Първото трицифрено число в историята на Виж! е отличен повод за ретроспекция. Стотният брой на независимото месечно списание за изкуство и култура провокира не само хвалби за постоянството, с коeто Камелия Величкова, Мая Стефанова и останалите им съмишленици продължават упорито да създават печатно издание в море от мимолетни Instagram истории и TikTok чалга, но и желание да се върнем назад към най-добрите им корици.
Втората изложба на изданието е посветена именно на принтове на някои от най-добрите корици в деветгодишната история на изданието и десетките артисти, които участват в разработването на тематичното лице на всеки брой. Подредени една до друга, кориците подсказват, че добрите идеи не застиват на едно място, а визуалното и словесното не е нужно да са във война.
Дългият идеен път на три току-що излезли от майчинство мацки без журналистически опит започва от малка мансарда на морския бряг и налудничавото желание за безплатно списание за култура в Бургас и в години на световна финансова криза, за да мине десетки романтични истории (личната им история е пълна с умилителни примери за такива) и да стигне до разпространение в София, Пловдив и Бургас и летни турнета на любими южни местенца – чак до Варвара и Синеморец.
И докато екипът се стяга за разходка между миналото и настоящето на изданието в изложбата Виж! Първите сто, Boyscout провокира неговите родители да изберат най-любимите от любимите си деца:
АПРИЛ 2019: Ъ, или изкуството на превода от Теодор Георгиев
Мая Стефанова: Темата за превода и неговите предизвикателства е безкрайна и трудна за илюстриране. До последно се лутахме как да подходим към корицата, а тази работа на Теодор Георгиев сякаш сама ни намери почти в последния момент. За мен най-ценно е, че ми помогна да открия перфектното заглавие на въвеждащия текст. Това Ъ от книгата, която човекът е пробил с нос на изображението, веднага ми се върза с обичайната реплика на някой, който нещо не е разбрал Ъ? и нещо му се губи в превода, както и с това, че Ъ е от групата на буквите и звуците в кирилицата, които си нямат точен аналог на други езици и беше ценна находка и пример за това как изображенията във Виж! имат силно и понякога буквално въздействие върху думите.
ОКТОМВРИ 2019: Природно творчество от Мария Налбантова
Светослав Тодоров: Човек не бива да разчита на случайността, но щастливите инциденти неведнъж са подобрявали предварително очертаното. Мария Налбантова беше сред гласовете в този брой, посветен на мисленето върху екологични теми през изкуството. Корицата е всъщност работа, която тогава беше в процес на завършване. Рядък момент, в който се запечатва както творбата и темата, така и процесът. Временното може да е толкова ценно, колкото завършеното.
НОЕМВРИ 2019: Машина на времето – 30 години назад към 1989 от Мартин Младенов
Камелия Величкова: За мен всички корици на Виж! са специални, допада ми много цялото разнообразие от стилове, техники и теми. Но ако трябва да се спра на една с интересна история, това е корицата на Мартин Младенов за броя, посветен на годишнината от падането на Берлинската стена. В него опитахме да си направим собствена машина на времето и да обърнем поглед назад към събитията в страната ни през 1989. Да се пренесем в нея и да си представим кои са темите, за които Виж! би отделил място в ноемврийския си брой, ако трябваше да го отпечатаме преди 30 години.
Прекарах няколко дни в архивите на Столична библиотека, опитвайки се да пресъздам дизайна, типографията, дори заглавията на рубриките от периодичните издания от тази година. Ровейки се из броевете на ЛИК, Българско фото, Космос, Жената днес, Паралели, Лада и още един куп издания, попаднах на наистина страхотни находки. Стилистиката на 80-те е доста изчистена и фокусирана върху типографията, за разлика от визуалната еклектика, която започва да залива печата през 90-те.
Корица на този ноемврийски Виж! е кадър от първото републиканско скейт състезание, организирано от Комсомола през 1989. Изключително забавен парадокс, защото България е може би една от няколкото държави в Източна Европа, в които тази ъндърграунд култура е институционализирана. По това време първите софийски скейтъри се събират основно около езерото Ариана. Сглобяват, комбинират, режат гуми, измислят заместители на части. В началото се карат основно по-стари, пластмасови модели от Кореком. Едва по-късно започват да се появяват и дървени. Някои намират свои начини да ги майсторят самоделно, трети молят, разменят, правят уговорки с познати в чужбина да им купят и донесат.
ОКТОМВРИ 2020: Изкуство и протест от Станислав Беловски
Иван Димитров: Без присъствието на Станислав Беловски, всеки брой на списание от 2020, посветен на многоликите и всевечни любовни авантюри между изкуство и протест, би бил непредставителен. А за Виж! щеше да граничи с престъпление. Затова в броя за изкуството на протеста включихме Беловски не само с интервю, но и с покана да застане на корицата. Струва ми се, че без него на точно тази корица, щяхме да сме допуснали наистина исторически компромис. Той ни изпрати няколко предложения от свои колажи и след оспорвани и дълги вътрешни избори и балотаж се появи най-декадентската корица на Виж!.
Мая Стефанова:Имаше супер забавен детайл, който обаче си остана само в нашите редакторски кулоари. Барът, избрал да се рекламира на задната корица на същия този брой, се беше вдъхновил от сюжета на Беловски и преди приключването ни изпрати снимка от интериора с жена, която се опитваше да пресъздаде същата поза, висейки надолу с главата от бара. Беше супер забавна закачка, после малко съжалявахме, че не я използвахме.
МАЙ 2021: Първите сто от Вяра Бояджиева
Мая Стефанова:През годините е имало много случаи, в които кориците се появяват някак естествено в процеса на работа по конкретния брой. Понякога те ни намират, друг път – ние тях, но с времето се оформи тенденция те да носят част от заряда на онова, за което разказваме. Не знам дали тази връзка винаги е съвсем явна за читателите, но за мен по-ценно е, че в нашите очи тя е там и само да погледна дадена корица, мога почти мигновено да се сетя за вътрешността.
Корицата за стотния ни брой има малко по-различна история, защото имахме идея да е специално създадена за повода. С Вяра Бояджиева сме работили и преди – нейна илюстрация откриваше вътрешната тема за малки, качествени български брандове и места, за които искахме да разкажем в разгара на пандемията, когато ни се стори, че така можем да помогнем и да обърнем погледа към тях. Още преди това тя се включи и със свои рисунки от изолацията – картини от нейния бит, стаята, леглото, библиотеката, гледките през прозорците, масата, на която скицира. Те съвсем естествено влязоха в първия ни изцяло виртуален брой, който след това прерастна в книга и изложба.
Отдавна искахме да имаме и нейна корица и стотният брой ни се стори идеален момент. Никога не сме давали конкретни насоки, само темата, защото за нас е важно артистите да могат да изразят най-вече себе си и да покажем таланта им в най-чиста форма. Оказа се, че Вяра беше избрала да скицира идеите си, докато е била известно време в хижа Септември и съчетанието между нейния талант и спокойствието на природата е дало страхотен резултат. Изпрати ни множество идеи за това как различни образи във всевъзможни ситуации са вперили поглед в интересно четиво – докато разхождат кучето, карат колело или просто изчакват нещо на тротоара. Всичките бяха топ, но единодушно се спряхме тройката образи от пейката, които са се зачели задружно и видимо доволни. Горната илюстрация краси и плаката за юбилейната изложба – който желае, може да я нарами и отпечатана върху торбичка или облече като тениска. С нея ще благодарим и на всички настоящи и бъдщи хора в Patreon, без които нямаше да можем да продължим да правим Виж!
Виж! Първите 100 е в KО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) от 18 до 23 май. Повече информация за събитието има тук. Виртуалното издание и архив на досегашните броеве на Виж! има тук. Ударете им едно рамо и в Patreon.
