Или онзи симпатичен български съвременен артист, чиято неонова подкова ще присъства доста често в Instagram решетката на малки и големи през следващия месец. Be Yourself No Matter What They Say на отрасналия, обучен, живеещ и работещ между Париж и София Стефан Николаев е поредната самостоятелна изложба на човек, представял своето изкуство сам и в групови експозиции в Белгия, Франция, България и още доволно много места, без да забравяме съвместното участие с Иван Мудов и Правдолюб Иванов като представители на страната на Венецианското биенале през 2007.
И понеже многобройните участия в биеналетата в Лион, Гуангджу и Цетине, паралелно с редовното присъствие на арт панаирите FIAC, ArtBasel, The Armory Show и ARCO са отдавна в миналото, избираме да се научим как да говорим умно за последната му изложба в Пловдив чрез интелигентния текст на изкуствоведа Десислава Милева:
Символната натовареност на скулптурните творби в тази изложба на Стефан Николаев не произхожда толкова от намерението на автора, колкото от очите на гледащия. Доказателство за това са и иронично-закачливите заглавия, които отклоняват повече, отколкото водят нанякъде. Повече от всякога, художникът си служи с културни митологии, за да види докъде експериментите му със скулптура могат да доведат. Разпадат ли се тези митологии при това тяхно материализиране или се превръщат в инструменти за осмисляне на съвремието?
Цитираното от Николаев начало на Baudelaire-ово стихотворение Съответствия е като Dante-во предупреждение към прекрачилите входа на Sariev Contemporary. В пространството от символи, изградено от художника, те са толкова наблюдаващи, колкото наблюдавани, с един определено познат и близък взор. Мигновено разпознаваемите очертания на гълъб с лаврова клонка в клюна, обърната нагоре конска подкова, замръзналите маски и романтичният залез с реещи се птици присъстват в живота под различни материални форми, често доведени до абсурден кич. Но отвъд това неоспоримо физическо присъствие функционират и като знаци, свидетелстващи за нещо друго, нематериално и разтегливо във времето, което ги превръща в митове. Именно то свързва остатъци от история, легенди, рекламни стратегии и масова консумация.
Гълъбът на мира в творбата Dove (2019) е и този на Picasso. Но общото начало на двата образа се разклонява с нови употреби като тази в универсалния компютърен език уникод под формулата U+1F54A. Но червеният неон, в който е закодиран образът, освен крехкост и ефимерност внушава и странно предупреждение.
Също толкова нетипична употреба на неон и мед художникът прави и в God save the hobby horse (2019). Предупреждението се е превърнало в своеобразна покана да се спреш и влезеш. Вместо да предлага конкретен отговор къде, заглавието на творбата връща към поетия от художника път на изследване на образите и тяхното формиране.
Смисълът на образите може да е и тяхната способност да се събират един в друг, да скриват и разкриват едновременно, подобно на маските в древногръцкия театър, които позволявали на актьорите да изпълняват няколко различни роли. Ако в Ricchi e poveri (2018) богатството и бедността, щастието и нещастието са двете лица на една и съща монета, то тя бива непрестанно хвърляна от този, който я държи. С изливането им в чугун, Стефан Николаев връща на маските цялата им тежест, докато златото е този така необходим контраст, в който да се отразява светлината.
А тя идва от набързо скованите, но напълно достатъчни щрихи на Be yourself no matter what they say (2019). Позитивното заглавие на творбата се превръща и в това на изложбата с типичния за автора ироничен поглед към клишетата. За разлика от това, много по-мълчаливото, свободно и концептуално Nothing (2018), изписано със злато върху гранит, говори за един от най-големите страхове на човек и опитите му да се справи с него. Съществуването, идващо и отиващо си непрекъснато (като залез), е и това на образите, неспиращи да се променят, докато и от тях не остане нищо.
Be Yourself No Matter What They Say на Стефан Николаев e в пловдивската галерия Sariev Contemporary до 28 юни.
