Животът е безкрайна битка за надмощие с брутален афинитет към иронията в последния филм на Yorgos Lanthimos. Фаворитката, който идиосинкратичният режисьор се подготвя да снима цели 20 години, загърбва по-предизвикателните аспекти от предишните му работи. Сюрреализмът на заглавия като Кучешки зъб и Омарът отстъпва за сметка на гъделичкаща сатира с лесносмилаем сюжет от британския кралски двор от началото на 18 век. Резултатът е сурова, интелигентна и много човешка черна комедия за клет и инфантилен монарх и две воюващи за място в сърцето и двора й жени. Казано накратко – един от най-добрите филми на 2018, с който гръцкият режисьор надскача фестивалните периферии и влиза в А-листата, създава изненадващ касов хит и бие доза адреналин в поовехтелия исторически жанр.
Макар да е значително по-праволинеен от обикновено, Lanthimos не изневерява на оригиналния си подход и Фаворитката е безпогрешно негово творение, което прави фактът, че има най-много номинации този оскаров сезон (заедно с Рома), още по-значим. Стилистично филмът среща хладния му реализъм с помпозността, своеволията и задкулисието на кралския двор в богати картини, озвучени гръмко от Bach, Vivaldi и по-съвременни експериментатори като Luc Ferrari, и поднесени в неочаквани ракурси с добавената стойност на похвати тип поглед-през-шпионката и добре изпипан дизайн. Безупречният стил обаче само подплатява удоволствието от актьорската игра, диалога (от поетично красноречие, през отживели идиоми, омешени със съвременни изрази, до особено забавни вулгаризми) и хапливата му сатира, богата не само на жестокост и хумор, но и емпатия за невинаги лицеприятните персонажи.
От болнавата и бездетна кралица Anne, през дългогодишната й довереничка Sarah Churchill, до изпадналата, но амбициозна нова камериерка Abigail Hill, трите страни в триъгълника на Lanthimos са сложни и достоверни образи, които будят противоречиви чувства. Дори когато ги осмива обаче, го прави със състрадание, за да събуди съпричастност в публиката към много различните борби на всяка една от героините. И макар да липсват веществени доказателства за романтичния характер на връзката на трите (филмът няма претенции за историческа достоверност), именно еротизирането на отношенията между кралицата (брилятна Olivia Colman), и манипулативните й ухажьорки дават допълнителното гориво за великия сблъсък между Rachel Weisz и Emma Stone по стълбата към върха.
Трите актриси блестят по съвършено свой начин – Weisz получава най-трудния за симпатия персонаж, въоръжен с най-добрите реплики, Stone се справя страхотно с английския акцент и физическата комедия, но най-месестата роля безспорно остава за Colman, която майсторски балансира между фарс и драма. Позната от предишната си работа с Lanthimos, както и в сериала Флийбаг, Фаворитката изведе комедийния талант на британката на световната сцена. От нея Colman небрежно очарова по пътя си, за да се окаже най-сериозната конкуренция на Glenn Close за Оскар-а за главна женска на роля – отличие, което точно преди 20 години (незаслужено) се изплъзва от ръцете на Close за ролята й в Опасни връзки, вероятно последната толкова епична екранизация на живота на елита от 18 век.
Фаворитката е по кината.
