Дори да не познавате името на Александра Георгиева, със сигурност сте засичали работата на Sa6ettu – дългокоса и позитивно настроена девойка, която рисува изключително остроумни и винаги забавни герои на ръба на сарказма и изглежда така, сякаш е родена да завършва изречения с усмихнати емоджита.
Възпитаничката на столичната гимназия за приложни изкуства Свети Лука и Националната художествена академия открива първата си изложба още през 2016 и не се ограничава само в едно изразно средство. Макар да експериментира непрекъснато с нови техники, а често и в комбина с други артисти, Sa6ettu е един от дузината съвременни български артисти с моментално разпознаваем визуален стил, който еволюира постоянно от първите абстрактни рисунки в детството до завоите към текстилни предмети и инсталации, татуировки и социални проекти.
И макар да отрича наличието на конкретна идея зад своя Boyscout подкаст и да го нарича с безличното асансьорна музика, Александра Георгиева очевидно рисува, потопена в космополитната атмосфера на джаз от Нови Лондон, американско инди, лъстиви демо записи на Mac DeMarco, мелодичен руски пост-пънк, новозеландски и много нежен психеделичен рок.
Как си? Как ти се отразява пандемията и човешката лудост? Ами, добре съм. Гледам да не се оплаквам, че не е много градивно и полeзно. Човешката лудост принципно ми се отразява, най-вече моята собствена, но това е естествен процес. Трябва да има малко и от нея за подхранване на креативността, а и да ни подсеща да не се взимаме толкова насериозно. Живота е смешен и луд, стига да му позволиш да бъде такъв. Иначе абсурдната ситуация с този вирус не ми се иска да я коментирам, достатъчно сме се облъчили вече с тази тема цяла година. Дали ми влияе или не, няма значение вече. Случило се е и се случва и няма какво да направя, приела съм го и гледам да оцелявам както правя с всяко едно нещо.
С какво запомни 2020 и какво научи за себе си? Не мисля, че имам такава практика да си правя равносметки толкова спрямо годините. Собственият ми анализ си тече всеки ден, постоянно взимам под въпрос всяко мое решение и мисъл, която ми мине през главата. Иначе, въпреки неприятните неща, които се случиха тази година генерално по света, специално за мен всъщност бе доста благ период не само от работна, но и от лична гледна точка. Опитах се да си направя по-сериозен анализ за това какво наистина искам да правя, защо го правя и какво бих могла да допринеса за хората с това нещо. Научих се да бъда по-смирена със себе си и обстоятелствата, които ме заобикалят, което някак си даде много изненадващ тласък и на работата. С голяма благодарност към мен, близките и вселената успях да случа всички проекти, които си бях планирала, а и преоткрих изключително интересни нови артистични техники, които тепърва съм си дала за цел да развия тази година.
Предвид характерното влечение да рисуваш смешни и абсурдни герои и сюжети, имаше ли повече вдъхновение от обикновено през последната година или не? Конкретно с пандемията, честно казано не. Не ми се обвързва с тази тема, нито бих искала да иронизирам ситуацията твърде много, достатъчно абсурдна е. В момента по-скоро съм си дала почивка от работа, събирам сили и вдъхновение за нови проекти.
Сравнително често работиш с други артисти. Как се случва процесът и на какво държиш, преди да се хванеш? Казвала съм и преди, че съм голям фен на експериментирането с различни материали и техники и особено на колаборирането с други артисти. За мен е изключително важно както развиването на моите собствени идеи, така и предизвикателството да ги съчетая с някой друг. Това са предизвикателства, свързани не само от техническа гледна точка като съчетаване на стилове, измисляне и подготвяне на съответен проект, разпределяне на роли и задачи, но най-вече от личен аспект. Най-изначално трябва да ме е изкефил самият човек като характер, да сме развили приятелска връзка, преди въобще да се е стигнало до работа и задължително да имаме, доколкото е възможно, подобен визуален естетически вкус.
Има ли нещо, което ти е помогнало най-много да излезеш извън комфортната си зона и да се развиеш като художник и илюстратор? Всяко нещо, което ме е карало да се чувствам некомфортно, независимо какво, е било изключително ценен опит и постепенно е разширявало преградата на страха ми. Колкото и да е трудно и да не ни се иска е наложително да практикуваме това ни качество, защото животът наистина е прекалено кратък, за да живеем в измислен от нас си страх и да ограничаваме пълния си потенциал. Аз самата мога да кажа, че съм доста неловък и притеснителен човек. От дълги години се боря с доста голямо притеснение под форма на паник атаки и това да си излизам извън зоната на комфорт е почти всекидневна практика. Важно е винаги да бъдем себе си, независимо от човешките стереотипи и предразсъдъци, да сме благодарни на себе си и вселената за всичко, което ни е дадено, добро и лошо, да се стремим да правим това, което обичаме и да се пускаме малко по-смело по течението.
В едно старо интервю споделяш, че рисуването ти помага да се отървеш от съмненията поне за кратко. Още ли е така? Явно е било доста старо интервю, хахаха. Това изказване звучи някак си малко невротично, но кой знае, може би съм била в някакъв странен период тогава. За мен рисуването е начин на изразяване. Това е нещото, което ме зарежда и обожавам да правя и ми действа много медитиращо.
Работила си по социални проекти, татуираш много дупета и други части. Има ли проект, от който все още те е страх и не си се осмелила? Работя по социални проекти и татуирам дупета в едно изречение сложени звучи просто велико. Но да, имам още доста идеи за бъдещи проекти, които тепърва се опитвам да се мотивирам да реализирам. Страхът е глупаво нещо, казах го вече, по-скоро проблемът е в организацията. От толкова много идеи понякога ми гръмва главата, доста често се разпилявам на сто места и това най-много ми пречи да случа идеите си.
Някоя, за която още те е яд, че не е случила или всяко нещо по реда си? Клоня към второто със сигурност. Точно там съм, където трябва да бъда, всяко нещо се случва с причина и в точното време.
Какво се опитваш да постигнеш със своята работа? Да предизвикам някаква емоция у хората и различна гледна точка за нещата, които ни заобикалят.Изпитвам огромно удоволствие когато творя, правя го с голяма любов, забавлявам се и искам да пренеса същото усещане и в хората, които виждат работата ми. Харесва ми иронията, която ни поднася животът и да я изобразявам по саркастичен и смешен начин.
Представяш ли си по-дълги сюжети за своите герои като анимационни филми или са само в отделни ситуации? В момента по-скоро съм в статичен период. Въобще не съм стигнала до това да се замисля за анимиране. Сега съм на много различна вълна, която дори не е толкова свързана с рисуване, ами повече с изграждане на материални обекти, инсталации и тестване на различни медии. Със сигурност ще стигна и до това в даден момент, просто трябва малко търпение.
Не спираш да експериментираш с различни техники и медии, кои са последните ти любови, за които не знаем? Обичам да се разнообразявам, да. Последната медия, която преоткрих в края на 2019 продължава да държи интереса и вълнението ми напълно. Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с текстил. Не съм го учила, нито съм проявила толкова желание през годините, за шиене съвсем забрави. Заслугата за този нов интерес, а и като цяло в живота ми, са на сестра ми, която ми показа абсурдната техника за правене на килими и текстилни обекти от прежда latch hook (фъкане на български). Показваше ми тези готови, супер нелепи картинки от типа на прасенце в кошничка, зайче на полянка, дърво с дъгичка и така нататък, които да прекопираш и да ги направиш на пухесто артистично хендмейд килимче. Подигравайки се първоначално, постепенно осъзнах всъщност колко готино ще е да се направи нещо такова, но добре обмислено и трансформирано във формата на моите същества (изчадия, както баща ми ги нарича). От този момент нататък, това се превърна в новата ми мания и форма на изразяване, планирам още много такива проекти. Керамиката също ме влече напоследък. И там правя някакви тъжно-смешни опити, защото нищо не разбирам. От всичко ми се иска, трябва да се пробва в този живот и да се експериментира максимално.
Най-хубавото и най-лошото на твоето поколение? Не искам да се ангажирам с това да слагам етикети на отделни или на групи хора. Този спор за поколенията го водя редовно с родителите ми и честно казано вече ми е омръзнало малко. Всяко поколение си има добри и лоши черти, с всичко е така. Не може и да се сравняват, защото обстоятелствата и средата постоянно се променят. Естествено не ми харесва постоянното бозене в телефоните, но в същото време този мащабен достъп до информация и хора ни е дал изключително много възможности за личностно развитие. Просто с нищо не трябва да се прекалява, в това се състои балансът.
Кои са хората, които те вдъхновяват и следиш най-често? Всички искрено добри, свободомислещи, креативни и шантави хора са ми супер интересни и ме вдъхновяват много. Иначе ако става въпрос за творческо вдъхновение съм голям фен на работата на Thomas Bayrle, Joakim Mojanen, David Shrigley, Matthew Palladino, Antwan Horfee, Conny Maier, Braulio Amado, Joan Cornella, Alex Gamsu Jenkins, Jeffrey Cheung, Ricardo Passaporte, David Mendez Alonso, Misaki Kawai, Yayoi Kusama, Morgan Blair, Hannah Epstein, ZEBU, Ruohan Wang, Keith Haring, Wilfrid Wood, Toshio Saeki, Matt Carignan, Alexis Jamet, Jean Jullien и много други. Радвам се изключително много на нещата на Борис Праматаров, Мартина Вачева и Mitch Brezounek, Елена Назърова, Мирослав Живков (Dzhingibi), Алина Папазова, Розалина Буркова, Калоян Илиев – Кокимото, Мария Налбантова, Жана Миткова, Rosie Eisor и цялото Blood Becomes Water крю, Мартин Пенев, Алекси Иванов, Ясен Згуровски, Любомир Игнатов, Николай Петров (Glow), Викенти Комитски, Невена Екимова, Радостин Седевчев, Вълко Чобанов, Теодор Генов (Pastedko), София Грънчарова, Даниела Янкова, Зоран Мише, Жоро Пеев, Златимир Араклиев, Lubri Kante, Войн де Войн, Мартин Атанасов, Вито Валентинов, Виктория Стайкова и още сто други имена – предварително съжалявам, ако съм пропуснала някой. Абе, супер талантливи хора има тук.
Каква е концепцията на твоя Boyscout подкаст? Идеята е точно, че няма такава. Това са случайни чил песни, които доста често се въртят в плейлиста ми докато рисувам. Наричам ги асансьорна музика, каквото е и името на самия плейлист.
Имаш ли някаква запомняща се история с групите и песните от траклиста? По-скоро всяка една ми напомня за даден човек, отколкото конкретна история. Свързвам я с определена емоция и това ми доставя удоволствие.
Спомена, че не обичаш много масови събития. Ходиш ли по концерти? Ходя естествено, но не съм фен на масовите мероприятия, да. Страдам от лека форма на човешка клаустрофобия и не ми е много приятно да се бутам в големи тълпи, което съответно и ме възпрепятства да се насладя докрай на огромни концерти. Повече предпочитам малки камерни събития, с по-малко хора и по-интимна обстановка.
Най-ярките ти спомени, свързани с музика? Много са, не знам. През целия ми осъзнат живот съм се занимавала с музика, паралелно с рисуването, всичките ми спомени са свързани с това, общо взето. От петгодишна се занимавам с танци, пеене и свирене на различни инструменти на сцена пред много хора (вече повече като хоби) и това ми е дало изключително много развитие и прекрасни спомени.
Съдейки по снимките на Даниела, имаш готова визуална концепция за първия албум. Какво свири групата на Sa6ettu? Смешен джаз.
Александра Георгиева е онлайн в Instagram и офлайн в софийското студио за татуировки White Rabbit. Фотографията в този материал е на Даниела Йорданова, а гримът – на Мария Трайкова.
