Set My Heart On Fire ImmediatelyMatador Records

Perfume Genius

10

Има някаква много приятна екзалтация от идеята за музикант, който успява да се преоткрива кардинално и същевременно да задобрява все повече с всеки следващ албум. Set My Heart on Fire Immediately, петият албум на Mike Hadreas като Perfume Genius, e моментният триумфален връх на кариера, започнала със суров звук, крайно болезнената емоционална голота и ранимост на Learning и Put Your Back N 2 It, минала през набиращия увереност Too Bright и гигантския катарзис No Shape. Подобна траектория обикновено говори за амбициозност, но случаят на Hadreas е малко по-различен, най-малко защото нещата изглежда като да му се получават естествено и без излишни напъни. Последният запис на американеца e изящно пищен, многопластов и искрен албум, който очарова още на първо слушане с величествени мелодии с гъгнещи синтезатори и витиевати струнни и симфонични аранжименти, отказващи да бъдат вкарани в калъпа на един-единствен жанр и постоянно изненадващи със своята интелигентна трактовка на популярни течения от последните няколко десетилетия. Петият албум на Perfume Genius очарова с самоуверения размах и здрава ръка, с които се справя с подобна амалгама от готик, глем, синтпоп, кънтри и инди рок звуци, за да наложи своята идея за пост-стилова и индивидуална душевност от много висок калибър. Нежното фалцето на Hadreas стига нови висини в един по същество телесен албум, който диша по-свободно след всяко следващо слушане.

Rough And Rowdy WaysColumbia

Bob Dylan

9

Bob Dylan е вечният антагонист, чието верую е сякаш да прави точно обратното на това, което се очаква от него. Въпреки че от появата му на фолк сцената в опушените Гринуич Вилидж барове в началото на 60-те до днес, не гласът му, а онова, което има да каже с него през тези почти шест десетилетия го е превърнало в истинска рок легенда, през последните дванайсет години Dylan издава три албума, съставени изцяло от кавъри на някои от най-знаковите парчета на американската поп музика, преди същата да бъде пометена от цунамитo на рокендрола. Новият Rough And Rowdy Ways е събитие с това, че Dylan сваля маската на интерпретатор, за да говори от свое име. В този смисъл за адептите, този албум е поне толкова важен, колкото слизането на Мойсей от планината със скрижалите с десетте божи заповеди – госпъл, неочаквано яростен блус, препращаща към бийт поетите смела игра на думи и неизбежните за 77-годишен мъж размишления за края на земния му път (I Contain Multitudes съдържа стряскащо лишената от страх и сантименталност строфа I sleep with life and death in the same bed), но и осезаемо задоволство от всичко, което често напук на обстоятелствата и очакванията си е успял да свърши до момента. Rough And Rowdy Ways не скрива нищо от слушателя – нито уморения, по старчески несигурен глас, нито понякога осезаемо недоизгладените фрази. Хапчето няма нужда да бъде изкуствено подсладено, тъй като така или иначе е предназначено само за хора, за които натрупаната с годините горчивина няма никакво значение. Още от пилотния сингъл, в който размишлява за убийството на John Kennedy (17-минутнaта Murder Most Foul), е ясно, че Dylan е толкова нахално отдалечен от всичко, което се случва в момента, че може да бъде актуален по всяко време.

Heaven To A Tortured MindWarp Records

Yves Tumor

8

Още първите секунди в Gospel for a New Century, откриващото парче в четвъртия албум на Yves Tumor, те карат да изтръпнеш с онази добре позната, но винаги провокативна възбуда при среща с нещо едновременно познато, новаторско, енергично и ужасно секси. И не, не говорим за самоувереното заглавие и още по-самоуверения грандиозен звук, а за размаха и въображението на Sean Bowie в най-новата им артистични заявки след опитите в съвременната нойз електроника. Още първите десетина минути на Heaven To A Tortured Mind бележат сблъсъка с изключителен полижанров албум, който черпи печели само позитиви от своето една идея по-комерсиално и първосигнално звучене, обречено да очарова още по-голяма публика без компромис с интегритета на Tumor. Миналото на Yves Tumor (артистът използва местоименията те/тях) няма никакво значение – нито къде са родени (Ноксвил, Тенеси), нито къде пребивават понастоящем (Торино), нито с кого колаборират (Mykki Blanco), нито с каква музика са отраснали (соул плочите на родителите и Throbbing Gristle като битка срещу консервативната среда), нито пък какво очакват феновете след успеха на Safe In The Hands Оf Love от 2018. Heaven to a Tortured Mind е ужасно естествена, ошлайфана (с помощта на продуцента Justin Raisen, работил със Sky Ferreira, Ariel Pink и Charli XCX) и поразителна трансформация, която мутира непрекъснато в продължение на 36 минути. Макар да черпи смело от разнолики стилове като соул, алтернативен рок, глем, психеделичен и краут рок, нойз, шугейз и дори гръндж, брилянтният нов опус на Tumor не е ретро колаж, а космическа атака със стадионни химни, които удрят право в простатата с гигантски движения и адски манипулации. Всичко си е на мястото, няма нищо излишно, мелодиите са чук, а талантът на Tumor да съчетават и преоткриват стилове по най-невъобразим начин – повече от вдъхновяващ. Госпел за новия век? Минимум. Тотален, безкомпромисен и гъзарски авант-поп шедьовър на един от най-интересните и неподражаеми артисти в съвременната музика? Определено да.

Untitiled (Rise)Forever Living Originals

Sault

7

За двете години, в които са в музикалния обсег, за британския колектив Sault има смущаващо малко информация. Сякаш музиката им идва от нищото – няма интервюта, нито снимки, видео, концерти, сносно описание в Wikipedia – едно доста асоциално медийно присъствие, или по-скоро отсъствие? Знае се само, че продуцент досега им е бил Inflo, съавтор на Black Man in a White World на Michael Kiwanuka, който пък е сред гостуващите артисти в албума заедно с Laurette Josiah, леля на Leona Lewis, според Guardian. Друго известно е, че приходите от продажбите им отиват за благотворителност, а всички останали слухове за членовете на колектива нито се потвърждават, нито се отричат. Които и да са те, добре уплътняват времето, спечелено от липсата на суета. Untitled (Rise) излиза около 12 седмици след предходния им дългосвирещ запис от тази година и е общо четвърти за 18-те месеца след появата им въобще. И най-изумителното е, че в него няма нито едно парче (от цели 15), влязло с компромис. Преминават от дълбока тъга и меланхолия, през възторг до съпротива и революции. Правят го с изкусна смесица от хаус, фънк, соул, пост пънк, диско и буги вибраци с изненадващи включвания на бразилска батукада, детски хорове и барабани като от военен марш. Но докато на повърхността мелодията те приканва да потанцуваш, то текстовете сякаш никога не те оставят напълно да забравиш, че на по-дълбоко се води борба – за оцеляване, за признание, за равенство и справедливост. Изключително силна музика с още по-мощни послания – непоклатим баланс между лирика и звук, какъвто чуваме все по-рядко. 

Fetch the Bolt CuttersEpic Records

Fiona Apple

6

От първата си поява на световната сцена с изключителния си дебют Tidal през далечната 1996 (а и на последвалите награди на MTV, където в отговор на наградата за най-добър нов изпълнител бълва рант за повърхностната култура, която телевизията възпитава), Fiona Apple поразява с изключителна зрялост и отявлен нонконформизъм. Дете чудо на пианото, жертва на изнасилване, когато е едва 12-годишна, особено обещаващ текстописец, победител в битка с хранителни разстройства – Apple израства под тежестта на извънредни очаквания и ръка в ръка с немалко демони, които все още отекват в гласа й, докато пръстите й бягат като обладани по клавишите на пианото. Едва петият албум на американката за всички тези години не прави изключение от предшествениците си (а и доказва правилото, че по-малко може да е много повече), печелейки суперлативи от всички посоки за богатите си текстури и приключенски отбивки в аранжиментите на песните, тематичното си богатство и навременност, бруталната откровеност и суровия й, ръмжащ вокал. Достатъчно е да си пуснете откриващата I Want You To Love , за да чуете артист, способен да напише безупречно класическа композиция, която да превърне в безпрецедентен момент единствено с малко импровизация и като даде свобода на наелектризиращия си глас.

The Slow RushModular Recordings

Tame Impala

5

Едно от задължителните музикални преживявания на годината идва цели 5 години след Currents (оглавил Boyscout Топ 50 през 2015 бел. ред.) без да изостава нито като класа, нито като качество. Грандиозният мега фестивален проект Tame Impala на Kevin Parker (музикалният гений, работил с Kanye West, Travis Scott и Lady Gaga) следва прецизната мисъл на музикант-инженер –  неоспоримият майстор в комбинирането на различни инструменти и техники, мулти-хармонии или музикални стилове не изневерява на себе си и този път. The Guardian описва албума като Bee Gees на халюциногенни гъби и имат право, затова може да се пригответе за повече поп отколкото рок, но най-вече за многопластово грууви диско, прекарано през филтъра на последните 50 години. One More Year е гарнирано с космически Daft Punk звуци, в Breathe Deeper аренби звученето от 90-те има седемдесетарски привкус, а самият Parker го описва като вдъхновено от Mariah Carey, a вероятно най-големият хит от албума, Lost In Yesterday, няма начин да не ви напомни за The Way You Make Feel на Michael Jackson. Казано накратко – чиста доза щастие в еклектични музикални порции за меланхолици.

Saint CloudMerge Records

Waxahatchee

4

Петият албум на одухотворената от Katie Crutchfield американска група Waxahatchee бележи завой към по-семпъл, нежен и редуциран инди фолк звук спрямо предишните рок-енд-рол китари. Подобно на гранд-дамата на фолк музиката Lucinda Williams (за която Crutchfield казва, че е отпечатана на нейната душа), Waxahatchee показват поредица от места и емоции, рисувайки картини в търсене на позитивни послания, преработвайки спомени и преживявания. Записаният в тексаско студио албум разкрива мрачните страни на зависимостта и как разказвайки за най-трудните си моменти, успяваме да излезем от тъмнината и да намерим пътя на надеждата. Чистият звук и искреността на думите на Katie Crutchfield изпълват с увереност, че всичко ще бъде наред. Предупрежение – не слушайте този албум повече от веднъж, защото няма да можете да спрете. О, и видеото на Lilacs!

Have We MetMerge Records

Destroyer

3

След цяла дузина албуми като Destroyer – и още толкова извън влиятелния инди проект – дали сме срещали Dan Bejar? От близо 30 години, канадецът погубва личното си пространство в полза на интимни, прозаични и идиосинкратични разкази. Истории за лица, имена, срещи, места – физически или пък метафизични. Самотни или споделени дни, нощи. Опиянение, терапия, политика. Поведението му е типично – полу-мързеливо, измъчено нацяло. Натрапчивото усещане, че по света срещаме грозота, дискомфорт и разочарование се оказва конструктивно, а и навярно красиво за Bejar. Конструктивното и красивото се съчетават и в звученето на Have We Met. Чрез циклични, семпли, понякога дори детински, инструментални мотиви Bejar повече от всякога разобличава заземената изработка на музиката си, но включат ли се извънредните виещи китари и блещукащи синтезатори, битовизмът на Destroyer става цял космос. My condition in general / despite what they say / improves. Добре познат персонаж с перманентно подновяващи се истории и състояния – вероятно със следващия албум ще се запознаем с Destroyer наново.

GræJagjaguwar

Moses Sumney

2

Moses Sumney е от онези стряскащо талантливи артисти, които виреят най-добре не само в двете крайности на емоционалния спектър, но и в неясното сиво пространство помежду им. Експерименталният характер на издадения на две части през няколко месеца феноменален албум Græ е истинско пътешествие в главата, чувствата и търсенето на собствена идентичност от човек с извънземно фалцето и безкрайна дълбочина на мултижанровия микс от космически джаз, алтернативен рок, нежно арендби и епичен бароков поп. Американският изпълнител от ганайски произход постига съвършенство в редуването и изграждането на грандиозни инструментално-симфонични моменти и задавящо кресчендо със спотаени проникновения, без да звучи егоцентрично или прекалено грандoмански. Напротив, искрената и интимна душа на Græ е в смелото и оголено до болка тълкуване на добре познати и повсеместни чувства за самота и уединение, интелигентното балансиране на творческата дихотомност и многопластовите хармонии не само с глас, но и с потентен звук. Græ е дълъг, изискващ, но и много даряващ проникновен анализ върху любовта, расата, феминизма, порива да бъдеш желан, смъртта и доминираните от ярост политически стереотипи с елегични, а не агресивни текстове. Mигновено разпознаваемият глас на Sumney е само върхът на един необикновен талант, който търси себе си в безкрайните възможности и отказва да бъде удобно категоризиран. Не просто амбициозен и концептуален магнум опус, а един от най-монументалните записи на 2020 и отвъд.

What’s Your Pleasure?Virgin EMI Records

Jessie Ware

1

What’s Your Pleasure? се усеща като голямо завръщане след дълго отсъствие. Четвъртият албум на Jessie Ware засрамва всички други опити за вкарване на диското в 2020 с безупречни аранжименти, автентична емоционалност, запомнящи се рефрени и безкомпромисен качествен контрол във всичките 12 песни. Решена да накара хората да танцуват и правят любов в смутни времена, лондончанката хваща James Ford от Simian Mobile Disco за основен колаборатор и се потапя в сюблимните му инструментали – едновременно носталгични (цигулките на Chic в Spotlight или фънкa на Janet Jackson в Soul Control), безсрамно мръснишки (едноименния втори сингъл), но и способни да застанат гордо до последните записи на поп ветерани като Robyn и най-големите съвременни млади звезди като Dua Lipa (еуфоричното Save A Kiss). От пълните с копнеж откриващи редове до грандиозния финален 60-арски соул на Remember Where You Are, What’s Your Pleasure? звучи като албум с най-големите хитове на мегазвезда от времето на диско, фънк и соул музиката и се усети като същински тоник срещу злощастната #2020. Ware обича като за последно, танцува все едно светът не е полудял и бленува за по-добро утре. И го прави така заразително.

10-15