Сезонът на тазгодишните летни блокбъстъри започва с очакваното продължение на супер хит Пазители на галактиката. Космическата и много остроумна рок опера с вълнуващ 70-тарски саундтрак се появи като спасителен пояс от скуката на твърде предсказуеми екранизации в комикс вселената на Marvel през 2014 и позволи на режисьора и сценарист James Gunn да се завърне с двойно количество от същото, без да забравя необходимата ударна доза самоирония и референции към филмови класики за по-голямото поколение. Именно поради това въпросът на Drax от зрелищната откриваща битка с извънземно чудовище с пипала на фона на танците на Baby Groot Пак ли спасяваме галактиката? е своеобразен мета цитат, насочен към самия режисьор – дали може да се справи още веднъж с подобна история, без да затъне фатално в клишета?
Отговорът е по-скоро да. Докато в първата част колоритната шайка от несъвместими характери се бореше срещу космическото зло и своите различия, за да се превърне в семейство, то Vol.2 работи като симпатична семейна драма в няколко различни двойки, а и помежду им. Повторното спасяване на галактиката е задължителният пищен фон на историята за привлекателния крадец Peter Quill/Star-Lord (Chris Pratt) и компания, която се увеличава с още нови защитници в лицето на опърничавата сестра на Gamora (Zoe Saldana), бандита Yondu (Michael Rooker) и чувствителната (буквално) Mantis (Pom Klementieff). Още откриващата сцена във филма обаче поставя динамиката на втората част там, където и си остава до финала – това не е просто поредната битка на привидно разпасаната космическата компания, а история за произхода на Quill и изясняване на това защо е такъв, какъвто е. В далечното минало, дигитално подмладеният образ на Kurt Russell прелъстява бъдещата майка на Quill на фона на 70-тарската класика Brandy (You’re a Fine Girl), което директно запраща филма в полето на бащинските проблеми и новата вълнуваща част на Awesome Mix. Последвалите я откриваща битка с пипалатото чудовище, неподходящи кражби на супер ценни космически батерии, преследвания в открития космос и челен сблъсък с пиратите на Yondu са само подготовка за истинската завръзка на филма с повторната поява на Russell в ролята на Ego, само и само да информира Quill типично по Vader-ски (спокойно, не е спойлер, има го в трейлъра и е същинската основа на целия филм), че е негов баща. Последният си има прелестна асистентка (споменатата дръпната мадама с антенки Matis) и го играе истински бог със собствена психеделична планета от безумни пейзажи и имения, който иска да управлява вселената заедно със своя син – досещате се, че подобно нещо няма да свърши добре.
Пазители на галактиката Vol.2 наистина е двойна доза от всичко, което харесвахме в изключително смешния, забавен, вълнуващ и добре направен дебют на James Gunn. Втората част ни сблъсква с още повече хумор (на моменти насилен като прекаления смях на Dasve Bautista и неговия силовак Drax), още повече халюциногенни космически битки, нови убедителни (сестричката на Gamora и Mantis) и крайно неубедителни (нито дума за малоумното и нито с йота различно превъплъщение на Sylvester Stallone), oще повече феноменална70-тарска музика в ключови моменти (ELO за началната битка, въздействащо включване на Fleetwood Mac-овото The Chain във възможно най-подходящия момент, накъде без Father and Son на Cat Stevens) и достатъчно квази референции към класически американски филми и първата серия на Междузвездни войни, очевидно най-голямото вдъхновение на Gunn за този проект. И макар напъните за мега забавления да са много повече, отколкото в първата серия, Пазители на галактиката Vol.2 си остава прилично и непретенциозно забавление за голям екран с повече пуканки, подходящо и за не-Marvel публика. Кинематографичната вселена на студиото продължава да се разширява добре.
Пазители на галактиката Vol. 2 е в кината.
