Мартин Пенев за БАЗА, узряването и очакванията

Мартин Пенев става новият носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА преди няколко дни, поемайки щафетата от художничката Мартина Вачева. 33-годишният артист се бори за втори поредна година за вероятно най-значимото признание за млади таланти у нас, присъждано от софийския Институт за съвременно изкуство. Този път е в компанията на София Грънчарова, Марта Джурина, Стефан Иванов, Пепа Иванова, Наталия Йорданова, Радостин Седевчев и Вълко Чобанов, а на изложбата на номинираните в художествената галерия, работата му Нежно притискане от обстоятелства изпъква с висящите си меки скулптури в ярки цветове, примитивни контексти и неочаквани конфигурации. И откровено изкушава да бъде пипана – преднамерен страничен ефект, по думите на автора.

Когато не печели награди за съвременно изкуство, младият мъж работи в сферата на строителството, има две магистърски степен (богословие и дигитални изкуства) и две котки. Срещаме се по повод БАЗА 2018 в неделен следобед. Пристига на колело, отбиваме се за кафе и търсим сянка. Говорим си колко малък е станал светът днес, каква привилегия е да можеш да се издържаш от изкуство, за парализиращата сила на депресията, за усилията, които трябва да полагаш, когато обичаш. Не минава много време преди да се засмеем, а мълчанието между разменените изречения да е загубило всякакво чувство на неловкост, за да стигнем до належащите въпроси.

Детайл, Нежно притискане от обстоятелства, 2018

Защо се насочи към теологията? Вълнува ме човекът във всичките му направления и аспекти. Исках да уча нещо, което се занимава с човека, а не систематизация на науки от човека. Беше ми интересно, защото съчетава много елементи от духовния живот, не само морал и етика, но цели етически и философски системи, има елементи на психология, на история и археология в културологичния смисъл. Може би съм по-наивен и имах нужда от нещо по-романтично и развързано и затова не избрах неща като антропология или културология. Специалността ми даде доста богата култура и специфично отношение към човешките особености. В общи линии по същата причина се занимавам и с изкуство.

Как премина пътят ти в изкуството? Направих магистратура по Дигитални изкуства в Художествената академия. Покрай дипломната ми работа започнах да работя с танцьори. Набрах скорост в тази посока и се фокусирах върху сценичните изкуства. Паралелно с това правех обекти за фестивали и инсталации, но не успявах да съсредоточа мислите си като визуален художник, по-скоро бях разконцентриран и със смесени интереси. Като оставих сценичните изкуства намерих фокуса си и успях да направя шест самостоятелни изложби в рамките на последните няколко години. Бях номиниран за БАЗА и миналата година, така че вече имах малко опит с процеса.

Промени ли се животът ти след победата? (Смях) Всъщност да. Трябва да си оправя задграничния паспорт (наградата включва стипендия, шестседмичен престой в Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София – бел. авт.) и да измисля кой ще ми гледа котките два месеца. Ако трябва да отговоря по-сериозно, наистина се отразява се на характера. Усетих го още преди да спечеля самата награда, но започнах да откривам промяна в спокойствието и хладнокръвието, с което подхождам към следващия си проект или дори разговор за някоя идея. Може и да не е свързано конкретно с БАЗА, но паралелно с това се случи някакво узряване.

Детайл, Everything is Fine with Me

Кой щеше да искаш да спечели, ако не беше участвал ти? Изложбата тази година е страхотна и има много силни автори. Харесвам подхода на Радостин Седевчев – много е чист, няма нищо излишно, а работите му имат много приятен послевкус, така че сигурно бих посочил него.

Имаш ли вече план за Щатите? Не. Нищо още не се е наредило и като дати и като настройка и като очаквания. Абсолютно празен и чист съм в това отношение. Тепърва ще се появяват подробностите, които ще съставят картинката.

Как се появи Нежно притискане…? Това са нови неща, които направих за изложбата – идеята е да ги осъществя като самостоятелен проект в някакъв момент. Сега ги изведох в нещо като бета версия, актуално тестване с публика. Като посока на мислене, започна да се появява в началото на годината, когато подготвях самостоятелна изложба в ИСИ. Тогава в допълнение към доброто обмисляне на артефактите и контекстуализирането им, което беше основен приоритет, направих две работи, които се появиха с много естествен жест, някак интуитивно. Много ми харесаха като чистота, не откривах нищо, което мога да махна повече от тях. Така се съсредоточих върху тази посока – плюшен обем, вкаран в комбинация с примитивни средства или инструменти като пръчки, въжета, камъни. Всичко това обединено в абстрактна скулптура. В последващ самостоятелен проект в Swimming Pool развих посоката по по-илюстративен начин – вече се виждаше някакво същество. Но това остана по-скоро само като проба, а интересът ми продължи да е да работя абстрактно с тези елементи, като се съсредоточа върху детайлите кое къде точно е забито, как е защипано и прихванато. Работите са много тактилни, телесни, свързани с малки ежедневни случки.

Детайл, Time is My Oldest Enemy

Има ли теология тук? Мекият обем е базов образ на детската играчка или на меката постелка за седене или спане, което вече е част от най-интимното човешко. Пръчката е археинструмент, като въжето и камъкът, средства за натискане, придърпване, стягане, събиране, закотвяне. Заедно могат да се конфигурират по безкрай начини, за да обслужат практическата нужда. С тази работа не исках да правя твърдения, а навлизане в тези базови образи и наблюдение на взаимодействието им. Не е толкова теоретична работа, колкото тактилна, не е интелектуална, а по-скоро физическа, телесна.

Как виждаш бъдещето? Напред и нагоре? (Смях) Имам нови проекти в главата. Там имам едни чекмеджета, в които слагам идеи и понякога се чува дзън и това означава, че някоя идея вече е узряла. Този процес не спира независимо от моето ментално, емоционално или финансово състояние или пък ангажираност. Така че да, имам планове, просто трябва да започна работа по осъществяването им.

Детайл, Don’t Blink

Какво те тормози като артист? Сблъсъкът с бюрокрация или например с правни въпроси, защото не разбирам много от тези неща. Писането на манифести или проекти. Съвсем спокойно мога да си призная, че си мечтая някой друг да върши тези работи. Ако мога да си позволя асистент, който да се заеме с тези неща, би било страхотно, най-вече защото би предполагало някакъв по-сериозен приход от изкуство. (Смее се)

Като човек какво те тормози? Човешките усложнения. Задръстваме се с очаквания и подхождаме преднамерено към света, който не зависи от нас, и забравяме истинските неща, които всъщност зависят от нас. Нашата свободата е там, там е и щастието ни. Не оценяваме щастието, което имаме, заменяйки го с очаквания за нещо, за което си фантазираме. Това наблюдавам и в себе си, и в близки, и в познати, и страшно много ме дразни като човешка черта. Затова и напред и нагоре ми е толкова забавно – много по-приятно е да си щастлив и да си стойностен като личност, отколкото да си напред и нагоре.

Мартин Пенев е в Instagram. Изложбата на номинираните за БАЗА 2018 е СГХГ до 12 август.