Ревю: Genesis на Domo Genesis

Domo Genesis винаги се е опитвал всячески да избяга далеч от високите очаквания и непрекъснатите сравнения с останалите звезди от разпадащия се колектив Odd Future като бунтаря Tyler, The Creator, детето-чудо Earl Sweatshirt, таланливото комбо The Internet и безследно изчезналия Frank Ocean по- най-добрия възможен начин – като записва непрекъснато и не се срамува да признае откровено, че има още много работа върху продуцирането и лириката, преди да се класира в А отбора на американския хип-хоп от Западното крайбрежие. Дебютният му студиен албум обаче е наистина (и може би неочаквано) добра заявка за интересна самостоятелна кариера, която напълно оправдава шестте години чакане след присъединяване на Dominique Marquis Cole към Odd Future. Genesis е логичният и вдъхновяващ резултат от дългогодишното постоянно старание и дискретни опити на Domo да заслужи уважението на публиката и своите авери, докато търси собствената си идентичност и стил. Как се постига подобно нещо? Много просто – работиш упорито, запознаваш се отблизо с техническата страна на продуцирането и композирането на мелодии и бийтове и си скъсваш гъза от непрекъснато рапиране. Последното не звучи особено достоверно за момче, мързеливо определяно като напушен рапър от по-необразованата част от критиката, но Domo е ценен най-вече заради трансформацията си от групов играч в колектив с шокиращи рими и младежки бунт срещу статуквото до изключително продуктивен артист в развитие с няколко микстейпа и съвместни издания в досегашната дискография. Rolling Papers (2010), Under the Influence (2011), No Idols (2012), MellowHigh (2013) и Under the Influence 2 (2014) са именно онова търсене на собствената идентичност, повлияна в най-голяма степен от музиката на MF DOOM, Nas, Wiz Khalifa и Mobb Deep и стигнала до повратната си точка именно в Genesis.

Цялостната соулфул атмосфера на дванадесетте парчета в албума избухва с пълна сила още в откриващото Awkward Groove, което балансира уверено между постигнатото досега (Look at me now, I got knowledge for every dollar made/ Look at me now, I ain’t scared of none of my flaws/ I got ‘em shook of me now/So if you ever had a doubt, it shouldn’t be now/Nah) и вечните съмнения в бъдещето (I’m looking for my destiny/Take me on a blind date) – състояние, което му позволява да не се взима много насериозно през всичките 42 минути на Genesis. Мотивиращият майчин монолог в началото на One Below е искрена основа за деликатната мелодия от флейта и болезнени размисли за проблемите в музикалната индустрия (I’ma take all of mine if they’ve got nothing to give/ The lack of inspiration had me chasing broken ideas/ Мy life story gotta be worth somebody’s time). Параноята и съмненията в собствените възможности също не са забравени и доминират в нахъсания речитатив на подходящо озаглавеното Questions, същото важи и за директните отправки към марихуаната в продуцираната от Tyler, The Creator Go (Gas), колаборация с други познати пушачи като Juicy J и Wiz Khalifa. Нежните моменти от One Below продължават и в колаборацията с King Chip All Night, която разчита на деликатна пиано мелодия и вокодер за разлятите вокали на двамата изпълнители. Дуетът с младата звезда Anderson .Paak и първи сингъл от албума Dapper притежава онзи комерсиален Mayer Hawthorne заряд на съвременната поп музика, но най-показателното парче за общото настроение, характер и послания на албума се крие в закриващата престъпно кратка кода Lost and Found със симпатичен джазиран хип-хоп инструментал и дискретен саксофон и непрекъснато повтарящ се фонов рефрен (I was just trying to find my way). Последното парче звучи малко незавършено, но именно тази лека, много музикантска и не особено агресивна продукция в такива тракове на имена като Christian Rich, Sha Money XL, Sap и Cam O’bi оставя достатъчно място на Domo да разгърне всичките си идеи в един неочакван, но все пак заслужено добър дебют.

Genesis (Odd Future) е на пазара.