Хубаво е как по-разумната и талантлива част от съвременните хип-хоп, арендби и рап изпълнители посягат все по-смело към джаза и госпъл музиката не само заради традициите, но и като резултат от желанието да имат по-смислена и издържана връзка със своята публика. BJ The Chicago Kid е един от най-работещите артисти в четирите години след излизането на независимия му дебют Pineapple Now-Laters и приличните микстейпове The Life of Love’s Cupid и The M.A.F.E Project. Доказателство за това е присъствието на мигновено-разпознаваемия му глас в тракове на новите и стари хип-хоп властелини Dr. Dre, Kanye West, Kendrick Lamar, SchoolBoy Q, Chance the Rapper. Joey Bada$$ и дузина други, без разбира се да забравяме младежките му години като беквокал на Mary Mary и Stevie Wonder.
Всичко това идва да покаже, че Bryan Sledge (истинското име на BJ) несъмнено e изключително талантлив, продуктивен и чувствен певец с особено отношение към соул музиката и класическото 90-тарско арендби, които отдава директна почит към своя идол D’Angelo и няма нищо против постоянните сравнения с Miguel, другият майстор на музикантското (креватно) арендби. Казваме креватно, защото In My Mind, дебютът му за легендарната звукозаписна компания Motown, е непрекъснато госпъл откровение за непрекъснатата борба между вярата, плътските изкушения и истинския живот, скрита зад всеки ъгъл на което и да било от петнадесетте парчета в траклиста на този албум.
Последното е видимо още в първия сингъл Church, чийто госпъл фънк и бавен ритъм поставя смисловата основа на In My Mind, a именно непрекъснатата дилема и огромна пропаст между непорочността и залитанеto към достатъчно много удоволствия и смъртоносни пороци (She wants to drink, do drugs, have sex tonight / but I got church in the morning / Hope we can go to heaven / I Pray). Напоителният бавен ритъм на тази колаборация с Chance the Rapper е посветена на духовните (или липсата на духовни) търсения на младите рапъри, които обаче рядко могат да се похвалят с подобна безупречна продукция и искрено отношение. Възпитаното лутане и катарзис в Church обаче не винаги остава толкова имплицитно загатнато. Последвалото го чувствено и много бавно арендби Love Inside е малко по-бързо от L$D на A$AP Rocky и малко по-бавно от Coffее на Miguel, но доста по-откровено в разкриването на своите желания (I want you to feel the love I have inside me / Inside you tonight / I wanna work that body like it’s a 9-5).
Макар критиката да се опитва да го вкара несъзнателно под крилото на D’Angelo като основно вдъхновени, BJ е по-изчистен, земен и много нежен подмокрящ изпълнител като от 90-тарска арендби класика, но с повече кадърни музиканти и по-малко кич. Диапазонът на гласа му и умението да се справя алегантно с различните композиции си личи в класическото любовно Shine и оптимистичната нео-госпъл колаборацията с китарата на Eric Ingram, Jeremiah/World Needs More Love – почти шестминутно парче с минорна втора част, която разчита на многогласието и положителните мантри в текста. Колаборацията с Kendrick Lamar The New Cupid е пък един от най-силните моменти в албума, благодарение на симпатично разказаната история за Купидон, който се е запил в бара и е пропуснал момента, в който любовта си е отишла. Woman’s World си проси определението за спокоен и сравнително емоционален отговор на James Brown и неговото It’s a Man’s Man’s Man’s World, докато закриващото Turnin’Me Up е страхотно соул почит към наследството на Marvin Gaye с особен акцент върху бас линията и отличната брас секция. Единственият недостатък на този иначе силен албум е липсата на достатъчно отчетливо участие на многобройните гости и способността на гласа на BJ да размива границите между мелодиите на отделните парчета. Казано по-простично, повечето тракове почват да се различават помежду си поне след няколко слущания, което вероятно е и целта на музиканта – да запише откровен, спокоен, интровертен и много любовен албум за дълго споделено слушане вечер или в неделя по всяко време.
In My Mind (Motown) е на пазара.
