12 БГ художници, които да следите през 2018

Нощ © АТАНАСОВ

Весела Ножарова, Даниела Радева и Стефка Цанева са напълно готови с тазгодишното издание на кураторския проект Арт старт – изложбата в две части на млади и добри български художници под 35-годишна възраст, които трябва да следите и колекционирате през 2018. Селекцията на дузина от най-интересните, провокативни, прохождащи и по-скоро непознати български автори действа като моментна снимка на младото визуално изкуство в страната и не се свени да представя разнообразие в техниките, медиите и темите, които го вълнуват. Подобно на миналия януари, Aрт Старт обръща специално внимание и на авторите, които не живеят в България и имат малко по-различна гледна точка към нещата.

София Грънчарова има бакалавърска степен по изящни изкуства от френската академия Esam, но повечето хора я познават покрай участието в миналогодишния Sofia Art Book Fair, както и в образователната програма за млади художници и завършващата изложба Близки срещи – визуални диалози. Училище за художници на софийския Институт за съвременно изкуство. Девойката обича да работи с колажи от лични и комерсиални фотографии, инсталации и печатни издания, които публикува независимо.

Родената в Троян Калина Мавродиева завършва живопис в Националната художествена академия, минава през обмен в миланската Accademia di Belle Arti di Brera и може да се похвали с участие в изложби в София, Пловдив, Виена и Москва.

Тина Хамзе е още една девойка, завършила живопис в Националната художествена академия в класа на Андрей Даниел и Правдолюб Иванов и участвала в груповите изложби Erotica Universalis на група Answer 51 в София през 2017, но залагаща и на самостоятелни изяви в галерии като 11 август, Юзина и Резонанс.

Софиянката Станислава Иванова завършва керамика в Национална художествена академия и участва в обменни програми в италианския град Фаенца и австрийския Линц.

Антон Цанев завършва екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет, преди да продължи със скулптура  в класа на Емил Попов и да финишира окончателно в заниманията със селищна екология и наблюдение на градска среда. Иначе като художник работи основно със скулптура, която изследва и разглежда във взаимовръзките обект-субект-среда.

Номинираният за награда БАЗА концептуален художник, теолог и дигитален артист Мартин Пенев се интересува от медийни изкуства, интерактивен дизайн, инсталации и пърформанса и участва с поне дузина с групови и самостоятелни проекти в редица фестивали и събития в България и чужбина.

Деница Милушева е основател и член на артистичен колектив Многоточие, с който организира артистични акции в градската среда на Велико Търново и Пловдив под името Антиконформизъм и изкуство. Съвсем естествено, работата й като художник засяга проблеми, свързани с градската среда, места, които са загубили своята функция и границата между лично и публично.

Мариян Атанасов прави архитектурна фотография, която се доближава повече до абстракцията, отколкото до документалистиката. Роденият в Силистра графичен дизайнер, самоук фотограф и пътешественик се интересува доста от креативен индустриален дизайн.

Фотографията на Марта Джурина е експеримент с аналогови техники, светлина и форма. Резултатът от постоянни опити се материализира в абстрактни картини, обекти и инсталации, базирани на фотография, но надграждащи над традиционното възприятие за медията. Образованието на девойката минава последователно през три берлински университета – първо с история на изкуството в Хумболт, после с фокус върху изкуствознанието и технология на изкуството в Техническия университет и накрая с изящни изкуства в Университет по изкуства. За наградите и многобройните участия на изложби в Гърция, Шотландия, Австрия, Норвегия и Германия ще я оставим да разкаже сама.

АТАНАСОВ пък разказва истории чрез фотография, комбинирана с илюстрация, рисунка и колаж. Името му звучи достатъчно сериозно, за да предизвика интерес още преди да сме се запознали задълбочено с неговата работа.

Разказването на истории е в основата на работата на Елена Назърова и нейните илюстрации и книги. 19-годишната девойка завършва рекламна графика в националната гимназия по приложни изкуства Свети Лука, след което избира да работи и да се усъвършенства на свободна практика, преди да започне висшето си образование. Това прави и до днес.

Пепа Иванова има много индивидуален за българската сцена научен подход в изкуството. Критиката го описва като много разнообразна и силно развита мулти-сетивна и мулти-дисциплинарна артистична практика, основаваща се на отлично познание за науката, звукозаписа, дигиталния дизайн и processing, визуализация на данни. Неуловимата светлина, слънцето и звукът са уловени чрез записване на място или различни методи за споделяне на данните и превърнати в различни физически, визуални и вербални арт форми. Градски и природни намеси са в основата на тази практика на наблюдението, изпълнена с истории и звукови пейзажи, удивление и прецизност. Абстракциите, знанието и фактите са трансформирани в изживяване. Уха.

Изложбата Арт старт: Млади художници, които да следим през 2018 се открива с дълъг премиерен уикенд на 13 януари в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и галерия Credo Bonum (ул. Славянска 1) между 14:00 и 19:00 и продължава до 9 февруари. Туровете с кураторите и авторите в изложбата са в същия ден от 16:00 (в Гьоте-институт) и 17:00 (Credo Bonum). Афтърпартито със сетовете на alias и нашия човек Светослав Тодоров (Indioteque/Капитал) е в Tell Me след 22:00. Повече информация за събитието има тук.