Макар и познат предимно като инициатор на първото държавно полувисше училище за кинематография и фотография и автор на едни от първите аероснимки при обсадата на Одрин и монографии с красноречиви и вълнуващи имена като Фотографията и военното дело, Приложение на фотографията в археологическите изследвания и Съдебното следствие и фотографията, Георги Ст. Георгиев (1881 – 1956) е и нещо като баща на съвременната актова фотография у нас.
Не защото непременно е първият, решил да снима голи тела по артистичния начин, по който ги виждате тук и в последната изложба на галерия Синтезис, а защото успява да се пребори за приемането на този смел и противоречив жанр в патриархално и срамежливо общество на България от 20-те и 30-те години на ХХ век. Изкарвайки голото тяло от будоара, спалнята и личния живот на хората в публичното пространство, Георгиев прави една, цитираме, културна дефлорация, за да се саморазправи много възпитано с тогавашните стереотипи като образцов модернист.
Актовата фотография на Георгиев от преходния във всяко едно отношение период между двете световни войни е майсторски клас не просто по деликатна еротика, а по много лежерен символизъм, независимо дали се потопите в инфантилните ролеви игри на неговите субекти или се потопите в светлината и сенките на неговите кадри в търсене на скритата страна на всеки човек, без да прекалява.
Неслучайно, изложбата е посветена на голото тяло като (естествен) феномен, а не на съблеченото (като скандален жест), ако използвате разграничението на Kenneth Clark. И да не го използвате, нямате особено много извинение да пропуснете великолепната актова фотография на един от най-важните български модернисти в българското изкуство въобще.
Голо тяло е в галерия Синтезис (бул. Васил Левски 55) до 22 юни. Повече информация за събитието има тук.
