След няколко по-късни издания, Арт Старт се завръща към обичайната програмация в началото на годината, за да представи още 11 млади БГ художници – онези визуални артисти до 35-годишна възраст, които да следим отблизо и колекционираме при всяка удобна възможност.
Превърналият се в традиционен формат е добре познат: голяма групова изложба в Credo Bonum и Гьоте-институт, курирана от участник в минало издание. Тeмата на тазгодишния Арт Старт e Smack The Soil, а автор на концепцията и куратор на осмото издание е Тодор Рабаджийски.
Рабаджийски обяснява корените на Smack The Soil с една теория на френските философи Gilles Deleuze и Félix Guattari, които обясняват понятието за ризоматичния принцип (коренова система) в книгата A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia (1980). За Тодор, изложбата е вдъхновена от симбиотичните взаимоотношения, отразяващи ризоматичната природа на мисълта. С играта между различните си елементи и анархична структура, ризомата отхвърля линейния ред и приема множественост от връзки.
С опит за деконструкция на Аз-ът Рабаджийски създава неутрална среда с равнопоставеност на съвършенства и несъвършенства в утопичен диалог, но не и без шанс за намиране на консенсус. Всеки от селектираните артисти е оставен да интерпретира темата както пожелае, независимо дали е праволинейно или метафорично. С много от участниците Тодор е близък приятел, а с други само се следва и комуникира през годините, преди да се срещнат. За съжаление, непотизмът присъства и в нашата сфера, но умерено.
Умерено, умерено, колко да е умерено? Две трети от селектираните артисти идват от два конкретни випуска в Националното училище за изящни изкуства Илия Петров и минават през Кралската академия на изкуствата в Хага. От гледна точка на артист, а не толкова на куратор, Тодор определя младата БГ сцена като динамична, развиваща се, мощна като цунами, но лишена от търпение и структурен гръб. Решението? Благоприятната и устойчива почва изисква повече внимание от кураторската общност и търсене на нови връзки в неконвенционални посоки и места. Дотогава има време, а сега eто кого следим:
След като заършва скултура във випуск 2018 на Националното училище за изящни изкуства Илия Петров, Ясен Мартинов изчезва за една година дизайн в Академия Минерва (Грьонинген) и успява да се включи в груповата изложба Bunker22 на парижката галерия Rivoli 59 през 2022. Може да сте го засичали и като участник в конкурса за живопис и скулптура от млади автори в Райко Алексиев миналия септември или да сте посетили дебютната му самостоятелна изложба Bankurtis в шоурума на софийската бижутерска къща Велмар през декември.
Андон Бакъров очевидно не се вълнува много-много от социални мрежи, защото има една-единствена публикция в Instagram и най-вероятно е достатъчно заетпокрай следването на графичен дизайн в Кралската академия на изкуствата в Хага. За щастие, личният му сайт е пълен с минималистични рисунки като горната.
Денис Спасов е обсебен от повтарящи се форми и цветове. И той като болшинството участници в тазгодишния Арт Старт завършва НУИИ Илия Петров (специалност графика) през 2018, преди да се засили директно за четири години визуални изкуства в нидерландската Академия Минерва. Докато е в Недерландия, Спасов представя дебютната си самостоятелна изложба в Lust Café (Гронинген) и участва в групова експозиция на третокурсниците и още една на име (Un)common Ground (и двете през 2021). Дипломната му изложба се нарича Future, а у нас участва в груповата експозиция 50 на софийската галерия Дебют (2023). Колкото до идентичността си като артист, Спасов гарнира преследването на самодоволство със създаване на картини, силно свръзани с реакциите му на решаване на проблеми и отговори на въпроса какво е тяхното значение и какво може да постигне, ако ги адресира. Чувството за самоирония също е ясно доловимо.
Фрагмент от Rites of Oblivion, Кралска академия на изкуствата, Хага, 2023 © Ина Митева
23-годишната Ина Митева кара сърф, скача от високи скали и специализира в магистърската програма по интериорен дизайн и архитектура на Кралската академия на изкуствата в Хага. Именно там тя минава и през бакалавърската програма за мебелен дизайн между 2019 и 2023, но не и преди да се е дипломирала в НУИИ Илия Петров. Както си личи по графмента от горната дипломна творба, Митева обиача да работи с дърво и естествени материали, впряга занаятчийски и модерни техники и може да се похвали с участия в груповия проект Masks for Trees в колаборация с Prada, OMA и Haagse Bos (2021), експозицията 14+1 в софийската галерия Интро (2018), графичното биенале в полския град Торун (2018) и други.
25-годишният Йоан Брадли Джироу e мистерия, която завършва столичната 91-ва немска езикова гимназия през 2019 и минава транзит през Визуални изкуства в Нов български университет за няколко месеца в края на 2021, преди да започне да работи като реквизитор, сценограф и факир на пространствения дизайн. За артистичната му практика съдим само по симпатичния и изкривен анимиран видеоарт в неговия Instagram и споменаването в специалните благодарности за този клип на Kboyz.
Мария Илиева е мултидисциплинарна художничка, която жонглира най-често с рисуване и текст. Тя работи с методите на събиране, категоризиране и натрупване, които се сливат с наблюдения по въпросите на паметта, процесите на запомняне и забравяне, сънуването като визуална и емоционална памет и разделянето на личното ментално пространство. Именно поради това нейната практиката образува така наречената таксономия на неуловимото, преходното и имплицитното. Използвайки паус и графит, деликатните материали допълнително се сливат с околната си среда – поставяйки въпроси за начало и край на видими и невидими пространства. Чрез колажирането и наслояването на тези фрагменти се получава припокриване, като следи от живот и мислене. Вдъхновявайки се на личната и колективна памет, Мария търси начини за осмисляне на границите – на социалните, природните, както и на себепоставените. Колкото до образованието, очаквано без изненади: Живопис в НУИИ Илия Петров (2014-2019) и Визуални изкуства в Кралската художествена академия в Хага (2019-2023).
Марко Лозов е приятно изключение в тазгодишната селекция, защото учи последователно в професионалните гимназии по приложни изкуства Свети Лука и Николай Райнов между 2016 и 2019 и бързо започва да къса глави с 2D/3D дизайн, анимации, видеоарт, бижута и скулптури.
Марта Москова специализира металообработка и фина ръчна изработка. Академията по дизайн в Айндховен награждава нейната монументална дипломна работа Изворът (2023) със специално отличие. Веднага след дипломирането си, девойката основата своето Studio Moskoff в Айндховен. Вдъхновението ѝ са фантастичните същества и магическите пейзажи, които владеят въображението ѝ от дете. Москова ги пресъздава в неземни предмети, аксесоари и инсталации, така че нейната публика също да може да се запознае с това, което вирее във фантазиите ѝ. Марта не се страхува да се срещне с огън, прах и дим в стремежа да овладее елементите. За нея директният контакт с материала и създаването на интимна връзка с него чрез медитативен процес на работа са пътят към откриването на по-висше светоусещане. Чрез докосване, чувстване и изграждане тя научава за света, който я заобикаля, и се превръща в майстор на материалността.
Познаваме работата на Мина Атанасова покрай миналогодишната самостоятелна изложба Fear Play в КО-ОП и курирането на експозицията Ban Curtis на Ясен Мартинов в Tiny Art Space. Нейната разнообразна практика съчетава керамика, колажи, инсталации и скулптури като отражение на широкоспектърни интереси и нюансиран подход към творческия процес. Къде учи? Очаквано в НУИИ Илия Петров (2012-2018) и Кралската художествена академия в Хага (2018-2022).
Няма да сгрешите, ако заложите петаче на това Ния Ценкова да е завършила илюстрация и оформление на книга в НУИИ Илия Петров през 2018, преди да се засили директно към Кралската академия на изкуствата в Хага, за да следва живопис и графика. В досегашната биография на Ценкова има поне дузина групови изложби и резиденции, номинации и организиране на независими събития, а ние я следим най-вече заради инсталации като Моят олтар (2021).
След като завършва НУИИ през 2018, Теодор Георгиев става творчески директор на платформата за гурме култура Goodlife и прави доста интересна поредица за уличната храна в България. Очевидно обаче не се е отказал да се занимава и с живопис, анимации и видеоарт, вдъхновени от популярни градски сюжети, попкултурни герои като Ути Бъчваров и Tyler, The Creator и четката на Lucian Freud.
Арт Старт 2024 е едновременно в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и Credo Bonum (ул. Славянска 1) до 23 март. Повече за събитието и участниците има тук, тук и тук.
