Сновящият между Франция и България артист, режисьор и преподавател Francois Nouguies се интересува доста сериозно от филмов пърформанс и изследва основите на виде-изкуството и въпросите за важността на декора и мизансцена през социологическите теми за реалността и нейното копие в трилогията Последният филм.
Работата му като художник обаче е далеч по-лесна за разбиране и говорене, особено ако имате човек като съдебния репортер на Капитал Росен Босев за пътеводител в изкуството на Nouguies. През последните две години французинът работи върху своя игрален филм Троянската криза, но тази седмица открива самостоятелна изложба на последния си живописен проект за родната социалистическа иконография в старите календари.
Иван Еленков отбелязва как джобните календарчета се появяват през 60-те години на ХХ век като част от пропагандата за привидно вярното отражение на материалния свят в човешкото съзнание по соц време. Усмивките на моделите, подбрани най-вероятно по шуробаджанашка линия, излъчват онази наглост на времето, позволяваща с лекота да рекламира нещо, което така или иначе няма алтернатива. Незнайни ведомствени художници и фотографи аранжират фалшивия образ на спокойното днес и светлото утре, преди да го пуснат на големи листове с офсетов печат, лакират и ламинират, нарежат, щанцоват и засилят към масите.
Какво обаче може да накара един французин да се впечатли от случайно намерена колекция от календарчета? В излъсканата витрина на социалистическото всекидневие той вижда неслучилият се конфликт с миналото. Онзи същият конфликт между заметените под килима тайни на миналото и носталгията към безгрижни времена. Платната на Francois Nouguies демонтират образа на ведомствения уют на късния соц с еклектика от поп и експресионизъм, която само подчертава фалша на онова време и свободата само в календарче.
Изложбата Подземният живот на червеното животно на Francois Nouguies е от 24 януари до 21 февруари в Порт A на ул. Триадица 5. Повече информация за събитието има тук.
