния Арт Старт, която живее и работи във Виена. Родената в София Катерина Димитрова започва обучението си в същия университет за приложни изкуства през 2015, но специализира графичен дизайн, живопис и анимация. Доминиращите теми в нейната работа са идентичност, националност, принадлежност, формиране на човешката личност, колективно съзнание, фолклор и забравени спомени. Сред досегашни изложби и участия на Димитрова си личат двете части на Cute, but creepy във Виена и Not based on a reason в софийската Аросита.
Кая Ценкуловска е съвременен текстилен артист, завършил софийската гимназия по приложни изкуства Св. Лука, преди да се дипломира в магистърската програма по текстилен дизайн в НХА. Силното влечение към похватите на традиционните занаяти я карат не просто да работи с тъкане, плъстене и плетене, а да осмисля тези процеси по емоционален и духовен начин. Ценкуловска използва естествени материали заради безкрайните им възможности да ги моделира сякаш са живи и имат поведение. Водещите теми в нейната практика се въртят най-често около разкриването на женската чувствителност, вътрешното усещане към външния свят и изкуството като адаптация към неудобна реалност.
29-годишният Любен Малчев набляга на живописта в специализираната гимназия Дечко Узунов в Казанлък и великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий дотолкова, че да спечели две награди за млад автор и да участва в дузина изложби в български галерии като Рафаел Михайлов (Велико Търново), Шипка 6 (София), Стубел (София) и Райко Алексиев (София). По-късните му картини със статуи се фокусират върху символа на надмощието и влиянието на идола.
Марина Генова има бакалавърска степен по сценичен и екранен дизайн от НАТФИЗ през 2015 и магистърска по дигитални изкуства от НХА през 2017. Вероятност сте засичали нейното име върху плакатите на изложби като Хербариумът като място за съхранение на идеи (2021, САМСИ, София), Kunst-art (2021, Градска художествена галерия Борис Георгиев, Варна), Особен импулс (2020, Австрийски културен павилион Fluca, Пловдив), Електронни сънища (2019, Галерия +359, София) и Играчкофилия и играчкофобия (2016, ИСИ, София). Дори да сте го пропуснали, трябва да знаете, че Генова обича да изследва влиянието на технологиите и мрежите върху идеологическите, икономическите и политическите структури през популярната култура и постмодернистични реалности. Видео творбата If these fences could talk изгражда мета фантастична сцена, базирана на реалност, в която Susan Sontag и Adrienne Rich живеят в алтернативна вселена като съседки от предградията.
Да снимаш фантастични места по фантастичен начин – фотографката Мая Венкова се е съсредоточила върху природата и нашата връзка с нея, времето и паметта. Поетичните снимки на българския фотограф на свободна практика са наситени с проникновено желание да намерим място, където се чувстваме в хармония със света около нас. Преди да се установи да живее и работи в Барселона, Венкова завършва тамошна бакалавърска програма по художествена фотография и магистратура за разработване и разпространяване на фотографски проекти, фотографията като съвременно изкуство и кураторство. След самостоятелни и групови изложби в Барселона, Мадрид, Майорка, Рим и Берлин, Венкова се включва в тазгодишния Арт Старт с една от последните си работи In Search of Levitation– онова човешко желание да търсиш, поглеждайки към вътрешният пейзаж на душата си проекция на своите чувства, страхове и вдъхновения и да намериш това състояние на безтегловност, което ти позволява да откриеш отговорите за своето съществуване.
Визуалният артист Цветелина Иванова се дипломира в специалност Фотография на университета Портсмут през 2015, преди да завърши педагогически курс по изкуства две години. Междувременно не спира да движи проекти на съоснования от нея колектив Revolv. През последните три години, той се разраства до група от седем артисти с общи идеи и интереси, които им помагат в активната работа с галерии и университети и участията в различни симпозиуми и дискусии. Понастоящем Иванова преподава и работи върху индивидуални проекти в Лондон – инсталации, в които играе с нови мащаби чрез уголемяване на непознати за простото око детайли, намерени предмети, публични и частни архивни материали като 35 мм диапозитиви и 16 мм филми, за да изследва връзката между произход, клас и статус.
Арт Старт 2021: Скок в празното е в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и галерия Credo Bonum (ул. Славянска 1) от 7 май до 4 юни. Юбилейната Art Start Editions е в КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) до 16 май. Повече информация за двете изложби има ТУК.
