Как да говорим умно за новата изложба на Стефан Иванов

© Божана Димитрова

Доверяваме се на куратора Ирина Баткова, която ни подготвя какво да очакваме, какво да мислим и как да говорим умно за последната изложба на Стефан Иванов, която се открива този петък в софийската галерия +359:

Скулптурите на Стефан Иванов нямат постаменти. Те приличат на балансирани по странен начин образи от ежедневието, фиксиращи точно определен момент на незавършено действие, а рисунките към тях документират изследователския подход, свързан с това действие.

© Божана Димитрова

Проектът на Стефан Иванов за Водната кула в Лозенец изследва новата реалност на образите. Балансът на обектите в странни вертикални построения и пана изгражда архитектурата на съвременни тотеми от изкуствени и природни елементи. Някои от тях са част от лични истории, а в контекста на композициите са съчетани с предмети, взети директно от ателието на художника. Комбинирането на ясно разпознаваеми и битови обекти в енигматични асамблажи дискутира класическата представа за скулптурата като поставяща на пиедестал определени ценности, личности, исторически събития и други.

Съвкупността им визуално описва човешкия хабитат като синтез на обекти, появили се вследствие на индустриализацията и техническия прогрес, и естествени флора и фауна. В центъра на тази екосистема е човекът, който, поне според социалния психолог Erich Fromm, не контролира, а сам попада под контрола на продуктите, които произвежда. Всичко, което трябва да привлече вниманието на потребителя в свят, движещ се напред, за да консумира и осигурява условия за производство на нови продукти, блести в жизнерадостен колорит.

В Симулакра и симулация (1981), френският философ, социолог и теоритик Jean Baudrillard поставя диагноза на съвременната култура като грандиозно реалити, създаващо луксозни полуфабрикати, въплъщаващи една-единствена страст: тази към образа и присъщото за образите желание. В това пространство на тоталната симулация  няма никакви граници между реалното и въображаемото, реалността преминава в хиперреалност, характеризираща се с господството на симулакрите и замяната на реалното със знаци на реалното. В Wikipedia има доста доста дефиниция какво е симулакрум, но горните идеи могат да бъдат разпознати и в системата от образи, с които работи Стефан Иванов. На пръв поглед, елементите на неговите скулптури приличат на добре почистени, полирани и боядисани ready-made обекти. В действителност, голяма част от тях са старателно моделирани и изкуствено създадени от художника, който ги изработва от различни материали.

© Божана Димитрова

Варели, играчки, пожарогасители, риби, дрехи, плодове, мебели, автомобилни гуми, клони, оцветени в розово, синьо, червено, различни оттенъци на зеленото или имитиращи метали бои – живото и неживото са смесени в еднородна маса продукти. Равнопоставеното представяне на индустриално произведени предмети с обекти, създадени в ателието на скулптора, изследва невидимите процеси в появата на формите. Техния вид, цвят и ред на подреждане са резултат на личните наблюдения и усещания на Иванов за ирационалността на човешката природа, която причинява все по-глобални негативни промени в жизнената ни среда.

Единствените обекти, които търпят естествени промени в съвършения изкуствен свят на тотемите, са тези, изработени от дърво, което старее под напрежение и напуква гладките повърхности. Разигравайки различни микро истории с образите на разпознаваеми, понякога дори банални вещи, Стефан Иванов илюстрира идеята на Baudrillard, че симулакрите всъщност са имитации на несъществуващото. За такъв визуален прочит ключови са формите, боядисани в сиво – тези предмети потъват в неопределеността между черното и бялото. Алхимията на този процес от години е част от работата на Иванов, синтезирана от наблюденията  върху природата на това, което ни заобикаля. 

Визуалният език в основата на най-новия му проект 194 дни е изграден с образи от тривиалното ежедневие и поражда асоциации с широк спектър от теми и проблеми. Тяхната концентрация предизвиква тревожното усещане за криза в търсенето на смисъл и стабилни референтни стойности на ценностите в съвременния свят.

© Божана Димитрова

Изложбата 194 дни на Стефан Иванов е от 23 октомври до 21 ноември в софийската галерия +359. Повече информация за събитието има тук.