BLOOD ORANGE – Negro Swan (Domino)
В четвъртия си албум под псевдонима Blood Orange, британецът Devonté Hynes доразвива познати теми от работата си досега. Роденият в Лондон в семейството на баща от Гвиана и майка от Сиера Леоне музикант и продуцент знае какво е да си аутсайдър. Неслучайно, Negro Swan размишлява за идентичността, интимността и отчуждението на неразбраните, самотните и маргинализираните членове на обществото. Музикално, самопродуцираният албум с гостуващи артисти (и активисти) като A$AP Rocky, Tei Shi и леко фалшивия Diddy, Steve Lacy от The Internet и транс писателката и ТВ водеща Janet Mock, също не изненадва. Hynes се отдалечава все повече от формулите на поп музиката, за да продължи да експериментира с хлабави структури, минималистични ефекти и моментна спонтанност. Крайният резултат е очаквано приятно, вглъбено, неизнедадващо арендби, което обаче често остава в сянката на страхотните му видеоклипове. 3,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
ANNA CALVI – Hunter (Domino)
Още след първото слушане на Hunter е ясно, че петте години чакане след излизането на предходния One Breath са си стрували всяка секунда. Третият албум ана английската изпълнителка е точно такъв, какъвто го описва самата тя – първичен, красив, раним и едновременно с това много силен. Макар да е записан към края на предишната й осемгодишна връзка, албумът не звучи като изповед на една жертва, а по-скоро като могъща филмова пиеса, създадена с помощта на любимия продуцент на Nick Cave – Nick Launay. Виртуозните китари и безграничен глас на Calvi преобръщат традиционната представа за пасивната меланхолия от предишните й албуми във впечатляващо и доста драматично изследване на сексуалността и идентичността на половете. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
INTERPOL – Marauder (Domino)
Проблемът със съзряването, да не кажем остаряването, на пост-пънк и рокендрол групи като Interpol е, че с минаването на годините, твърде често, вроденият им нихилизъм и депресия почват да звучат не с енергия и експлозивност, а с една досадна умора. За щастие, слуховете за стагниращата кариера на нюйоркските нихилисти са преувеличени, поне за момента. Marauder е по-пищна, топла и доста по-автoбиографична от обикновено инкарнация на стила на Interpol, която се възползва съвсем, ама наистина съвсем леко от дългата ръка на продуцента на албума Dave Fridmann (MGMT, Tame Impala и Flaming Lips) и звучи неочаквано витално, дори за самите тях. 3,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
MITSKI – Be the Cowboy (Dead Oceans)
Не подминавайте драматично емоционалния пети албум на Mitski Miyawaki с лека ръка, защото рискувате да изпуснете малко повече от половин дузина двеминутни песни с грандиозен дарк поп/рок звук, който не задушава, дори напротив. Същото важи и за силната (автобиографична) мъдрост. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
WILD NOTHING – Indigo (Captured Tracks)
Калифорнийският албум на Jack Ttaum започва амбициозно с прекрасния сингъл (и неговия шизофреничен клип) Letting Go – идеалната дрийм поп еуфорична песен за раздяла с достатъчно алюзии, които само загатват за големите амбиции на Wild Nothing. Indigo продължава да демонстрира стиловите експерименти на Tatum в различни жанрове, някои от които се получават, а други – не. Изключително добре продуцираният, изсвирен и композиран албум обаче страда от прекалено полирания си звук и би спечелил доста от малко повече груба емоция, оригинални идеи и запомнящи се мелодии. Когато меланхолията му лепва, Indigo влиза добре. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THE BLAZE – Dancehall (Columbia)
Дебютният албум на френското електронно дуо със запомнящи се видеоклипове няма нищо общо с ямайския жанр денсхол. Десетте парчета в Dancehall следват една сравнително монотонна формула около идеята за пиано хаус и оптимистични вокали, която не е особено радикална чисто музикално, но със сигурност ще избива рибата, пардон, сълзи от очите на посетителите на летните фестивали. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
LA FORCE – La Force (Arts & Crafts)
Познаваме Ariel Engle като най-новият член и вокалист на канадците Broken Social Scene. Чували сме и някое и друго парче на AroarA – съвместният проект с нейния съпруг и колега в BSC, Andrew Whiteman. Соловият й съвършен дебют като La Force обаче се извисява и над двете колаборативни посоки с новаторска продукция и завои, които не отегчават, а изненадват и очароват непрекъснато. Среднощният електро/инди поп и запомнящ се глас на Engle създават една динамична продукция в духа на Leslie Feist, но без да я копират, а точно обратното. Интересните органични и електоронни звуци на откриващото Tide се вият игриво около вокалните мелодии на девойката, за да подготвят плавното потапяне в ритуалния мрачен ритъм и напрежение на TBT. Всяка следващата песен изненадва с нещо сама по себе си, но не се цепи от общата атмосфера, а само я обогатява – от бас и синт линиите в Ready to Run през камерния поп на Lucky One, 90-арската електроника ала Madonna в Upside Down Wolf, та чак до перфектния първия сингъл You Amaze Me, който започва смирено, преди да се разгърне кротко с магически спотаени мелодии и да се превърне в елегантно, фънки и истински извисяващо признание в (голяма) любов. На всичките отгоре остават още три, които също заслужават подобаващо внимание и не са никакъв пълнеж. Дебютът на La Force e истински зрял триумф на талант, който може да владее и извън традиционната конвенция. 4,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
KAMEN – Heat (самиздат)
Родните бийтмейкъри и продуценти дърпат много сериозно – Kay Be, Boyan и Diamondz са една част от генерацията, която прави смислена музика и има ясна визия за това как трябва да звучи. Не бива да пропускаме и последното издание от концептуалния EP квартет на Камен – неприлично младият и талантлив продуцент, който продължава да трупа самочувствие и последователи с всяка следваща заявка за пропити с правилния джаз, соул и арендби инструментали. За разлика от предишната му работата, парчетата от Heat надграждат собствените му семпли и лупове и само печелят от съвместната работа с колаборатори като Jerome Thomas, Marcus Grey, Reece Whetter, Eli-xr и Zion. Тромпетът на Theo Garcia във Feel Good също не е за изпускане. Със сигурност, Камен все още експериментира и търси собствения си стил, който да го отличи от десетките имена в един, често пъти недооценен, жанр. Еволюцията и амбициозната заявка обаче са повече от похвални. 3,5/5
