Откакто е завършил НАТФИЗ преди близо осем години, Димитър Тенев не спира да работи активно като оператор на всевъзможни кинаджийски, музикални и рекламни проекти. Може да сте засичали неговото име покрай късометражния филм на Венцислав Сариев 13-ти август, който успява да пробие на мнозина международни фестивали и печели награди от събития като Drama International Short Film Festival.
Повод за настоящата ни среща обаче е страничното му занимание и отдушник, а именно фотографията – достатъчно близка до професията на Димитър, но и на моменти много по-индивидуална и освобождаваща. В нея мога да правя нещата, които в операторската си работа рядко мога. За мен тя е чиста форма на експресия.
Курираната от Васил Германов дебютна фотографска изложба Engram включва 19 абстрактни широкоформатни кадри от едноименния цикъл на Тенев. Опитвайки се да ги раздели тематично, фотографът определя първите 13 като историята на спомнянето, изградена от фрагменти от спомен, а основните шест – като усещането за спомена.
Но още преди да се заговорим за Афтърсън, Всички сме непознати и генерално за спомена в съвременната (поп)култура, Димитър разказва как заснетите в период от няколко години абстракции изначално не се случват с идеята да бъдат изложени в някакъв конкретен контекст или изложба. Всичко беше доста първично – имах компулсивна нужда да заснема тези неща. Предполагам е имало един конкретен подсъзнателен тласък, присъствал и при заснемането на останалите кадри, та в крайна сметка открих връзка между тях.
Колкото до самото заглавие, енграмата е физическият отпечатък от запазването на спомен в нас на молекулярно ниво – термин, въведен от немския зоолог Richard Semon в началото на миналия век. До някаква степен тези фотографии могат да бъдат форма на енграма извън мозъка. Сами по себе си са запис и физическа репрезентация на един спомен. Енграмите също така служат за повторното възпроизвеждане на записания спомен при наличие на конкретен външен стимул. В този ред на мисли фотографиите могат да играят ролята на външния стимул – образи, които да активират конкретен спомен у зрителя.
Така де, според една популярна теория, въпросните физически промени в мозъка при запомняне се предават през поколения, което пък служи и като основа за разговор за колективна памет. Концепцията за енграмите цели да даде отправна точка за изложбата на Тенев с отговор на въпроса дали можем да намерим нещо наше в спомена на другия. Нужно ли е лично да сме изживели даден момент, за да бъде неговото изобразяване значимо за нас и да породи емоционална реакция в нас?
Експозицията провокира и доста други въпроси в контекста на съвременния живот и въобще какво се случва днес с нашите енграми. Свръхсподелянето в дигиталния свят, нахално присвоило си етикета социално взаимодействие, пандемията и войните водят до пиково отчуждение и загуба на близост и връзка с другите. Психологическите катаклизми, които изживяваме в момента, налагат търсенето на нови механизми за нашето несъзнавано, било то лично или колективно. Какво се случва с човешката личност и психика под разрушително външно въздействие – необратимо увреждане или мутация в поредната ни метаморфоза?
Душа под микроскоп? Със сигурност. Ценно в изложбата на Тенев е решителността, с която набляга на експеримент, абстрактност и психологическо внушение отвъд границите на самия кадър. Остава да проверим дали изображенията в столичната галерия Doza ще активират личните ни енграми.
Еngram e в Doza (ул. Цар Самуил 52) до 30 април. Повече информация за изложбата има тук.