© Вихрен Георгиев
Дългокраката мадама Силвия Чапарова (която съвсем заслужено и често прекръстват на Шарапова) е обезоръжаващо позитивна жена, която се случва в най-подходящия момент, раздава свръхдози вдъхновение и good vibrations и е способна да промени светоусещането на събеседниците си за нула време (според Анна Станкова) или поне за един скоростен следобед на предната седалка в порнографския Mercedes, който шофира отскоро. Енергичният и винаги усмихнат маркетинг мениджьр на The Mall говори разпалено за своята работа, многобройни идеи и нескрити мъжки любови: екстремни спортове, автомобили, футбол, мода и бойни изкуства. Красив човек във всяко едно значение на това определение.
Каква беше като дете и как стигна дотук? Бях много тиха и спокойна, коренната противоположност на това, което съм сега. Израснах в много артистична среда. Баба ми бе главен секретар на читалище и театър и съм играела на гоненица сред галерии и картини, бях най-отпред на всички концерти и културни мероприятия, зад кулисите на безброй коледни тържества и постановки с Дядо Мраз. Завърших езикова гимназия и се готвех за кандидат-студентски изпити с немски и математика, въпреки че се затруднявах да реша какво искам да уча. Винаги съм се справяла отлично с всички предмети, без да бъда зубрачка. Баща ми искаше да наследя семейната професия и да стана лекар, но бунтарката в мен искаше да се отскубне от това някой да я покровителства и да се меси в професионалното й развитие и затова избрах математиката като най-далечна наука за моите родители. Приеха ме да уча Физика и Статистика и Иконометрия, но вместо това реших да запиша Масови Комуникации в НБУ. След три години безгрижен студентски живот реших, че е време да поработя малко по специалността и попаднах на обява за място в Attica Media (издателите на Playboy, Maxim, Grazia и Joy). Явно съм ги очаровала, защото ме взеха за асистент на пиар и маркетинг мениджъра им. Тогава започнах да работя по старта на петото списание в портфолиото на фирмата, английското ОК! Малко преди първия брой шефката ми напусна и се притесних сериозно, че ще ме разкарат и мен. За щастие решиха да ми дадат шанс и само след пет месеца във фирмата станах мениджър на 22 години, поне на документи. Тогава започнах да се уча как да бъда истински такъв и на практика. След шест години работа за компанията и лансирането на още списания като интериорното Casaviva и най-голямото икономическо списание Forbes реших да напусна, защото не виждах никакво развитие. Временно поех няколко по-малки и краткотрайни проекти за пиар на български изпълнители, преди да дойде предложението от The Mall.
Това ли е естественото развитие напоследък – от медии към ритейл? Интересно ми е. Сега съм от другата страна, аз съм поръчителят и казвам какво искам и кога го искам. Всеки ден ми е различен. В момента организирам едновременно няколко събития и кампании за първи юни, футболното първенство и още едно събитие с предимно женски аудитория. Работата ми ме зарежда. Не знам дали е естественото развитие, защото то зависи от личните цели, а аз винаги искам повече и повече както от живота, така и от себе си. Имам чувството, че мога да направя бизнес от всичко. Постоянно трупам идеи и чакам да ми остане време, за да ги реализирам.
Някакви грандиозни провали? Не. Старая се да не ме е яд, щом става въпрос за работа. Просто не си заслужава, а и не си спомням да съм взела кофти решение. Може би звучи прекалено самоуверено, но не съм човек който си губи времето в ядове за подобни неща. Гледам напред и продължавам.
Идеята зад твоя boyscout подкаст? Аз съм силно и мъжко момиче, което рядко позволява на някой да му дава тон живота. Но и аз си имам слабост в лицето на един мъж, моят мъж. Той е много интересен човек, който ме е научил на много неща и най-вече как да подбирам музиката, която слушам. Преди въртях почти всичко, а сега знам какво и кога искам да го слушам. Смея да твърдя, че той формира един нов мой поглед към музиката.
© Вихрен Георгиев
Как се случи? Намерихме се в мрежата с помощта на брат ми и започнахме да си пишем за музика през повечето време, посланието се криеше в текстовете. Често уцелвахме любимите си песни и в тези моменти захапвах все повече и повече. Изпращахме си музикални послания в продължение на месец, преди да се видим на живо. Когато чувах песен, която ми напомня за него (буквално постоянно, защото не спирах да мисля за него), си я записвах, за да му я пусна по-късно. Така е и до днес – споделяме музика постоянно, а когато не сме заедно, си пращаме линкове преди да ги публикуваме по профилите и в социалните мрежи. Той постоянно ме светва за нови изпълнители и песни и въобще е от хората, които знаят всичко. Предизвикателство е да го изненадам с песен, която не е слушал. Най-силните ми моменти, свързани с музика и с него, са началото на нашата връзка, когато лежахме по цяла нощ върху килима в хола и слушахме Радио Нова без да ни се спи и без да искаме да спим. У дома непрекъснато звучи музика без значение от часа. Живеем на последния етаж в една мансарда точно под звездите и нямаме съседи.
Последните песни, по които се вманиачихте? Goddess на Banks, Hurry On Now на Alice Russel и Faded на ZHU. Проблем е да ги сведем само до три.
Продължавате ли да се изненадвате един друг с нова музика? Пътувате ли заедно по фестивали и концерти? Всеки ден. Следим различни музикални източници. Най-яко е когато го изпреваря и му пусна някоя песен още преди тя да направила хиляда гледания. Дори докато работим през деня си пускаме музика, за да си оправяме настроението. Наскоро преброихме, че през 2012-а сме били на 12 концерта в страната и чужбина. Сега се готвим за Mаssive Attack.
Автомобилите са другата ви обща страст. Разкажи за Mercedes-a от снимките. Аз съм доста висока и си падам по големи автомобили. Търсехме CL 600 за мен, но попаднахме на ето тази ценна находка: Mercedes Benz E 190 от 1983-а с оригинален Lorinser пакет и само 150 хиляди км пробег. Не му мислихме дълго. Приятелят ми винаги е искал да има стар автомобил, който да възстанови и да го превърне в безценен. Веднъж вече съм минавала по този път с един VW Beatle от 1973-а – беше ми малък, но нямаше как да устоя на Hurby. На него е базирана 356-цата на Porsche, другата моя страст. Бих дала всичко за един Eagle Speedster или E-type на Jaguar. Няма такава кола, влюбена съм в нея. Плача всеки път, като гледам ревюто на Jeremy Clarkson. Буквално плача и усещам една такава тръпка. Подобни страсти те водят по много странни места и те запознават с хора, които иначе няма как да срещнеш. Най-якото чувство е, когато хората се обръщат след колата или вдигат одобрително палец по светофарите. Кефят се като видят жена зад волана.
Най-възбуждащото в старите автомобили? Изваяните на ръка форми, воланът, скоростният лост с топка отгоре. Навремето създаването на един автомобил е отнемало много повече време и човешки труд.
Какво ще вкараш в подкаст за шофиране с порно Mercedes-a по Подбалканския път например? Papi Pacify на FKA Twigs и останалите парчета, които съм подбрала – по-бавни за завоите и по-забързани за правите отсечки.
Препоръчай нещо на хората, които те четат в момента. Да се забавляват и наслаждават на живота и музиката. Всяка песен е свързана с лична история в определен момент от живота, всеки си я пречупва през своята призма и се сеща отново за преживяваното всеки път, като я чуе. Нека има повече преживявания, които водят до повече спомени и история.
Силвия Чапарова е в Soundcloud и в блога на The Mall.
