8 албума, които трябва да слушате този уикенд

Аман от рап. Почиваме преди обещаващия Kendrick Lamar-ов саундтрак на Marvel-ския блокбъстър Черната пантера и стартираме любовния, опияняващ и къс февруари с 8 албумa, които трябва да чуете този уикенд.

JUSTIN TIMBERLAKE – Man of the Woods (RCA)

Цялата съзнателна кариера на Justin Timberlake винаги е била посветена на измъкването от сянката на бой банда ‘N Sync с филмови роли и с модерен арендби фънк поп (дебютът Justified от 2002), футуристичен робопоп (FutureSex/LoveSounds от 2006) или соул от Мемфис (двойният The 20/20 Experience oт 2013), само и само да се закопае обратно с най-големия си хит до момента – генеричното Can’t Stop the Feeling oт саундтрака на oще по-пренебрежимия филм Тролчета от 2016. Най-новият му албум Man of the Woods е пореден опит за преоткриване и пределно ясна заявка за прегръщане на лъмбърсексуалната му душа и кънтри корени от Тенеси с помощта на бащиците Timbaland и The Neptunes. С помощта на редовните си колаборатори, горският Timberlake се опитва похвално смело да преоткрие темпото на кънтрито и есенцията на южняшката американска музика с модерно арендби – трудносъвместими жанрове, чиято амалгама съвсем логично води до смесени емоции и противоречив резултат. Амбициозният музикален хибрид сработва в готини клубни парчета с палави цигулки като бързото дискотечно MIdnight Summer Jam, паър баладата Say Sоmething с кънтри звездата Chris Stapleton и екстра напушеното трападжийско Supplies и пропада бързичко в леко изнасиленото Wave. Похвалното е, че във всяко едно от 16-те парчета си личи желанието да се експериментира и опита нещо ново – добър знак за бъдещето на артист, който все още търси следващия си шедьовър. 3,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

RHYE – Blood (Loma Vista)

Първата асоциация с музиката на канадския продуцент Mike Milosh и проекта му Rhye винаги е секс. Деликатната, ужасно красива и трогателно сърцераздирателна поетичност на дебютния му албум с кадифена чувствителност Woman oт 2013 обаче не подсказва и за секунда проблемите, които го подхождат веднага след подписването на милионния договор с Polydor. След пропадането на отношенията със звукозаписната компания и напускането на супер продуцента Robin Hannibal (двамата не си говорят и имат тотално различни версии за напускането и приноса на Robin), Rhye реално си остава солов проект на Milosh, който е принуден да финансира съвсем сам втория си албум Blood. За щастие, големият залог и нерви се изплащат поне музикално. Необикновеният глас на Milosh отново разплаква, докато трепери върху органичните и абсолютно възхитителни инструментали на живата му група от непрекъснатите турнета – суровите емоции на Blood oтново се въртят около красивото душевно и плътско прелъстяване и любовно разочарование и мъка за по-голяма палитра. Голяма, наистина голяма и много филмова красота на живия живот или както казват младите – жесток секс. 4,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

SiR – November (Top Dawg Entertainment)

Не е нужно да обичате последните албуми на BJ The Chicago Kid и Isaah Rashad, за да харесате SiR – последното нео-соул попълнениe в лейбъла на Kendrick и SZA, което флиртува доста разнообразно със съвременното арендби, за да създаде свой собствен разпознаваем почерк. Дебютният му албум November е много спокоен и приятно уверен опус за дневно слушане, чийто бавни бийтове и разляти вокали създават упойващо пътешествие без ясен край в дълбоките дебри на лични признания и тремори на любовта, без която (не) можем. Интензивните истории в текстовете противоречат на иначе спокойната атмосфера и точно в това се крие тайната на обещаващия талант на SiR – да преодолява с лекота неадекватните включвания на SchoolBoy Q и своите собствени залитания по повърхностни отношения, за да дрогира с великолепната продукция на парчета като D’EvilsSomething New и Dreaming Of Me. Bryson Tiller и Daniel Caesar слушат внимателно. 3,5, ама почти 4/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

WHOMADEWHO – Through the Walls (Embassy of Music)

Диджеите и продуцентите от Innervisions най-вероятно са потреперили превъзбудено още при първото прослушване на новия албум на WhoMadeWho – изключително красива, нюансирана, дълбокото текстурирана и приятно емоционална електропоп одисея, която не бива да остава недооценена (като последния им концерт в София). Музиката на датското трио е станала още по-интелектуална от предишния им опит, ясна, обърната навътре и навън в еднакви дози – точно толкова, колкото да провокира любов, възхищение и лек ступор от кристално чистия блед звук. 4,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

PORCHES – The House (Domino)

Третият албум на Porches (псевдонимът на нюйоркчанина Aaron Maine) продължава да работи върху съзнанието на слушателя с познатото монотонно и тъжно пеене и синтпоп и хаус инструментали, които се разгръщат постепенно, без да достигнат прекалена стадионна еуфоричност. Водните метафори от отличния му предшественик Pool не липсват и тук (Now the Water, Swimmer) – The House е семпъл и спонтанен поглед към чувствителността на артист със сподавена меланхолия, който умее да композира доста приличен електронен дриймпоп. 3/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

VOX LOW – Vox Low (Born Bad Records)

Френската четворка на Jean-Christophe Couderc (вокали, синтезатори), Benoît Raymond (бас, китари, синтезатори), Mathieu Autin (барабани, перкусии) и Guillaume Léglise (китари, синтезатори) споменава поп окултизма, Страстите Христови и синтетичната гледна точка към света като най-сериозните си вдъхновения. След първоначалния си неуспех под името Think Twice, Vox Low зарязва хедонисткото диско и плочите на Donna Summer, за да се преоткрие в музиката на Can, The Fall и Genesis от времето на Peter Gabriel. Накратко – настойчивостта на пънка среща депресията на минималистичния краутрок и хипнотичния ритъм от дрогираното звучене на шугейз иконите от края на 80-те. Както добре ги определя критиката, рокендрол отношение в телата на изтощени 90-тарски рейвъри. Идеални и за саундтрак на модни ревюта, проверено. 3,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

THE SOFT MOON – Criminal (Sacred Bones)

Oще първите секунди с режещи китари и металически барабани в откриващия сингъл Burn дават да се разбере, че калифорнийският мултиинструменталист и шумен пост-пънкар Luis Vasquez e записал още един проникновен албум с болезнен анализ на депресията и бездната на отвратителните човешки отношения. Новият албум на The Soft Moon е най-индустриалният опит в дискографията на Vasquez, който напомня болезнено и като вокали, и като електроника и атмосфера на Nine Inch Nails. Нихилистичните текстове си има добра компания в лицето на пулсиращи, ако не и особено отличителни една от друга мелодии, с изключение на спомения сингъл. Нищо ново под слънцето, в пряк и преносен смисъл, без това да означава нещо лошо по какъвто и да било начин. 3/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

Екстра: старото EP на Childish Gambino от 2011 е достъпно в Spotify, Drake се отдава на размисли и страсти в Scary Hours, Tito Puente мачка с музика за танци в Mambo With Me, Daniel Avery изследва най-дълбокия мрак в Slow Fade, но всички всъщност трябва да целуват ръка на най-големия гъзар, Adriano Celentano и да слушат неговата компилация Le Origini.