Future NostalgiaWarner

Dua Lipa

30

Иронията, че най-мрачната година откакто се помним, става сцена за големия ренесанс на диското е абсолютна. Случайно или не (вече със собствени очи сме виждали как история и мода се повтарят), официален старт на диско пандемията даде обезоръжаващо чаровната Dua Lipa още в края на 2019 с Don’t Start Now. Непринуденото потапяне обратно в златната ера на Chic и Donna Summer озвучи миналата зима, за да повлече краката на хора като Jessie Ware и Kylie Minogue към волните години на Studio 54, синкопирани бас линии и блестящи мелодии. Сингълът някак успя да задмине чудовщитето New Rules като най-голям хит на лондончанката от косовска Албания и зададе тона на втория албум на Lipa. Future Nostalgia е колекция добре полирани хитове за Instagram поколението, излязло на първа среща с диско музиката. От невъздържаната кинетична енергия на Physical, през следучилищното безгрижие на Levitating до сладките неонови синтезатори на Cool, албумът е зареден почти до дупка (издишат единствено позорно баналните Good in Bed и Boys Will Be Boys) с бомбастичен поп, който само увеличи преднината на Lipa в негласното състезание за бъдещeто на популярната музика за масите.

Existential ReckoningBMG

Puscifer

29

Няма почивка за Maynard James Keenan. Последните три години всеки един от по-известните музикални проекти, в които участва, издаде нов албум –  A Perfect Circle през 2018-а, Tool през 2019, и тази година Puscifer. Последният от списъка никога не е достигал славата на по-знаменитите си родственици. Като експериментално поле за Keenan, където да реализира най-авангардните си социомузикални идеи, Puscifer винаги е бил твърде мек и твърде нелеп за сериозния самовглъбен Tool фен, а и динамичният му състав и променлив график говори по-скоро за проект, чиято виталност зависи от нивото на кръвната захар на основателя му. Нещата изглежда се обръщат. Четвърти поред в дискографията на формацията, и този път в състав Keenan, Carina Round и Mat Mitchell, Existential Reckoning концептуално надминава гореспоменатите албуми. Таймингът е нацелен перфектно за обсъждане на глобални кризи, борби с лични демони и търсенето на смисъл. Обичайната сатира в презентацията на Puscifer тук е много смекчена, за сметка на сериозните послания, без да е заличена изцяло. Останала е достатъчно, за да разграничим 12-те парчета от другите проекти на Maynard, въпреки че като звучене ER прилича повече на хибрид между A Perfect Circle от Emotive периода и неиздаден филмов скор на Trent Reznor. Роден от класическото партньорство на тъмен синтезаторен звук и апокалиптични послания, екзистенциалната разплата е крайно смущаващ емоционално албум, но все пак завършва окуражаващо. Everything will be alright повтаря Keenan във финалната Bedlamite. Имай късмета да си ни излъгал, Maynard!

MilkteethErased Tapes Records

Douglas Dare

28

Проектите на Douglas Dare (свирил в София с Fink през 2015, преди да стане по-разпознаваем) започваха да звучат все по-амбициозно и богато, така че е изненада, че новият му албум всъщност е изключително минималистичен и акустичен. Подобен завой направи и Zola Jesus през 2017, когато вместо да скочи окончателно в експерименталния поп, издаде най-мрачния си албум. Заглавието Milkteeth деликатно подсказва обединяващата тема – в текстовете често присъстват спомени от детството, които в рамките на албума придобиват почти призрачен нюанс.

Someone NewLuminelle Recordings

Helena Deland

27

Дебютният албум на канадката Helena Deland е апотеоз на четиригодишно търсене, минало през упойващ синтетичен дроун поп (Claudion), инди рок (Lean On Me) и фолк (Rise) в поредица от хипнотични EP-та (Drawing Room и четирите прекрасни части на Altogether Unaccompanied), за да финишира като великолепна кулминация на многолик талант със способност да влиза в различни роли и да се съзерцава през очите на другите по стряскащо интимен и откровен начин. Макар да подгрява епични артисти като Weyes Blood, Connan Mockasin и Iggy Pop, Deland не само не променя пеенето си, но и запазва деликатния и чувствителен глас, оставен да лакатуши нежно в парчета с богато текстуриран звук и такива с по-минорни оркестрации. Въпреки осезаемата липса на категорични сингли, Someone New e от онези незабравими албуми, които обладават с цялостна атмосфера на провлечени китари, страхотни синтезатори и мелодии от мек, зрял, фокусиран и внимателно рафиниран лирицизъм – упражнение по чувствителност и приемственост във време, когато имаме много време за себе си.

SourceConcord Jazz

Nubya Garcia

26

Nubya Garcia вече уверено се изкачва нагоре по стълбицата със синоними на т.нар. лондонски джаз ренесанс и макар това да е нейният дебютен солов албум, Source просто затвърждава статута й на звезда сред тенор-саксофонистите в жанра. Записът отдава почит на голяма част от родословното дърво на Garcia, в чиито музикални клони се преплитат майка от Гвиана и баща от Тринидад и Тобаго. Освен че свири на пиано, цигулка и един стар кларинет в компанията на родителите си от малка, стилът й като саксофонист се развива и оформя още по-силно с участието в групи като Maisha, Nérija и Sons of Kemet. В Source обаче Garcia има свой самостоятелен облик и послание. Макар и централен, саксофонът на лондончанката обаче сякаш никога не ръмжи гръмко, а по-скоро мърка величествено в компанията на останалите инструменти и гостуващи вокали и разказва историята на нейното пътешествие като музикант. Това е албум, в който минутите са като километрите, делящи дъб реге, джаз и кумбиа – представяне, с което Garcia доказва, че ще е важна част от новата история на лондонския джаз.

Gathering SwansDais Records

Choir Boy

25

Вторият албум на индипоп групата от Солт Лейк Сити е онзи непосредствен кеф и екзалтация от първите албуми на The Drums, студен пост-пънк от Cold Cave, овладянаенергия на Drab Majesty и реминисценция за The Smiths. Или, казано по друг начин, синтпоп съвършенство, каквото се появява все по-рядко. Меланхоличната красота и емоционален интензитет на Gathering Swans създават опияняващ космос от трогателно сърцераздиране и деликатно проникновена носталгия по 80-тарския поп и ню уейв, а нежният вокал на Adam Klopp нюансира цялата ендорфинна красота с деликатна чувствителност. Освен очевидните добри страни, записът е добър атестат за своето време – наред с Shatter, върховната и много енергична синти пост-пънк елегия Complainer маркира #2020 с контатацията как всичко е наред и никой не е щастлив (But it’s not that bad / I never really had it worse / I’m just a complainer). Вторият албум на Choir Boy е важен не само заради хипнотизиращото умение да редят текстурирани вокали върху божествени поп мелодии, а и заради безкомпромисния начин, по който надскачат опитите да ги вкараме в една категория или да ги обвиним в копиране на споменатите групи. Трудният втори албум всъщност се оказва приятен триумф.

Sixteen OceansText Records

Four Tet

24

Последният албум на Four Tet излезе в началото на годината, което по пост-covid летоброене се води за различна епоха. И наистина, слушано сега, звученето сякаш идва от един по-различен свят, в който нещата са, ако не перфектни, то поне доста прилични. И точно това прави албума идеален за сегашния момент – успокояващ e, балансиращ и дзен, което се корени във влиянието на Изтока върху Kieran Hebden – човекът зад името Four Tet, който все пак е наполовина индиец. Sixteen Oceans може да се предписва от лекарите срещу натрупано с месеци безпокойство и тревога. Макар да открива с по-енергичните и танцувални School, Baby и пилотният сингъл Teenage Birdsong, нещата постепенно преминават в сферата на ембиънт експериментите – 40-секундни скитове и природни записи на терен с птици и ромолене на вода. Мелодична невинност, на която можеш да медитираш, дефрагментираш и пресаждаш цветя. И макар познаващите предишния албум New Energy, вероятно да усетят, че вече са слушали тази музика, чувството не е натрапчиво или неприятно. Все още може просто да кажем, че това е звученето-патент на Four Tet. 

3.15.20RCA

Childish Gambino

23

Белият албум на актьора и комик Donald Glover е великолепен пример за една музикална еволюция, преминала през пренебрежими рап опити, страхотна смяна на посоката с фънк и арендби (Awaken, My Love от 2016), радикален химн и видео за съвременна Америка (This is Ameirca) и симпатичен музикален филм (Guava Island), за да стигне до авангардна красота като 3.15.20. Авангардна не заради обложката и решението да не натоварва с допълнителен смисъл песните, като ги кръсти само с точното време, в което започват, а най-вече заради многопластовото изследване на многоликия и смел талант на Glover да посяга към тотално непознати и неочаквани жанровe и да ги асемблира по невъобразим, но монолитен начин. Експерименталният характер на 3.15.20 комбинира медитации върху обичайните стилове на Gambino с всeвъзможни изкривени звуци, които вършеят през знаковите белези на индустриалния хип-хоп, фънк, нео соул и електроника, за да ударят шамар с амбициозен музикален калейдоскоп от артист на върха на своите възможности.

Void MomentsTrouble In Mind Records

FACS

22

Времената на отчаяние, несигурност и отвреме-навреме чиста параноя вероятно се нуждаят от отчаяна музика и Void Moments на изпълзелите от чикагския ъндъргаунд FACS изпълват последното понятие до краен предел. It never happens the way you think изплюва думите с осезаемо задоволство певецът/китарист Brian Case в откриващото Boy, докато първоначално стройно подредените бийтове и мелодия постепенно се начупват на остри късове и потъват във вълни от екстатичен шум. Това е и схемата, по която се развиват повечето композиции в албума, като желязната спойка между тихите моменти и внезапно връхлитащите от всички страни вълни на агресия осигурява хипнотично пулсиращият бас на Alianna Calaba (някогашна барабанистка на Cat Power, как така не я помниш?). Формално газещ полето на нойз-рока и пост-пънка, Void Moments е странен звяр, който едновременно те налага с юмруци и те приласкава в прегръдките си.

Pure LuxuryMemphis Industries

NZCA Lines

21

В тези изолирани и оскъдни на забавления времена, всичко от което понякога се нуждаем, е подходяща музика, на която да танцуваме в официалния анцуг у дома. Michael Lovett очевидно е предусетил появата на тази пазарна ниша, защото Pure Luxury доставя точно това – безсрамно мелодични парчета, доставящи най-доброто joie de vivre, на което ню диско звученето  е способно. Слушайки Pure Luxury, паралелите с Metronomy са неизбежни, но това не е неочаквано – като съратник на Joseph Mount в споменатат формация, Lovett е наясно как се прави завладяваща индитроника, а работата му с Christine And The Queens допълнително утежнява положението. В Pure Luxury разгръща целия опит, който е натрупал, и прави сериозна заявка NZCA Lines да се превърне от бутиков инди проект в име, което може да пълни залите на eвропейските столици. И би било оправдано – безупречните танцувални композиции могат да конкурират много от продукцията на Hot Chip например, а сърцераздирателната балада For Your Love комфортно би се намърдала в Random Access Memories на Daft Punk. Но албумът не е само парти, брокат и любовни трепети – под лъскавата опаковка Lovett прокарва по-дълбоки послания, свързани с консуматорството, трупането на материални блага, окаяното състояние на околната среда и негативния аспект на социалните мрежи. Всичко е направено много умело и с мярка, така че да не убива партито. Off these bad times I’m going through, just dance пропагандираха Jamiroquai навремето. Pure Luxury подканва да направим точно това.

30-213