Ayse Hassan (бас), Gemma Thompson (китара), Jehnny Beth (вокал), Fay Milton (ударни): Savages © David Shama
Savages са сериозна група. Докато повечето нови инди банди напоследък се опитват да спечелят публиката с предсказуем рок и междувременно да се отърват от сравнения с всяка значима британска група от последните 30 години, четирите жени с аскетичен черно-бял имидж и сериозни лица те карат да ги слушаш съсредоточено заради шумната първична енергия и мрачен китарен звук, който може да бъде описан само с една дума – свеж. Дебютният албум на лондонският квартет, Silence Yourself, звучи интензивно и нахъсано във всяка една от своите 39 минути. Влиянието върху стила на Savages от групи като Swans, The Shangri-Las и Killing Joke се усеща по-скоро като далечно ехо, а не като сляпо подражание, което директно ги поставя в категорията на новите групи със запомнящо се присъствие. Изцяло женският състав няма как да не предизвика сравнения с Siouxsie (заради гласа на вокалистката Jehnny Beth), Karen O от Yeah Yeah Yeahs (отчасти заради писъците и на двете) и най-вече с The Slits, но Savages са самостоятелна единица, преследвана отдалеч от призраците на пост-пънк вълната, Sonic Youth (I Am Here), призрачните инструментали (Dead Nature) и обречено пиано и Morphine саксофон (закриващото Marshal Dear).
Silence Yourself и първата песен в албума Shut Up започват със семпъл от драмата на John Cassavetes oт 1977 – Opening Night. Заемките от ню уейв вълната в киното не са самоцелни – родителите на Jehnny Beth са театрални режисьори от френския град Поатие, които не й позволяват да гледа телевизия като малка и вместо това я облъчват с филмографията на Hitchcock и Truffaut. Другото основно влияние идва от гаджето й от тинейджърските години Nicolas Congé (Johnny Hostile), с когото сформират дуета John and Jehn и понастоящем управляват независимия лондонски лейбъл Pop Noire (Lescop).
Именно Congé продуцира албума на Savages и допринася доста за непредвидимата им възбуждаща агресия и очевидната концентрация, които предизвикват да ги слушаш (внимателно у дома) и гледаш право в очите (според изискванията на възпитаните им табели по концерти с молба към публиката да зареже телефоните си и да се потопи в концерта).
Текстовете в Silence Yourself нямат нищо общо с еманципацията в класическия смисъл на думата и се занимават по-скоро с модерната сексуална революция (How come I’ve been doing things with you/ I would never tell my mum? в Strife и Get hooked on loving hard /Forcing the slut out в She Will), душевните катарзиси, секса с неподходящи мъже и ползотворното домашно насилие – Hit Me е записана изцяло на живо, звучи дивашки и провокира с текста си I took a beating today/ And that was the best I ever had.
Първият сингъл Husbands се появява предпоследен в албума, сякаш за да не отнема вниманието от останалите парчета. Режещите китари, бас и истерични крясъци в песента те поглъщат напълно и те карат да се чувстваш все едно си на концерт на Nick Cave и Grinderman. Husbands звучи именно като необуздан секс между двете групи. Досущ като целия дебют на Savages.
Silence Yourself на Savages е на пазара и може да бъде преслушан безплатно тук. Групата има много дати и фестивални гигове в Европа през следващите три месеца.
