По-голямата част от младите фенове на Burning Man асоциират фестивала в американската пустиня Невада с едно YouTube видео на Lee Burridge, който свили магичното Тime на Pachanga Boys на изгрев слънце пред няколкостотин поклонници пред сцената Robot Heart. Истината е, че впечатляващото събитие е много повече от традиционната представа за кръстоска между постапокалиптичен музикален фестивал ала Лудия Макс и панаир на изкуство и себеизрязаване, чиито независим, антикорпоративен и приятно утопичен дух и атмосфера могат да бъдат уловени само от правилните хора.
Такива като английския фотограф Philip Volkers, завършил индийска философия и шаманизъм в лондонския университет SOAS и впоследствие започнал да пътува по света, за да се потопи изцяло, да изследва и съответно да снима културата на всякакви модерни и древни събори, фестивали, хедонистични и духовни сбирки. Страстта към документирането на подобни събития го води до прословутия Burning Man – ежегодното събиране на 75 хиляди души в непосилната жега на пресъхнало езеро в Невада, които се събират да се отпуснат с читава електроника извън света и да създават изкуство. Стартиралото като анархистко плажно парти в Сан Франциско с прословутото изгаряне на човешката статуя от дърво се е превърнало в колосно събиране с невъобразима фантазия
Volkers започва да снима редовно Burning Man още през 2006 и натрупва достатъчно велики фотографии, за да издаде монографията Dust to Dawn – визуален шедьовър за събитие с епични мащаби и невероятна естествена светлина, която контрастира игриво с дистопичните инсталации на всевъзможни хора. Освен причудливите превозни средстава и пейзажите на хипнотизиращата пустиня, Volkers набляга и на любопитните портрети на неземни герои, които си играят с предубеждението на хората.
Фотографският албум Dust to Dawn (твърди корици, 216 страници, 151 снимки, Kehrer Verlag) на Philip Volkers струва 100 лева онлайн тук.